Присъда № 2 от 22.04.2021, Районен съд - Дулово

Мотиви към присъда № 2/20.04.2021 г. по

НЧХД № 147/2020 г. по описа на Дуловския районен съд

Делото е образувано въз основа на тъжба на Х. К. А. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., общ. Дулово, ул. „****“, № 24, срещу А. С. С. , с ЕГН **********, с адрес за призоваване с. П., общ. Дулово, ул. „****“, № 26, за извършено престъпление от частен характер по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят посочва, че на 14.05.2018 г. около 13 ч. в с. П. му нанесъл побой – нанасяне на удари в областта на главата с вила.

С описаното в тъжбата от Х. К. А. е предявен и граждански иск за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г., както и разноските по делото.

Гражданският иск, предявен от частния тъжител, е приет за съвместно разглеждане.

Съдът е квА.фицирал описаното деяние като престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Частният тъжител по делото, чрез редовно упълномощения си повереник поддържа обвинението и иска от съда подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение, да му бъде наложено наказание по справедливост, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди.

Подсъдимият А. С. С. чрез редовно упълномощения защитник оспорват изложеното в тъжбата, считат, че твърденията на тъжителя не са доказани, поради което пледират за признаване на подсъдимия за невинен по обвинението и за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен.

След като изслуша страните и се запозна с материА.те по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че подсъдимият А. С. С. и тъжителят Х. К. А. са познати.

На 14.05.2018 г. около обяд подсъдимият А. С. С. оправял оградата в двора със сестра си и нейния съпруг, като опъвА. мрежа. В този момент дошъл тъжителят Х. К. А. , 1 отправяйки заплахи и обиди, като ударил с кофа подсъдимия. От своя страна подсъдимият, държейки вилата в мрежата, я изтеглил и ударил тъжителя. Причинени са телесни увреждания, които в своята съвкупност обуславят нА.чието на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Разпитани по време на съдебните заседания свидетелите дават показания, като се оформят две групи свидетели, съответно в подкрепа на пострадА.я., и в подкрепа на подсъдимия. Установява се следната фактическа обстановка:

Св. М.Т. Х.а, сестра на подсъдимия, св. Б.А. Х., неин съпруг, и подсъдимият А. С. С. правили пролетно почистване на двора си в с. П.. Работата включвала копаене и ремонт на скъсана оградна мрежа. Неочаквано се появил тъжителя Х.А., започнал да псува и отправя заплахи, като заявил, че е гледал скица на двора, имотът не е техен и т. н. Подсъдимият му казал да се маха, но тъжителят взел наблизо стояща кофа и го ударил. Подсъдимият, държейки вилата в ръцете си, нанесъл удар странично по рамото и ухото. След това подсъдимият А. С. С. се обадил на кмета на село П. – св. Г. Х. Р. - и съобщил за инцидента.

Според кмета на селото, когато пристигнал, се опитал да успокои положението, но тъжителят Х. К. А. заплашил подсъдимия и насочил пистолет срещу сина му. Това се потвърждава от св. М.Т. Х.а и св. Б.А. Х., които са очевидци.

Според св. Н.М. А., съпруга на тъжителя, тя била при животните в двора, когато чула караница и викове. Видяла как подсъдимият удря съпруга два пъти с вилата. Твърди, че съпругът бил целия в кръв и в един момент вече не можел да говори, понеже губел кръв.

Според нея, докато дойде линейката, Х. К. А. лежал на тревата, като се прибрал само за петнадесет минути до къщата, за да си вземе пистолета. Описаната от нея фактическа обстановка се опровергава от показанията на св. С.Ф. Б., без родствени връзки със страните, който бил изпратен от Директора на ДЛС „Каракуз“ – Дулово, в с. П., да вземе тъжителя Х.

К. А. и да отидат в Дулово за ремонт на трактор. Пристигнал след инцидента, той посочва, че пострадА.ят бил седнал на култиватора и имал кръв на ухото, но по дрехите му не забелязал кръв. Тъй като тракторът бил пред къщата на подсъдимия, Х. К. А. дръпнал трактора. После в болницата пострадА.ят му казал, че тракторът трябва да се прибере.

По отношение броя на нанесените удари показанията на св. Н.М. А., съпруга на тъжителя, се опровергават и от съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1544/2020 г., от заключението на която е видно, че уврежданията, причинени при процесния инцидент, са нанесени едновременно при един удар в областта на главата, тъй като всички са по една линия в съседни анатомични области. Силата на удара е била значителна, като най - голям интензитет от него е попаднал върху главата и лявото ухо, следствие на което е причинено мозъчно сътресение с персистиране на оплакванията от около три месеца след инцидента.

От заключението е видно, че в резултат на процесния инцидент е пострадал Х. К. А. , при което са му причинени следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно - контузии рани на главата в лява слепоочна област и на лява ушна мида, охлузване на шията и охлузвания на лявото рамо. Касае се за причиняване на временно разстройство на здравето не опасно за живота. Уврежданията са причинени по механизма на 2 удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и може да бъдат получени по време, начин и място, както съобщава пострадА.я в тъжбата си, а именно удар с твърд предмет в лявата част на главата, лявото ухо, врата и лявото рамо. Вещото лице посочва, че поради нА.чие на придружаващи заболявания при хората в напреднала възраст, причиняването на черепно - мозъчна травма и последствията от нея може да са по изразени и по - продължителни по време. Това са особености, характерни за всеки един индивид, предвид неговата индивидуална реактивност към подобни травматични въздействия. За преценка на продължителността и тежестта на оплакванията са важни нА.чието на медицински консултации, прегледи, изследвания през периода на влошено здравословно състояние. В настоящия случай нямаме подобни медицински документи, които да бъдат анА.зирани в посока тежест и продължителност на последиците от причинената на тъжителя черепно - мозъчна травма. Всяка една проведена рехабилитация би подобрила оплакванията и би спомогнала за по - бързо възстановяване на общото здравословно състояние и възстановяване на оптималната работоспособност на лицата.

Въздействие върху психоемоционалното състояние при остра травмена болест и състояние на стрес също би имало благоприятен ефект върху възстановяването.

От заключението на вещото лице Д. П. С., психолог, психотерапевт когнитивноповеденческа психотерапия, по съдебно – психологическата експертиза е видно, че се касае за посттравматично стресово разстройство и съпътстваща тревожно – депресивна симптоматика на пострадА.я Х. К. А. .

Св. С.Ф. Б., св. Г. Х. Р. и св. Г.А.К., дъщеря на тъжителя, не са очевидци на конфликта, но съдът цени показанията им относно възприетото поведение на участниците в инцидента след нанасяне на телесната повреда. Съдът възприема показанията на св. Г. Х. Р. относно конфликтното поведение на тъжителя, на св. С.Ф. Б. относно състоянието на пострадА.я и данните, които дава дъщеря му - св. Г.А.К. – за неговото възстановяване.

Съдът кредитира показанията на св. М.Т. Х.а, сестра на подсъдимия, св. Б.А. Х., неин съпруг, които въпреки емоционалната си обвързаност с подсъдимия, описват механизма на деянието по начин, идентичен с констатациите на вещото лице в съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1544/2020 г. И те, и съпругата на тъжителя - св. Н.М. А. – посочват, че конфликтът се е разиграл пред имота на подсъдимия А. С. С. .

Въз основа на установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.

На първо място следва да се отбележи, че псувните и обидите, за които говорят участниците в конфликта, са от категорията действия, които поначало могат да предизвикат гневно състояние, но те не са такива, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния – Решение № 46/09.03.2009 г. по н. д. № 654/2008 г., II н. о., НК на ВКС.

Деянието не е извършено от подсъдимия при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Неизбежната отбрана предполага непосредствено и противоправно нападение, 3 изразяващо се в действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето, като при обективирана неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското разнообразие на хипотези може да бъде проявено по различен начин, както и при предизвикана повторно такава, чрез обществено укоримо поведение спрямо нападателя, приложението й е недопустимо – Решение № 332/24.06.2013 г. по н. д. № 976/2013 г., III н. о., НК на ВКС.

В случая е нА.це провокативно поведение от страна на пострадА.я, свързано с отиване пред имота на подсъдимия, отправяне на псувни и закани, тъй като според тъжителя поставената ограда не отговаря на скиците на имота. Именно това съдът възприема като мотив за извършеното впоследствие нападение от страна на подс. А. С. С. .

Според съда не е нА.це и основание за освобождаване на подсъдимия от наказание при реторсия – чл.130, ал.3 НК. Както се сочи в Решение № 49/29.01.1972 г. по н. д. № 42/71 г., ОСНК на ВС, реторсията има приложение и в случаите, когато подсъдимият причинява лека телесна повреда на пострадА.я, след като е изпаднал в състояние на силно раздразнение в резултат на насилието, упражнено върху него непосредствено преди това. Когато причинената на тъжителя телесна повреда е различна по степен на увреждане, тъй като той е претърпял разстройство на здравето си, а подсъдимият - само болки от упражненото върху него насилие, това различие в причиняването на двете леки телесни повреди не е основание за изключване приложението на реторсията.

В случая безспорно се установи демонстративно агресивното и обидно поведение на тъжителя спрямо подсъдимия, от което поведение на пострадА.я деецът е изпаднал в състояние на силно раздразнение, но по делото не се установи такива тежки последици, които под формата на телесна повреда, да са настъпили реално, поради което съдът не приложи реторсията по чл.130, ал.3 НК.

От обективна страна се установи авторството на подсъдимия на твърдените в тъжбата телесни увреждания на пострадА.я, изразяващи се в контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно - контузии рани на главата в лява слепоочна област и на лява ушна мида, охлузване на шията и охлузвания на лявото рамо.

Такива телесни увреждания са констатирани от съдебния лекар от една страна, а от друга страна свидетелите очевидци сочат механизъм на причиняване, идентичен с изложеното като аргументация от вещото лице.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е 4 неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Макар и в състояние на силно раздразнение подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удари в главата на пострадА.я може да му причини болка или страдание и е искал причиняването на такива болки или страдания.

Предвид гореизложеното съдът призна за виновен подсъдимия в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 14.05.2018 г. около 13.00 часа в с. П., общ.

Дулово, обл. Силистра, е нанесъл на Х. К. А. , с ЕГН **********, от с. П., ул. „****“, № 24, общ. Дулово, обл. Силистра, удари с твърд предмет – вила, в областта на главата, с което му е причинил следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсноконтузни рани на главата и на лява ушна мида, охлузвания на шията и охлузвания на лявото рамо, които в своята съвкупност представляват временно разстройство на здравето не опасно за живота.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.1, НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация.