Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1684 от 09.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7620/2025
Вид
Решение № 1684
Подписан
09.04.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1684 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330107620 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е. В. против „Сити Кеш“ ООД за установяване на недействителността на клаузата на чл. 11 от сключения между страните договор за потребителски кредит № .........., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на .......... при непредоставяне от кредитополучателя на обезпечение по кредита.

Ищцата Е. В. твърди, че на ......... сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени заемни средства в размер на .........лева, при фиксиран лихвен процент по заема 49% и ГПР 60,77%. Съгласно чл. 5 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на съответни условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на това задължение, уговорено било, че ще дължи неустойка в размер на ........., която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Наведени са множество основания за недействителност на уговорката за плащане на неустойка пи алтернативност – на ищеца е все едно кое ще бъде възприето от съда, стига искът му да бъде уважен. Сочи се, че неустойката съставлявала всъщност допълнителна печалба за кредитната институция, невключена при изчисляване на ГПР в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Понеже тя се кумулирала към погасителните вноски, водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на кредитодателя и го обогатявала неоснователно. Била договорена в нарушение 1 за добросъвестност и е излязла извън присъщите й функции. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който се взема становище за неоснователност на претенцията и се иска отхвърлянето и, като се претендират разноски. „Сити Кеш“ ООД не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ................ с посоченото от ищеца съдържание. Не оспорва, че неустойката за непредоставено обезпечение не е включена като разход в ГПР по кредита.

Излага обаче подробни доводи за това, че неустоечната клауза била действителна и не съставлявала разход по кредита. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е предявил срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК за осъждането на последния да заплати парична сума в размер на .......... лева – незаплатен остатък от чистата стойност на кредита, отпуснат по горепосочения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 13.06.2025 г., до окончателното плащане на сумата. Сочи, че от Е. В. извършила частични плащания по договора за кредита, но от главницата (чистата стойност) останала неплатена част от ......... лева. Основава насрещната си претенция против ищеца на договора, а ако се установи недействителността на му, то я основава на извъндоговорно основание, доколкото и при цялостна недействителност на потребителския кредит кредитополучателят дължи да върне чистата стойност (главницата) по същия.

Претендират се и разноски по насрещния иск.

Е. В. е депозирала писмен отговор на насрещния иск в срока по чл. 131 от ГПК. Възразява, че сключеният договор за кредит бил недействителен в цялост, респ. сочи, че на основание чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност по същия.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит на № ............ по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на .......... при фиксиран лихвен процент в размер на 49% и ГПР 60,77%, както и че между страните постигната договореност съобразно чл. 5 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което от ищеца се дължала сумата в размер на ......... като неустойка; че неустойката не е включена като разход в ГПР по договора за кредит. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените от страните писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план, искане за отпускане на кредит, СЕФ за предоставяне на информация по кредита.

Видно от представените от ответника извлечение за извършените и предстоящи плащания и справка за плащания по кредита, кредитополучателката Е. В. му е платила парична сума в общ размер на..... по 2 процесния договор.

По правото:

По иска за недействителност на договорна клауза:

Като взе предвид характеристиките на процесното съглашение и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителяткредитополучател се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в кратък срок един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение. Необходимо е не само това, а и предложеното обезпечение да отговаря на множество други високи изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – ............ От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 7 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (60,77 %) не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси (чл. 23 от ЗПК).

Ако кредиторът беше включил уговореното като „неусточено“ задължение по чл. 7 от договора в ГПР, каквото е изискването на ЗПК, то щеше да е видно prima facie противоречието на договора с чл. 19, ал. 4 от ЗПК – посоченият в договора размер на ГПР се доближава изключително до лимита, уреден в посочената разпоредба, а размерът на неустоечното 3 задължение възлиза на почти 50% от главницата. В този случай отново би се активирала защитната разпоредба на чл. 23 от ЗПК и кредиторът не би получил нищо, освен чистата стойност на кредита.

За да избегне тези негативни последици, кредиторът е уговорил формално като неустойка за неизпълнение на задължение, отделно от възнаградителната лихва, едно плащане в своя полза. По този начин са нарушени императивните норми на ЗПК – реалният общ разход по кредита за потребителя надвишава лимита на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На изложеното основание – противоречие със закона, атакуваната договорна клауза е недействителна. Тя не може да бъде недействителна на повече от едно основание, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца в тази насока.

По насрещния осъдителен иск:

Както се посочи по-горе, не е спорно по делото, че парична сума до размера на чистата стойност по кредита – .......... – е получена от ищецапотребител. Установи се, че по този договор кредитополучателят е платил на кредитиращата финансова институция само ..............лева. Предвид установената недействителност на договора за кредит следва да се приложи правилото на чл. 23 от ЗПК и да се осъди потребителят да плати на кредитора в пълен размер главницата (чистата стойност) по кредита, т. е. да заплати още ............ /с равностойност ..............Основанието е извъндоговорно, макар и да възникването му да е законна последица от съдебно констатираната изначална недействителност на съглашението.

Следва да се присъди на ищеца по насрещния иск и законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното плащане, която е поискана своевременно и съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска (при съобразяване на приетото решение № 129 от 30.07.2024 година по т. д. № 630/2023 г. по описа на ВКС, I търговско отделение, че: „При приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен, на основание чл.22 ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл.22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл.23 ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл.23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага.“ В случая законната лихва по чл. 86 от ЗЗД не е по-висока от договорената възнаградителна, съответно посочената разпоредба намира приложение.)

По разноските:

С оглед изхода от спора по първоначално предявения иск на Е. В. следва да се присъдят разноските за производството в размер на 25,56 евро /евровата равностойност на 50 лева/, включващи държавна такса. Към съда е отправено 4 искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 205 евро.

С оглед изхода от спора по насрещния иск на ищеца „Сити Кеш“ ООД ще се присъдят разноските за производството в размер на 245,42 евро съобразно представен списък.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключения между страните „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ..........., и Е. Т. В., ЕГН **********, договор за потребителски кредит № ............., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение от потребителя в общ размер на ..........

ОСЪЖДА Е. Т. В., ЕГН **********, да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............парична сума в размер на 178,95 евро /равностойност на 350 лева/ – остатък от чистата стойност (главницата) по договор за потребителски кредит № ............сключен между страните, ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба в съда - 13.06.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК .........., да заплати на Е. Т. В., ЕГН **********, сумата от 25,56 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.