Решение № 27 от 04.02.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 398/2024
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 04.02.2025
- В сила
- 11.11.2025
- Състав
- Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.44 · Закон за движението по пътищата
- чл.44 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.46 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.79 · Закон за движението по пътищата
- чл.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.80 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 492,т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Пловдив, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радка Д. Чолакова
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000398 по описа за 2024 година
С решение № 195/24.04.24 г., постановено по т.д. № 116/23 г. на ОС Стара Загора, ЗК „Л И“ АД ЕИК ******* е осъдена да заплати на М. А.
К. ЕГН ********** сумите от 130 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 648.94 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.08.2022г. в град Пловдив на ул. „Р. К. № **, причинено от Ц И И при управление на лека кола, марка „Л. И. ***“ с рег. № *******, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниците от 15.11.2022г. до изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН иска за главницата за имуществени вреди в размер на 3479 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху нея от 15.11.2022 г. до изплащане на сумите.
ЗК„Л И“ АД е осъдено да плати на адвокат Р. И. М. възнаграждение за предоставена безплатна правна защита на ищеца в размер на 11 657.60 лв., както и да плати на Окръжен съд Пловдив държавни такси за уважените искове от 5225.96 лв. и разноски за вещи лицадепозити от 2395.90лв.
М. А. К. е осъден да плати на ЗК„Л И“ АД разходи за
1 отхвърлената част от исковете от 84.50лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗК „Л И“ АД , което го обжалва в осъдителната част, с която са уважени предявените искове за разликата над 60 000 лв. до присъдения размер от 130 000 лв. за неимуществените вреди и за разликата над 324.47 л. до присъдения размер от 648.94 лв. за имуществените вреди. Иска се в тези части решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковите претенции в тази части бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от М. А. К., който моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител адв. Р. М. за оказана безплатна правна помощ.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от М. А. К. за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП ПТП, настъпило на 24.08.2022г. в град Пловдив на ул. „Р. К. № **, причинено от Ц И И при управление на лек автомобил марка „Л. И. ***“ с рег. № *******, застрахован при условията на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество.
Прието е, че в случая са налице условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, както и на виновно и противоправно поведение на водача лекия автомобил марка „Л. И. ***“ с рег. № *******.
Тези изводи не се оспорват във въззивната жалба.
Застрахователното дружество счита определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди за силно завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта във връзка с конкретно получените увреждания – пряк и непосредствен резултат от ПТП. Оспорва се като необоснова и незаконосъобразен и изводът на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице, каквото жалбоподателят твърди, че има в размер на 50 %.
Във връзка с установяване механизма на настъпване на ПТП по делото са приети като доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план-схема към него, материали от досъдебното 2 производство /албум за посетено местопроизшествие, протокол за оглед на местопроизшествието/, писмо от Института по Астрономия с национална астрономическа обсерватория към БАН с данни за времето на залеза и периода на вечерния полумрак на датата на ПТП. Като свидетел е разпитан водачът на увреждащия автомобил Ц И.
Пред първата инстанция е прието заключение на автотехническа експертиза, като пред въззивната инстанция е назначена допълнителна експертиза във връзка с новонастъпило обстоятелство – приобщени към досъдебното производство на дата 13.05.24 г. два видеофайла от записи от камери, разположени на сграда на адрес: П., ул. Р. К. № **, / т.е. към момента на изготвяне на първоначалното заключение тези видеофайлове не са били приобщени към делото, респ. не са били предоставени на вещото лице/. При това положение в настоящето решение следва да се обсъжда допълнителното заключение на САТЕ, което е съобразено и с този наличен видеоматериал по ДП.
Според заключението на автотехническата експертиза на 24.08.2022г., около 18.07 часа водачът Ц И И управлява лек автомобил „Л.“ с рег. № ******* по улица „Р К“ в гр. Пловдив, в посока от юг на север. В същото време М. К. управлява велосипед „С.“ по същата улица в посока от север на юг. Когато велосипедът е на разстояние от мястото на удара около 15.29 метра, велосипедистът М. К. започва заобикаляне на спрели на платното за движение автомобили. В този момент лек автомобил „Л.“ се намира на разстояние от мястото на удара около 40.84 метра и водачът му има техническа възможност да забележи движещия се срещу него велосипед. Лек автомобил „Л.“ продължава движението си със скорост около 27 км/ч и след 5.52 секунди настъпва удар между автомобила и велосипеда, който в конкретната пътна ситуация е бил неизбежен поради липсата на правилна от техническа гледна точка реакция от страна на водача на автомобила. След удара, лек автомобил „Л.“ продължава движение в същата посока, подминава „Т“- образно кръстовище, навлиза в зелена площ на околоблоково пространство, след тротоар, удря се в бордюр, земна маса и дърво и се установява на място. След удара системата велосипед - велосипедист се разпада, велосипедистът М. К. е отхвърлен напред и надясно, пада върху паркиран върху източния тротоар лек автомобил „В.“, а велосипедът е отхвърлен и пада върху източния тротоар.
Произшествието настъпва на равен, прав участък от пътя, при движение през деня, на дневна, слънчева светлина, при неограничена видимост и обзорност. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която е била суха и без неравности по това време.
Върху платното за движение в мястото на произшествието няма намерени следи от гуми на автомобил. Скоростта на движение на лек автомобил „Л.“ преди ПТП и в момента на удара с велосипедиста е била около 27 км/ч.
Спирачната система на лек автомобил „Л.“ не е била задействана в момента на удара с велосипедиства М. К..
3
Скоростта на движение на велосипедиста преди удара е била около 10 км/ч, а в момента на удара е била около 0 - 1 км/ч, защото велосипедистът се опитва да спре преди мястото на удара. Видно от камерите за наблюдение велосипедът спира преди удара, като в момента на удара е почти спрял. Поради движението на лекия автомобил ударът настъпва въпреки спирането на велосипеда.
Ударът между лекия автомобил и велосипедиста настъпва в предна лява част на лекия автомобил и в предно колело на велосипед „С.“.
Ширината на пътното платно в района на произшествието е 5.80 метра. То е с две ленти, които не са разделени с надлъжна пътна маркировка.
Ширината на пътните ленти, при липса на надлъжна маркировка, следва да е по 2.90 метра.
Ударът настъпва в лява /западна/ лента на платното за движение на ул. „Р К“, която е лентата за движение на велосипедиста и се явява лента за насрещното движение за лекия автомобил „Л.“. Разстоянието от западния край на платното за движение за велосипеда е било около 3.50 - 3.70 метра и около 1.60 - 1.75 метра от спрелите автомобили. Велосипедистът е предприел отклоняване надясно в посока запад, с цел да избегне съприкосновение с приближаващия към него лек автомобил „Л.“, и се е придвижил в неговата част от платното за движение, когато е бил ударен от автомобила.
Велосипедистът е задействал спирачната система на велосипеда и е спрял преди да бъде ударен от лекия автомобил „Л.“.
Водачът на лекия автомобил „Л.“ е имал техническа възможност да избегне сблъсъка с велосипеда, ако реагира и задейства спирачната система към момента, в който е имал възможност да забележи движещият се срещу него велосипед. С оглед установеното спиране на велосипеда от записите на камерите, вещото лице прави извод, че ако водачът на л.а. беше реагирал със спиране 2.28 сек. преди мястото на удара, управляваният от него автомобил щеше да е спрял в точката на удара.
От момента, в който велосипедистът е започнал заобикаляне на спрелите в западната част на платното за движение автомобили, водачът на лекия автомобил „Л.“ е имал възможност да го забележи и да го наблюдава.
Същото е валидно и за велосипедиста, който е имал непосредствена видимост към лекия автомобил.
Според показанията на свидетеля Ц И произшествието е станало внезапно, същият е видял велосипедиста, без да може да посочи на какво разстояние, но понеже колата е автомат, вместо спирачката е натиснал газта, след което е видял М. да пада отпред на капака заедно с колелото и после отдясно; лошото било, че е натиснал газта, паникьосал се, когато го видял; самият удар станал по време на ускорение на управлявания от него автомобил.
4
Според Експертно решение № 3059 от 202 28.11.1995 г. на ТЕЛК ищецът М. К. е пенсионер по социални индикации, с втора група инвалидност пожизнено, с диагноза - глухота от ранно детство: на 1 - годишна възраст, след вирусно страдание, не чувал и не се е научил да говори.
По отношение на настъпилите увреждания по делото е приета многобройна медицинска документация, както и заключение на СМЕ, което е кредитирано от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, неоспорена от страните. Заключението е дадено на база представените медицински документи, както и осъществен личен преглед от вещото лице.
Според заключението на СМЕ след ПТП М. К. е откаран по спешност в Спешно отделение на У С Г“ ЕАД гр. Пловдив, където е прегледан от хирург, ортопед, рентгенолог, интернист, анестезиолог, направени са рентгенови снимки, ехографии, КАТ и е установено счупване на таза: многофрагментно счупване на лява седалищно - хълбочна кост със засягане на дъното на лява тазобедрена става /ацетабулум/, счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост; счупване на предната повърхност на кръсцовата кост; разкъсно - контузна рана на външната част на дясно ходило.
От лист за консултация на д-р М. Г. към У С Г“ ЕАД от 24.08.2022г. от 21.38 часа е констатирано, че К. няма ясен спомен за случилото се, с неколкократни повръщания е, има охлузване на челото, на която база е дадено заключение за Контузио капитис, Комоцио церебри градус левис, което представлява мозъчно сътресение.
К. е приет с ИЗ № 55068 в КОТ, с придружаващо заболяване глухота. По спешност е обработена раната на дясно стъпало, поставена е директна екстензия на лява подбедрица.
На 04.09.2022 г. /медицинска документация на лист 211, 213, 216, 235/, настъпва масивна белодробна тромбоемболия, съпроводена със задух и упресия в гърдите, съгласно изготвена епикриза от Кардиологията, поради наличие на „яздещ тромб“. В заключението на СМЕ се сочи, че масивната белодробна тромбемболия е усложнение от травмата на таза, за овлядаването на което е започнала консервативна терапия. Според СМЕ белодробната емболия се причинява най - често като усложнение от налични тромбози на дълбоките вени на долните крайници, горните крайници и таза, и са виновни в 90 % от случаите и са причина на 4 - то място за смърт.
Откъсвайки се от стените на съдовете, тромба преминава през дясното сърце и попада в различни по големина белодробни артерии. При запушване на малък клон се развива белодробен инфаркт, а при запушване на голям клон внезапна смърт. Една от най - честите причини е след травма, фрактура и обездвижване с гипс - 40 %, дължи се на обездвижване и повишаване на съсирваемостта. Симптомите са внезапно появяващ се задух, сърцебиене, 5 кашлица, болки в гърдите. Лечението е с хепарин и антикоагуланти при консервативна терапия.