Решение № 143 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пазарджик, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20245200500057 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 215, ет.4, срещу Решение № 1150 от 30.10.2023г., постановено по гр.д. № 3668/2021г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е осъдена Агенция “Пътна инфраструктура” ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "М." 3, чрез Областно пътно управление – Пазарджик, да заплати на ищеца „Д.З.“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Княз Ал.

Дондуков” № 68, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 604,94 лева главница, от които 589,94 лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение по преписка № 210398845/ 22.10.2018 г. за имуществени вреди на лек автомобил „Ягуар С Тип“ с рег. № ...., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 21.10.2018 г. на автомагистрала „Тракия“, в посока гр. С. – гр. Пловдив и 15 лева обичайни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба – 29.03.2021 г. до датата на окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 62,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.03.2020 г. до 28.03.2021 г.

Решението е постановено с участието на "Автомагистрали" ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 215, ет.4, като трето лице помагач на страната на ответника Агенция “Пътна инфраструктура”.

С решението е осъдено дружеството "Автомагистрали" ЕАД да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура” чрез Областно пътно управление – Пазарджик, сумата от 667,79 лева, която сума ищецът по обратния иск Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъден да 1 заплати на „Д.З.“ АД, с първоинстанционното решение, ведно със законната лихва от 25.05.2021 г. до датата на окончателното изплащане на вземането.

Осъдена е Агенция “Пътна инфраструктура” чрез Областно пътно управление – Пазарджик, да заплати на „Д.З.“ АД сумата 530лв., представляваща разноски по делото.

Осъдено е дружеството "Автомагистрали" ЕАД да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура” сумата 200 лв., представляваща съдебноделоводни разноски.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва както в частта, с която е уважен главният иск на застрахователя против Агенция “Пътна инфраструктура”, така и в частта, с която е уважен обратният иск срещу жалбоподателя, като се излагат съображения за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Поддържа се, че в разрез със събраните по делото доказателства, съдът неправилно е приел, че е установен точният механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие, както и наличието на причинно-следствена връзка между реализираното ПТП и твърдените от ищеца причинени имуществени вреди.

По отношение уважения обратен иск се сочи, че доколкото отговорността на жалбоподателя - изпълнител към Агенция “Пътна инфраструктура” - възложител, е договорна, на основание сключения между тях рамков договор, а не деликтна, то същият следва да понесе отговорност само в случай на виновно неизпълнение на конкретно възложено му задължение, като в настоящия случай неправилно съдът приел, че към датата на процесното ПТП жалбоподателят е изпаднал в забава при изпълнение на възложените му дейности за месец октомври 2018г., тъй като крайният срок за изпълнението на същите бил 31.10.2018г., който бил спазен от изпълнителя. Сочи се, че отговорността на изпълнителя може да бъде ангажирана единствено при неизпълнение на конкретно възложено му задължение, каквото в случая не било налице, тъй като липсвало неизпълнение на договорно или друго задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникване на твърдените от ищеца вреди. Именно поради това не възниквало и задължение на „Автомагистрали“ ЕАД за обезщетяване на каквито и да е вреди по Договор № РД-38-17/01.09.2015г. Задължението за осъществяване на цялостен надзор върху автомагистралата било на Агенция „Пътна инфраструктура“. С тези доводи се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение, съответно за отхвърляне на исковата претенция, а в случай, че главният иск бъде приет за основателен – да бъде отхвърлен предявеният обратен иск, както и да бъдат присъдени разноски на жалбоподателя за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Д.З.“ АД, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения във връзка с възраженията, направени във въззивната жалба. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира се присъждане на разноски във въззивното производство. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.

Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура” Областно пътно управление – Пазарджик не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

Страните са депозирали писмени становища за проведеното публично съдебно заседание по делото. Въззиваемата страна „Д.З.“ АД поддържа изложеното в писмения отговор, 2 претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лева и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя. Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура” Областно пътно управление – Пазарджик в писменото си становище поддържа, че въззивната жалба, в частта на уважения главен иск, е основателна, а в частта на уважения обратен иск изразява становище за нейната неоснователност, като се моли присъждане на разноски в размер на 200 лева.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от страните по реда на чл. 266 ГПК.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл. 269 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането за ангажиране регресната отговорност на възложителя - Агенция “Пътна инфраструктура”, за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, предявен от застрахователя - “Д.З.” АД, изплатил застрахователно обезщетение на застрахования и встъпил в правата му до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. В исковата молба се сочи, че на 21.10.2018г. на автомагистрала „Тракия“, в района на с. Калугерово е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил марка „Ягуар С Тип”, с peг. № ...., собственост на Д.Х.С. и управляван от него, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение, пълна с вода, в резултат на което на лекия автомобил били нанесени материални вреди. За процесното МПС с ищеца “Д.З.” АД бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка “Каско на МПС”, с полица № 0312180460003140. След инцидента при застрахователя постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, въз основа на която била образувана в застрахователното дружество ликвидационна преписка № 210398845, а повредите били описани и оценени, като автомобилът бил възстановен в автосервиз “Туин кар” ЕООД. За извършените ремонтно-възстановителни работи по процесния автомобил от “Туин кар” ЕООД била представена фактура № 6199/02.02.2019г. на стойност 589.94 лева, която била изплатена от ищцовото дружество с преводно нареждане на 13.02.2019г., като във връзка с ликвидационната преписка ищецът реализирал и обичайни разноски в размер на 15 лева. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят изпълнил задълженията си по договора със застрахования за имуществено застраховане и на основание чл. 410, ал. 1, т.

2 от КЗ встъпил в правата му срещу Агенция "Пътна инфраструктура”, която носела 3 обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на работа по поддържане в изправно състояние на републиканския път, какъвто се явявал процесният такъв съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП. На ответника Агенция "Пътна инфраструктура” била изпратена регресна покана изх. № 310004485 от 27.02.2020г. за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по застрахователната преписка с включени ликвидационни разноски в размер на 604,94 лева, но същият не погасил задължението си.

Поради което молят да бъде осъден ответникът Агенция "Пътна инфраструктура” да заплати на ищцовото дружество сумата от 604,94 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по преписка № 210398845 за възстановяване на увреден в следствие на ПТП, настъпило на 21.10.2018г., л.а. “Ягуар С Тип” с рег. № ...., и направени обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 62.85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.03.2020г. до 28.03.2021г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника Агенция "Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление - Пазарджик, в който по същество се поддържа, че предявените искове са неоснователни. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между пътното произшествие и имуществените вреди на автомобила. Не бил установен механизмът на осъществяване на твърдяното ПТП.

Нямало доказателства за противоправно поведение на ответника, изразяващо с в бездействие и неизпълнение на задълженията му по чл.30 ал.1 от ЗП. АПИ полагала системни грижи за поддържане на републиканските пътища, като с допълнително задание за м.август, септември и октомври 2018г. била възложила на изпълнителя по договор за обществена поръчка № РД-38-17 от 01.09.2015 г. “Автомагистрали” ЕАД извършване на ремонт на пътното платно на процесния участък от АМ “Тракия”, изразяващ се в изкърпване на пътната настилка, както и била заплатила извършените дейности от изпълнителя, а в самия договор била уредена и пълна имуществена и неимуществена отговорност на изпълнителя за причинени вреди в следствие на ПТП, възникнало в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора . С оглед тези твърдения е поискано привличане на изпълнителя по този договор -„Автомагистрали“ ЕАД, като трето лице помагач на страната на ответника. Предявен е при условията на евентуалност и обратен иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД за осъждане да заплати на ищеца по обратния иск Агенция "Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление Пазарджик, сумата в размер на 667,79 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска. В ИМ се твърди, че не третото лице помагач, като изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-17 от 01.09.2015 г., е възложено да отговаря за дейностите по ремонт и поддържане в обхвата на АМ ’’Тракия” от км.0+000 до км. 208+181, където попада и процесният участък - в района на с. Калугерово, с посока гр. Пловдив. Съгласно чл.1 от горецитирания договор, възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши всички видове дейности и работи, свързани с поддържането на участъка цитиран по-горе.