Решение № 138 от 26.04.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С., 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20242200500140 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК. Подадена е частна жалба от адв.И. Б., в качеството му на пълномощник на С. И. С.

ЕГН********** от гр.С., кв. „Д.“, № * – * – **, длъжник по изп. дело №2023915043596 по описа на ЧСИ Г. Г. с per. № 915 при КЧСИ, против разпореждане от 22.02.2024г. на ЧСИ Г. Г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство относно МПС собственост на длъжника – БМВ 520И, с рег.№ ********, Ланчия Дедра 1.6, с рег.№ ******** и Форд Орион, с рег.№ *******. Разпореждането е обжалвано и в частта, с която ЧСИ е отказал да прекрати производството по отношение на сумата от 52.87лв.

Разпореждането на ЧСИ е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че пред ЧСИ жалбоподателят е представил доказателства, от които е видно, че МПС по отношение, на които 1 е започнало реализирането на изпълнението не са годен обект на изпълнение, тъй като са унищожени, отнети са или са излезли от употреба. Тези факти били известни и на взискателя и насочването на принудително изпълнение по отношение на тях било злоупотреба с право. По отношение на сумата от 52.87лв. е посочено, че ЧСИ следвало да изследва въпроса, какви са задълженията на длъжника и да съобрази, че при извършеното от него плащане по сметка на взискателя той е посочил едно задължение, което да бъде погасено, а взискателят неправомерно е погасил друго.

Жалбоподателят счита, че настоящата инстанция следва да отговори на въпроса „Биха ли се постигнали целите на принудителното изпълнение чрез запор върху вещи, които не съществуват в правния мир“.

Страната не е направила конкретно искане към съда, но воден от изразеното недоволство от действията на ЧСИ, съдът приема, че искането му е да се отмени обжалваното разпореждане от 22.02.2024г.

По делото е постъпил писмен отговор от взискателя по делото, с който тя е оспорена като неоснователна.

В писмени мотиви ДСИ излага фактологията по образуването и движението на делото. Счита, че по принцип жалбата е допустима. По отношение наложените запори на МПС ЧСИ е посочил, че към датата на депозиране на частната жалба наложените запори върху МПС са били вдигнати по искане на взискателя. Що се касае за сумата от 52.87лв. ЧСИ посочва, че не той е органът който ще установи какви са фактическите отношения между страните, тъй като това излиза от кръга на компетентността му.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 2023915043596 по описа на ЧСИ Г. Г. е 2 образувано по молба на взискателя Община – С. за събиране на вземания на стойност 1107.73лв. констатирани в АУН № АУ000002/11.01.2018г. с молбата за образуване е било поискано ЧСИ да извърши справка за имущественото съС.ие на длъжника. Било е поискано пир установяване на собственост на МПС, да се наложи запор. Във връзка с това ЧСИ е получил справка от КАТ – С., от която е видно, че спорните МПС - БМВ 520И, с рег.№ ********, Ланчия Дедра 1.6, с рег.№ ******** и Форд Орион, с рег.№ ******* по отчет се водят собственост на длъжника. Предвид искането на взискателя на 18.01.2024г. са били наложени запори на процесните МПС. На 19.02.2024г. длъжникът направил искане за прекратяване на принудителното изпълнение върху МПС - БМВ 520И, с рег.№ ********, Ланчия Дедра 1.6, с рег.№ ******** и Форд Орион, с рег.№ *******. аргументите му били аналогични на посочените в настоящата жалба. Към искането му били приложени следните документи – Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.11.2013г., от което е видно, че е било прекратено наказателно производство против неизвестно лице по водено производство по чл.206, ал.1 от НК, Предварителен договор за продажба на МПС и Докладна записка от които е видно, ч по предварителен договор длъжникът е предал владението на БМВ 520И, с рег.№ ******** на М. С., но че договорът не е бил сключен окончателно.

На 19.02.2024г. длъжникът направил възражение за недължимост на сумата от 52.87 лв. Посочил, че тази сума е била платена от него преди образуване на изпълнителното производство. В отговор на това искане взискателят по делото посочил, че с платените от длъжника през 2017г. суми са били погасени по – стари негови задължения и че процесната сума не е заплатена, а е дължима.

На 22.02.2024г. бил съставен протокол, в който било постановено обжалваното разпореждане. С него МСИ отказал да прекрати принудителното изпълнени по отношение на процесните МПС и сумата от 52.87лв.

На 11.03.2024г. била депозирана настоящата частна жалба.

3

На 21.03.2024г. постъпила молба от взискателя по делото с искане наложените запори на МПС да бъдат вдигнати.

22.03.2024г. ЧСИ разпоредил вдигането на наложените запори.

При така сложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е неоснователна.

На първо място в настоящето производство, съдът въобще не следва да отговори на въпроса поставен в жалбата за това дали биха се постигнали целите на принудителното изпълнение чрез запор върху вещи, които не съществуват в правния мир. Това производство е по контрол за законосъобразност на извършените от СИ действия. В случая ЧСИ е разполагал с информация издадена от компетентен държавен орган, че въпросните МПС се водят собственост на длъжника, поради което е имал право да наложи запор върху тях. Той нито е следствен орган, нито е съдебна инстанция по същество, която да разрешава споровете на страните. В случая запорите са вдигнати преди жалбата да бъде изпратена в ОС. На това основание тя се явява безпредметна в тази си част. Поради изложените съображения в тази част жалбата не следва да се уважава.

По отношение на претенцията за сумата от 52.87лв., следва отново да се посочи, че ЧСИ не е съд по същество. Ако страните имат спор относно размера на задълженията, този спор следва да се решава по предвидения ред в исково производство. Недопустимо е ЧСИ да е органът, който ще определи дали взискателят има вземане и колко голямо е то, още повече, че извършеното плащане на някаква сума е извършено не пред ЧСИ и не по повод на изпълнителното дело. Ако длъжникът се счита за увреден по някаква причина, той следва да брани правата си по исков ред. ЧСИ изпълнява само във връзка представения му АУН и справка за размера на задължението представена от взискателя. Ето защо и в тази си част жалбата е неоснователна и не следва да се уважи.

4

Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от адв.И. Б., в качеството му на пълномощник на С. И. С. ЕГН********** от гр.С., кв. „Д.“, № * – * – **, длъжник по изп. дело №2023915043596 по описа на ЧСИ Г. Г. с per. № 915 при КЧСИ, против разпореждане от 22.02.2024г. на ЧСИ Г. Г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5