Решение № 168 от 13.07.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Враца, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500275 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 6928/13.5.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на Ж. Ф. П., с ЕГН ********** от *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 13.5.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. от АК – Враца против Решение №246/17.4.2025 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 3-ти състав по гр.д. 2589/2024 по описа на Районен съд- Враца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Ж. Ф. П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати за ползването от нейна страна на собственият на ищците поземлен имот: Поземлен имот с идентификатор ***, в гр. Враца общ. Враца, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 год на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо имота е от 12.04.2022 год., с адрес на поземления имот: гр. Враца, ***, с площ от 617 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер предходен план: 1487, квартал: 315, парцел 6, съседи:

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, обезщетения за периода 07.11.2021 год. до 12.03. 2024. год. както следва: на И. Н. Т. ЕГН **********, с *** и О. Н. Т., ЕГН **********, с адрес *** по 1329.49лв. за всеки от тях, ведно със законна лихва върху сумите, считано от завеждане на делото-13.08.2024г. до окончателното изплащане .На П. И. Т., ЕГН ********** от ***, И. И. Т., ЕГН ********** от ***, Ц. И.

Т., ЕГН ********** от *** по 443.16 лв. за всеки от тях, ведно със законна лихва върху сумите, считано от завеждане на делото -13.08.2024г. до окончателното изплащане.

В останалата част до пълните размери за ищците И. Т. и О. Т. до 1409.33 лв. и до пълните размери за останалите трима ищци 469.77 лв. за всеки от тях отхвърля 1 исковeте като неоснователни и недоказани.

С решението е разпределена и отговорността на страните за разноски пред първата инстанция.

Жалбоподателят обжалва решението в частта в която е осъден да заплати суми като постановено с процесуални нарушения и в протИ.речие с материалния закон.

Твърди, че неправилно по делото е приел, че ищците са били лишени от правото да ползват процесния имот.

Излага, че не е успяла да докаже иска си за придобИ.е на правото на собственост върху имота поради изтекла придобивна давност, което сочи че не е установила необезпокоявано владение. В хода на това дело било установено, че въззъваемите ползвали част от имота, повеждали срещи с брокери на недвижими имоти, залени имота обявили го за продажба, което водило до извода, че имали достъп до имота.

Излагат, че първоинстанционният съд в обжалваното решение неоснователно не бил кредитирал показания на свидетели, ангажирани от въззивницата от които било видно, че част от въззиваемите имали ключ за имота, а останалите имали достъп до него поне през деня.

Нямало пречки за достъп до имота на 12.03.2024 г. което се доказвало и от констативен протокол от общински орган.

Твърди, че смяната на патрона на бравата от въззиваемия О. Т. не била тъй като не разполагал с ключ, а за да създаде впечатление у присъстващите н смяната свидетели, че не разполагал с ключ.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.

С жалбата се прави доказателствено искане за изискване не на справка от РУ на МВР гр. Враца и от Районна прокуратура- Враца има ли подавани жалби, сигнали, образувани преписки, заявителски материали и досъдебни производства срещу И. Н.

Т., ЕГН:**********, И. Н. Т. с ЕГН: ********** и О. Н. Т. с ЕГН: **********, и ако са налице такива, за какви деяния са.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответниците по жалбата И. Н. Т., Ц. И. Т., П. И. Т., И. Т., И. Н. Т. и О. Н. Т.- ищци в първоинстанционното производство, който депозират такъв с вх. №8502 от 10.6.2025 г., по описа на Районен съд - Враца, подаден директно в регистратурата на съда на 10.6.2025 г. чрез процесуалния си представител адв.И. М. - САК, с който оспорват жалбата като неоснователна.

Намират обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделят правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Оспорват оплакванията в жалбата като неоснователни и твърдят, че с тях се прави опит да се извадят от контекста и изопачат показанията на разпитаните свидетели.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа 2 жалбата.

В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от И. Н. Т. ЕГН **********, с ***, И. Н. Т. –заличен в хода на процеса- починал на 26.03.2025 г. и на осн. чл.227 ГПК са конституирани като страни в процеса неговите наследници, а именно: П. И. Т., ЕГН ********** от ***- съпруга на починалото лице, И. И. Т., ЕГН ********** от *** – син на починалото лице, Ц. И. Т., ЕГН ********** от ***-син на починалото лице., О. Н. Т., ЕГН **********, с адрес *** и тримата чрез процесуалният с и представител адв. И. М., с адрес, *** – ********** против Ж. Ф. П., ЕГН **********, с адрес *** искове с пр. осн чл. 59 от ЗЗД,с които искат да бъде осъдена ответницата Ж. Ф. П., ЕГН ********** да заплати на И. Н. Т. ЕГН ********** 1409.33 лв,на П. И. Т., ЕГН ********** от ***- 469.77лв., на И. И. Т., ЕГН ********** от *** 469.77лв., на Ц. И. Т., ЕГН ********** от ***- 469,77 лв. и на О. Н. Т., ЕГН ********** - 1409.33 лв, за ползването от нейна страна на собственият на ищците поземлен имот: Поземлен имот с идентификатор ***, в гр. Враца общ.

Враца, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 год на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо имота е от 12.04.2022 год., с адрес на поземления имот: гр. Враца, ***, с площ от 617 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер предходен план: 1487, квартал: 315, парцел 6, съседи:

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, което обезщетение се определя като сбор от обезщетения в размер на 150 лв на месец за периода 07.11.2021 год. до 12.03.

2024. год, както следва: За период 07.11.2021 до 30.11.2021 год - обезщетение в размер на 120 лв. За периода от 01.12.2021 год. до 29.02.2024 год - 27 месеца по 150 лв обезщетение в размер на 4050 лв. За периода от 01.03.2024 год. до 12.03.2024 год обезщетение в размер на 58 лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано от завеждане на делото -13.08.2024г. до окончателното изплащане с присъждане на деловодни разноски.

Ищците се легитимират като собственици по наследство оставено от Ц.а И. Г. починала на 07.11.2021г. на процесния недвижим имот като наследодателката се лeгитимира като собственик въз основа на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №90, том.2, дело №462/1991г.на нотариус при ВРС Р.С..

Твърдят, че дори и преди смъртта си наследодателката на ищците и в последствие и самите ищци не са допускане в имота. Портата била заключена и ответницата заявила, че тя е собственик на имота и постройките в него.

3

Във връзка с тези претенции на ответницата е образувано гр.д.№ 1274/2022 год. по описа на PC Враца 8 с-в . С решение по посоченото дело PC Враца отхвърля изцяло исковите претенции на Ж. П..

Ответницата обжалвала Решението на PC пред ВОС. С влязло в законна сила съдебно решение №303/23.12.2022г. на ОС Враца по в.г.дело №428/2022г. съда е отменил частично Решението на PC Враца, като призна за собственик Ж. П. единствено на постройка с идентификатор *** в процесния поземлен имот, като потвърди решението в останалата отхвърлителна част в това число и за процесния поземлен имот, а именно,че същия не е собствен на ответницата.

Въпреки това ищците отново не били допуснати да ползват имота си. След влизане на Решенията в сила на 21.12.2023 год, отново направили опит да влязът в имота и отново не били допуснати до него от Ж. П., която продължавала да ползва собственият им поземлен имот без основание. При опита си да влязът във владение на имота след влизане на решенията в сила установили, че в поземленият им имот се извършва незаконно строителство от страна на Ж. П.. Сигнализирали за това до компетентните органи в Община Враца и от там бил насрочен оглед. На огледа отново се направил опит да не бъдат допуснати като нито ищците, нито служителите на общината до обекта. Накрая на 12.03.2024г. ответницата допуснала ищците да имота им, влезли във владение и започнали да ползват имота. За признатия за собствен на ищцата недвижим имот — сграда с идентификатор ***, достъп до него.

Твърдят, че ответницата Ж. П. има директно от улицата и не е необходимо да преминава през собствения на ищците поземлен имот.

Претендират заплащане на обезщетение за времето което са били лишени от позлването на имота си – от 07.11.2021 г. до 12.03.2024 г. в размер от 120 до 150 лв. месечно разпределени съобразно правото си на собственост върху имота.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с която оспорва исковата претенция с искане за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Заявява, че не е възпрепятствала ищците да ползват имота, но те не са имали желание и не са го посещавали. Винаги са имали ключ от портата, даже са водили брокерка на недвижими имоти за оглед. Желанието на ищците да продадат имота била причината ответницата да заведе гр. дело за установяване направо на собственост върху имота въз основа на изтекла придобивна давност. Претенцията била отхвърлена за част от имотите, тъй като съдът в делото за собствеността кредитирал показанията на свидетелите на ищците, че ползвали част от имота и след смъртта наследодателката им Ц.ка Г.а Г..

Самите ищци се опитали да изгонят ответницата от имота от къщата на която била призната за собственик като напълнили външната тоалетна на ответницата с отпадъци, което я прави неизползваема без в имота да има друг санитарен възел, срещу което ответницата е подала жалба. Твърди, че самите ищци не са депозирали жалби, че ответницата ги е лишила от право на ползване и др. съображения подробно изложени в отговора. Оспорва да е лишавала от достъп до имота ищците или общински служители.