Решение № 500 от 07.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Бургас, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500240 по описа за 2023 година Производството по делото e по чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адв. С. Е., процесуален представител на „КО МОРЕНИЯ“ ЕИК ****, с адрес на управление: гр.

Б*****- ответник по гражданско дело №3438 по описа на Бургаския районен съд за 2022 г., със съдебен адрес: гр. Бургас, булевард „*******, подадена против Решение №2919/19.12.22 година на БРС, постановено по същото дело, с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия ищец А. Г.

А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С***** сумата 13 000 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор от 29.05.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, от подаването на исковата молба на 30.05.22 година, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1520 лв., представляваща заплатени разноски по делото пред първа инстанция.

Във въззивната жалба решението се сочи за неправилно и се моли за неговата отмяна, както и за произнасяне по същество, с което въззивният съд да остави без уважение предявения срещу дружеството иск, като 1 неоснователен и недоказан. Дирят се и направените в производството разноски и не се ангажират нови доказателства.

Според въззивника съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства, поради което решението му е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Безспорно за делото било обстоятелството, че страните са били в наемно правоотношение, при което ищецът е следвало да предостави на ответника до 20 стаи в Комплекс „******“, находящ се в курортен комплекс „Слънчев бряг“, а „КО МОРЕНИЯ“ ЕООД следвало до 30.12.2017 година да му заплати сумата от 27 760 лв. за ползваните предоставени средства за подслон и места за настаняване.

Според страната е неправилно възприетото от съда становище, че договорът е изпълнен надлежно от ищцовата страна, както и, че частичното заплащане на горепосочната сума на два транша в общ размер от 14 726 лв., представлява признание на заявената претенция в нейната цялост, поради което БРС е счел за доказано, че остава неплатена сума в размер на исковата такава от 13 000 лв.

Съдът неправилно бил отрекъл изтичането на погасителна за горното вземане давност, на която ответникът се е позовал в процеса, като е приел за доказани изявленията на управителя на „КО МОРЕНИЯ“ ЕООД, направени пред бащата на ищеца, че „ще плати“ и ги е приел за признание на вземането по смисъла на чл. 116 буква „а“ от ЗЗД, за което можело да се направи обоснован извод, че било достигнало до знанието на кредитора, следователно погасителната давност била прекъсната и оттук насетне започвала да тече нова такава.

Според страната правните изводи на съда са в противоречие с цитираната по-горе правна разпоредба. Сочи се, че такова изявление не е правено в случая.

Направеното на основание чл.111, буква „в“ от ЗЗД с отговора на исковата молба на ответника възражение за изтекла погасителна давност за претендираното вземане за наем било основателно, т.к. според чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността почвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Страната сочи, че не е направила признание на дълга си, нито срещу нея 2 е бил предявен иск до 31.12.20 година. Исковата молба е депозирана в Районен съд- Бургас на 27.05. 22 година, като нито има възражение, нито е налице искане за започване на помирително производство, нито е предприето принудително изпълнение на вземането. Позоваването на плащането на части на дълга, не можело да обоснове извод за наличие на предпоставките по чл.

116 буква а“ ЗЗД, тъй като липсвали отправени до кредитора или негов представител изявления, касаещи цялото задължение, а заявените третират само част от фактите, от които произхожда дългът.

Според страната в случая не са налице предпоставките, за да се направи извод за признание на целия дълг, така както е възприел ВКС в Тълкувателно решение №4 от 14.10.22 година по ТД № 4/2019 година на ОСГТК.

Въззивникът счита, че управителят на „КО МОРЕНИЯ“ ЕООД не е направил ясно или недвусмислено изявление за наличие на конкретен дълг към ищеца А., а и по делото не са представени категорични доказателства в тази насока.

Сочи се изрично, че показанията на свидетеля на ищцовата страна, който е заинтересован от изхода на делото, е следвало да бъдат преценявани на плоскостта на чл. 172 от ГПК, но това не е било сторено. БРС не е обсъдил правилно доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки посочената разпоредба.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение, която обаче не е получавана от дружеството.

По въпроса за давността, страната се позовава и на мотивите на ВКС към точка 10 от ТР№2 от 26.06.2015 г. на ВКС, посочващи, че в гражданското право давността е правна последица от бездействието на кредитора да предяви иска, тъй като той можел да избира дали да го стори или не.

Давността се прекъсвала при предявяването на иска и спирала да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезело в сила, започвала да тече нова давност. Такава започвала да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Затова страната счита, че за периода от 01.01.2018 година до 27.05.22 година, превишаващ три години, претендираното вземане за неплатена сума за наем в размер на 13 000 лв., е погасено по давност.

3

Въззивникът поддържа, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетеля Ч.- управител на хотелския комплекс на „КО МОРЕНИЯ“ ЕООД, относно предоставените до 20 стаи във връзка с изпълнението на договора за наем, касателно лошото им състояние в процесния период от време.

От представената по делото рекламация от клиент- турист на дружеството ответник през процесната 2017 година, според страната можело да се заключи и за понесените негативи, свързани с процесните обекти, които според нея не били годни за обитаване по предназначението, за което са били наети.

Въззиваем А. Г. А. - редовно уведомен за производството по делото, не е представил отговор на въззивната жалба, в дадения му от съда срок.

Проверката по чл.267 от ГПК на въззивната жалба е посочила същата за допустима.

Служебната проверка на Бургаския окръжен съд по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., от гр. С****, против ответника „КО МОРЕНИЯ“ ЕООД, със седалище в гр. Бургас, с управител К.И.И., с която е предявен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 13 000 лева, представляваща неплатена наемна цена по договор от 29.05.2017г., за която е издадена фактура № 1000000007/30.09.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба на 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили договор от 29.05.2017г., със срок на действие до 30.09.2017г., по силата на който ищецът предоставил на ответника средства за подслон и места за настаняване – до 20 стаи в комплекс „******” в КК „Слънчев бряг”, община Несебър, срещу уговорена цена от 27 726 лева, платима до 30.12.2017 г. в 4 брой или с банков превод. Въз основа на договора, ищецът издал на 30.09.2017 г. фактура № 1000000007/30.09.2017г., получена от ответника, с посочено основание – заплащане по договор от 29.05.2017 г., на стойност – 27 726 лева, с посочена банкова сметка и начин на плащане – по банков път. На 28.08.2018 г. ответникът превел по банковата сметка на ищеца сумата от 7726 лева, а на 04.06.2019 г. – и сумата от 7000 лева. Като основание за извършените плащания били посочени процесният договор и фактурата.

След заплащането на двете суми, останал неплатен остатък в размер на 13 000 лева, поради което на 21.10.2020 г. ищецът изпратил покана за доброволно плащане с посочен краен срок 02.11.2020г., получена от ответника на 22.10.2020г. Въпреки поканата и водените между страните разговори, при които ответникът обещавал да плати остатъка от 13 000 лева, това не било сторено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КО МОРЕНИЯ“ ЕООД , чрез пълномощника адвокат Е., е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

Оспорва твърденията на ищеца, че е изпълнил точно задълженията си по договора. Твърди, че първоначално между страните са били водени преговори за наем на точно 20 стаи, но в последствие се е оказало, че ищецът не може да ги предостави до началото на летния сезон, но щял да се погрижи най-късно до средата на м. юни 2017 г. да ги осигури, поради което договорът съдържал неяснота относно броя на отдадените стаи. Посочва се, че до края на летния сезон 2017 г. ответното дружество получило ключове за 10 стаи.

Били водени множество разговори с ищеца за промяна на договора по отношение на броя стаи и стойността на фактурата, но отношенията между страните останали неуредени. Поддържа се, че ответното дружество е било въведено в заблуждение и по отношение на състоянието на тези 10 стаи, за които е имало ключове, тъй като тяхното общо състояние не отговаряло на твърденията на ищеца преди сключването на договора – голяма част от леглата били със строшени страници и изтърбушени матраци, вратите на гардеробите били с повредени панти, крановете в банята течали и не е могло да бъдат ремонтирани, което наложило подмяна на някои от тях, липсвали са климатици в стаите. По време на летния сезон ответникът получавал множество оплаквания от клиенти-туристи и всички нередности били 5 довеждани до знанието на ищеца, но той ги игнорирал.

Прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземането за наем.

Районният съд е счел претенцията за основателна и е присъдил на ищеца исковата сума, ведно с последиците по закон, т.к. е отхвърлил защитните възражения на ответната страна за лошо изпълнение и за погасяване на вземането, поради изтекла кратка тригодишна давност.

Въззивният съд не споделя този краен правен извод, предвид следното:

Въззивната жалба пред БОС съдържа становище, че показанията на св.

Ч. са необосновано дискредитирани, а също и възражения по преценката на показанията на свидетеля П.- баща на ищеца, разпитан пред първа инстанция, които според страната не били съобразени с резервите на чл.172 от ГПК и не отчитали заинтересоваността му от изхода на делото, поради близка родствена връзка с ищеца, но съдът ги приема за напълно формални, т.к. са въведени единствено в контекста на оспорваните от страната правни изводи на РС за направено от длъжника признание за заявеното от кредитора вземане и за този, касаещ лошо изпълнение по наемния договор от страна на наемодателя.

Всъщност първата инстанция е възприела за изцяло достоверни показанията на св. Ч. за изпълнението на наемния договор, но ги е преценила правно по начин, който дружеството не споделя.

Дори да се приемат за подлежащи на разглеждане доводите срещу преценката на показанията на св. П., те ще са неоснователни, т.к. по отношение сведените от същия данни за разговори между него и управителя на ответното дружество, касателно процесното наемно правоотношение и за наличието на техни бизнес отношения въобще, няма други доказателства в кориците на делото, които да сочат друго.

С оглед това БОС приема фактическата обстановка по спора така, както е установена от първата инстанция, а именно: страните са сключили писмен договор за наем от 29.05.2017г., с който ищецът А. Г. А. е поел задължението да предостави в полза на ответника „Ко Морения“ ЕООД средства за подслон и места за настаняване – до 20 стаи в комплекс „******“ в к. к. „Слънчев бряг“, община Несебър, напълно годни за експлоатиране, за изпълняване 6 целите на дружеството, за срок до 30.09.2017г., срещу наемна цена от 27 726 лева, платима в брой или с банков превод до 30.12.2017 г. По делото няма твърдения, нито данни за изменение на първоначалното договаряне в писмена форма.