Решение № 274 от 04.08.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. С. , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20205440101035 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на „А.“ ЕООД гр.С. против С. И. К., в която се твърди от ищеца, че на 21.11.2018г. е подписан Договор за паричен заем № *** между „В." ООД като Заемодател и ответницата С. И. К. като Заемател. Посоченият договор е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят е удостоверил, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 януари 2020 г. г. между „В." ООД, ЕИК *** и „А." ЕООД, ЕИК ***, вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се от ищеца, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1100 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „И." АД. С подписването на договора, ответницата е удостоверила, че е получила от Заемодателя заемната сума от 1100 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1743.66 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 193.74 лв, (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).

Следва да се има предвид следното : ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. В настоящия договор страните са се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № * от 19.06.2018г. в размер на 345,91 лева. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка.

След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. По договора за паричен заем, ответницата е извършвала плащания в общ размер на 180 лв. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1100 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от 21 ноември 2018 г. между страните, ответницата дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай 1 начислената договорна лихва е в размер на 192.85 лева за периода от 21 декември 2018 г. датата на първата вноска до 18 август 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Ответницата е трябвало да изплати целия заем на 18 август 2019 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 31.17 лева от 19 август 2019 г. г. -/ датата,следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 27 август 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Поради неизпълнение на задълженията от ответницата, ищецът е подал заявление за изпълнение на парично задължение, като по образуваното ч.гр.д.№791/2020г. по описа на РС-С. за дължимите суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК и съобразно дадените указания предявява настоящия иск за установяване на вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми: 1100 лв. главница, 192.85 лева – договорна лихва за периода от 21 декември 2018 г. до 18 август 2019 г. г.;, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира и за разноските в настоящото и в заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска.Твърди, че след сключване на договора, от страна на „В.“ ООД са й преведени само 754.09 лв., а не както се твърди 1100.00 лв. Прихващане със стари задължения не е породило правно действие, тъй като към момента, в който се твърди, че изявление за прихващане са направени между нея и „.В." ООД, не е имала задължение в тежест на последното дружество. За да породи правно действие, прихващането като способ за плащане, необходимо е съществуването на валидни, изискуеми, ликвидни вземания, респ. задължения, каквито към датата на сключване на процесния договор не е имало. Доколкото договорът за заем е реален договор и се счита сключен е предаването на сумата, то е вярно да се каже, че заемното правоотношение е възникнало между нея и ..В." ООД /цесионер/ само за 754.09 лв. Твърди,че договорното правоотношение между нея и „В.“ ООД не е възникнало, тъй в установените от закона и договора срокове, се ползвала от правото си да се откажа от кредита, и по тази причина не дължи никакви лихви, такси и др. плащания, освен да върне това, което е получила. В тази връзка представя писмо от 03.12.2018г. за отказ от кредит, като разполага с кореспонденция и чрез електронни писма.. Твърди, че от отпуснатата й сума в размер на 754,09 лв. е възстановила над 300,00 лв.

Ако съдът не приеме за основателни възраженията й до тук, то твърди,че е налице е друго основание за отхвърляне на исковете, а именно нищожност на договора изцяло или в частта му за лихвата. Нищожните договори и/или клаузи в тях не пораждат правно действие.

В конкретния случай, за ползвания кредит е определена едностранно от кредитодателя лихва от 40,30 %, а ГПР е 49,47%. Лихвата е прекомерно завишена, затова нищожна и не следва да се прилага. Освен това е неясно несъответствието между размера на лихвата и предвидения процент на ГПР. Разликата е драстична. Нищожно, поради нееквивалентност и неразбираемост е определеното задължение за експресно разглеждане на заявка. Кое прави разглеждането експресно, кога не е експресно не е ясно от договора, което води до нищожност, неприложимост в отношенията между страните и праводателите им уговорката за плащане. Твърди,че така определения едностранно от кредитора размер на лихвата и начина й на начисляване противоречат на морала и са нищожни съгласно чл. 26 от ЗЗД, поради което не пораждат правно действие. Претендираната лихва надвишава многократно: четири пъти законната лихва за периода на действие на договора, затова тази лихва противоречи на добрите нрави. Очевидно е, че уговореният годишен лихвен процент за този краткосрочен срок на действие излиза от общоприетите установени в обществото критерии за норми на поведение, които са възприети и се съобразяват от значителна част хората. В тази връзка е и трайната съдебна практика на ВКС - Решение № 906 от 30.12. 2004г. на ВКС по г. д. №. 1106/2003г. II г. о.; Решение № 1270 от 9.01.2009г. на ВКС по г. д. №. 5093/ 2

2007г.. II г. о., според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава е повече от три пъти законната лихва, което правило е и изрично предвидено в ЗЗП.

Доколкото сега търсеното вземане не е било дължимо в полза на „В.“ ООД, то не могло и да се прехвърли на ищеца, респ. да се придобие по силата на твърдения договор за цесия. Договорът за цесия, имащ за предмет вземане срещу нея по делото не се представя.

Затова твърди нищожност и на съглашение за придобиване на вземане и от тук липса на активна процесуална легитимация да се заяви вземане против нея от настоящия ищец.

Извън казаното, и доколкото съдът следи служебно дори и при незаявено основание за нищожност на договора, моли съда да извърши проверка за валидността на договорите за кредит и цесия, като е налице нищожност още защото: Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗГ1К уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Ние твърдим, че сега не са спазени Изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 9 ЗПК. т.к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент, като не е регламентиран и размерът на надбавката, представляваща „печалба на кредитора” /възнаградителна лихва/ и не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Няма погасителен план. Съгласно чл. 11. ал.1. т.11 ЗПК. договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Ако съдът не приеме нищожност на целият договор, моли съда да се произнесе по нищожността на договора в частта му за договорната лихва, поради прекомерност, съгласно посоченото горе.

В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител.

Ответникът, р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си адв.В.Р..

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№791/2020г., образувано по подадено заявление от „А.” ЕООД гр.С., С. районен съд е издал Заповед №301/08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. ИВ. К. да заплати на кредитора „А. ” ЕООД гр.С. сумите в размер, както следва: 1100,00 лева – главница, дължима по договор за паричен заем №***/21.11.2018г., 192,85 лева – договорна лихва за периода 21.12.2018 г. до 18.08.2019г., 31,17 лева – законна лихва, считано от 19.08.2019г. до 27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в размер на 45,81 лева, представляващи заплатената от заявителя държавна такса в размер на 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната заповед от длъжника по нея С. И. К., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане №2050/07.10.2020г. съдът е указал на заявителя „А.“ ЕООД гр.С., че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е получено от заявителя на 15.10.2020г. и на 12.11.2020г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.

3

От представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем „В.“ №***/19.11.2018г. се установява, че трето за делото лице – „В.“ООД гр.С. се е задължило съгл.чл.3 ал.1 от договора да предостави на ответника С. И. К. сумата от 1100лв., а ответника-заемател се е задължил да върне същата на заемателя при слединте условия:1.