Решение № 2341 от 23.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2341 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330112207 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.55 ЗЗД.

В исковата молба от С. П. П. против „Сити Кеш” ООД се твърди, че на дата 04.03.2022г. между страните бил сключен договор за паричен заем, по силата на който била отпусната сумата от 1300 лв., при ФЛП: 40.05 % и ГПР: 48 %. В чл.6 от договора била предвидена неустойка за непредоставено обезпечение, като подлежащата на връщане сума била 4 459.50 лв., от които 1300 лв. главница, 522.06 лв. лихва, 2 641.94 лв. неустойка, със срок на кредита 04.09.2023г. Според ищцата същата била заплатила сумата от 2569 лв. по договора. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Договорената неустойка представлявала скрито възнаграждение за кредитора, не била включена в ГПР по договора. Били заложени изключително високи изисквания към потенциалните бъдещи потребители, както и набор от документи, които те следвало да представят, като очевидна била невъзможността за ищцата да ги осигури. Уговорената неустойка от 2641.94 лв. противоречала на добрите нрави, представлявала и неравноправна клауза по чл.143, т.5 ЗЗП. Посочването на ГПР в договора не било достатъчно, а следвало изрично и изчерпателно да са посочени всички разходи, които длъжникът ще направи. Неустойката по договора излизала извън присъщите й функции. Съдържа се позоваване на разпоредбата на чл.23 ЗПК, поради което се прави искане, да се приеме, че договорът е недействителен, както и да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата платената над главницата сума в размер от 1269 лв.

Претендирани са направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Между страните не бил налице спор относно сключването на договор от дата 04.03.2022г. с предмет заемна сума в размер на 1300 лв.

Заемната сума била усвоена от кредитополучателя. Договорът не бил нищожен, съдържа се позоваване и на разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Неустойката не била включена в ГПР, тъй като се касаело за неизпълнение на договорно задължение. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

По делото е постъпило становище от ищцата по отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за паричен заем Кредирект № *** от 04.03.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и С. П. П., в качеството им съответно на заемодател и заемател, с размер на отпуснатия заем 1300 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР:

48 %.

В договора е инкорпориран погасителен план, видно от който е предвидено погасяването му на 8 седмични погасителни вноски, първата от които с падеж 04.10.2022г., а последната – 04.09.2023г.

Представени са Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019г., както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Представена е разписка за получена от С. П. сума в размер от 1300 лв. на дата 04.03.2022г. от страна на ответното дружество.

Представени са разписка за платена от С. П. на ответното дружество сума от 318 лв. на дата 15.08.2022г., 250 лв. на дата 13.05.2023г., 248 лв. на дата 21.02.2023г.

По делото е представена от ответното дружество справка за извършени плащания по процесния договор за паричен заем.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което разходите, които кредиторът е предвидил по договора за паричен заем № *** при изчисляване на ГПР е единствено възнаградителната лихва. Размерът на ГПР без включена неустойка според вещото лице е 48.28 %. Платената сума по договора възлиза на 3308.05 лв., от които неустойка в размер на 2116.44 лв., такса в размер на 85 лв., лихва в размер на 485.21 лв. и главница в размер на 621.85 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 04.03.2022 г. между страните е сключен договор за паричен заем Кредирект № ***, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на С. П. П. в качеството му на заемател сумата в размер на 1300 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 04.09.2023г. с плащането на 18 месечни погасителни вноски. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална 2 компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал.

1 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9, т.10 ЗПК, заобикаляне материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК и т.н.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

След изследване съдържанието на договора съдът намира, че е налице нищожност на целия договор за кредит, по следните съображения. Според чл.6.1. от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция. Според чл.6.2. при неизпълнение на т.6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 641.94 лв. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Съдът намира, че така уговореното между страните в договора за кредит задължение за обезпечение, по начин, който да възпрепятства заемополучателя да изпълни същото, с цел да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката и включването на задължението за неустойка в погасителните вноски, води до скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към възнаградителната лихва, като представлява сигурна печалба за заемодателя. Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 48 %, но без да са включени разходите за неустойка. В договора е уговорено заплащането на неустойката да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, като така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. В случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

3

10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Предвид констатациите да не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо съдът приема иска за прогласяване на недействителността на договора за кредит за основателен, поради което същият следва да се уважи.

По иска за връщане на сумата от 1 269 лв. – с оглед недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит, на връщане съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК подлежи само чистата стойност на кредита. От заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че общо платената по договора сума възлиза на 3308.05 лв., от които неустойка в размер на 2116.44 лв., такса в размер на 85 лв., лихва в размер на 485.21 лв. и главница в размер на 621.85 лв., или над главницата е платена сумата от 2008.05 лв. Следователно предявеният иск за връщане на сумата от 1 269 лв. е основателен и следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023г. до изплащане на сумата.

При този изход на делото право на разноски има ищцовата страна. По делото ищцата се е представлявала от адв. А. З. Д., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата в общ размер от 1 407.42 лв. с ДДС, по представения списък по чл.80 ГПК. Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, както и практиката на СЕС от 2024г., установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. С оглед изложеното и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Д. следва да се определи възнаграждение в общ размер от 720 лв. с вкл. ДДС. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив разноските в производството в размер на 229.14 лева за държавна такса.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, 4 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 и С. П. П., ЕГН ********** от *** договор за паричен заем № *** от 04.03.2022 г. е недействителен, на основание чл.22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на С. П. П., ЕГН ********** от *** сумата от 1 269 лв. /хиляда двеста шестдесет и девет лева/, недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № *** от 04.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023г. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на адв. А. Д., ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 720 лева /седемстотин и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение.