Решение № 686 от 06.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря АН.я Й. Груева като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20221100101702 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД.

Ищецът С. Ц. П. поддържа твърдение, че е претърпял значителни неимуществени и имуществени вреди, в следствие на телесните увреждания, които му били нанесени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 05.07.2017г. в гр. София. Според твърденията на ищеца, произшествието настъпило поради виновно противоправно поведение на неустановен водач на неустановено МПС, движещо се преди инцидента по ул. „Екатерина Ненчева“ с посока на движение от ул. „Яна Язова“ към бул. „С.овско шосе“. Ищецът твърди, че той лично не е нарушавал правилата за движение по пътищата, но именно неидентифицираният участник в инцидента бил нарушил правилата за движение, при извършване на маневра „завиване наляво“ в посока бул. „Г.

М. Димитров“ не пропуска движещият се по път с предимство в лявата пътна лента на бул. „С.овско шосе“ към бул. „Околовръстен път“ мотоциклет „Кавазаки“, модел „КЛЕ-250“, с рег. номер СА ****, който бил управляван от ищеца С. Ц. П.. С постановление от 15.09.2017 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура било спряно образуваното по повод пътния инцидент 1

ДП № 11222/2017г. по описа на СРТП - ОР- СДВР, пр. пр. № 22744/2017 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престьпление по чл. 343, ал. 1, б. „ б“,, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Предвид нормативно установеното правило, че в споменатата особена хипотеза, гражданската отговорност на причинителя на вредите следва да се счита за покрита от Гаранционен фонд - ищецът адресирал до ответника писмено искане за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По заявлението за изплащане на обезщетение била образувана преписка по щета с рег. № 210115/15.03.2018г., но с писмо от 29.03.2018г. ищецът бил уведомен от Гаранционен фонд, че е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.При изложените фактически твърдения, ищецът твърди неоснователност на отказа за изплащане на обезщетениеои поддържа тезата, че Гаранционен фонд е изпаднал в забава да му плати застрахователно обезщетение, като претендира за осъждане на ответника, да му заплати: застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лева – частичен иск от дължимото застрахователно обезщетение в размер от 100 000 лева, да заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди, включително разходи за лечение, рехабилитация и медикаменти в размер на сумата от 3637, 74 лева, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на неустановения водач на неустановен лек автомобил, заедно със законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 16.06.2018г. до деня на окончателно изплащане. С оглед изхода на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да заплати направените съдебни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Исковата претенция е оспорена от ответника Гаранционен фонд, който поддържа тезата, че още преди предявяването на иска е бил сезиран с искане за изплащане на застрахователно обезщетение и по този повод при него вече била образуваната щета № 210115/15.03.2018г. Още след като отправил споменатата претенция извънсъдебно, ищецът бил изрично уведомен за задължението да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Това искане не било изпълнено и доказателства пред Гаранционен фонд не били представени, което мотивирало отказа. Независимо от изложеното, ответникът оспорва твърденията на ищеца за механизма на настъпване на ПТП, като сочи, че 2 липсвали доказателства, които да установяват механизма и причините за настъпването на пътния инцидент. Ответникът оспорва твърденията за наличие на пряка причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените травматични увреждания. Ответникът оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение. Твърди, че претенция за неимуществени вреди е прекомерно значителна. При условията на евентуалност – ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради това, че същият е управлявал автомобила с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, движейки се извън очертанията на определена лента за движение на пътното платно. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, по отношение началния момент, от който се претендира забавата.

Поддържа тезата, че ако искът за застрахователно обезщетение би бил основателен, то Гаранционен фонд следва да се счита в забава най- рано от предявяването му. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетите като доказателство Протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол за ПТП с пострадали К450/05.07.2017г. съдържат данни, че на същата дата, около 17.05 часа, на кръстовището на ул. „Екатерина Ненчева“ и бул. „С.овско шосе“ в гр. София, управлявания от ищеца С. Ц. П. мотоциклет „Кавазаки“, модел „КЛЕ-250“, с рег. номер СА **** цит. „ самокатастрофира на пътното платно“. В съдържанието на констативния протокол не е отбелязано наличието на друг участник в пътния инцидент, а в съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие е изрично посочено, че огледът е започнал около 18.50 часа. Извършилите огледа служители на МВР отчитат факта, че цит.

„произшествието не запазено“. В документа се посочва, че не са намерени никакви спирачни или други следи, нито фрагменти от други участвали в удар с мотоциклета на пострадалия МПС.

Съдържанието на прието като доказателство писмо с изх. № 24-01221/15.03.2018г. сочи, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция към 3

Гаранционен фонд, посочвайки размера на претенцията, основанието за изплащане на претендираните обезщетения и посочвайки своя банкова сметка.

Чрез адресирано до ищеца писмо с изх. № 24-01-221/29.03.2018г. и последващо писмо с изх. № 24-01-221/07.11.2018г. – ответникът Гаранционен фонд е отговорил на писмената претенция за изплащане на обезщетение, с изявление за мотивиран отказ, поради липсата на предпоставките за изплащане на такова обезщетение. В мотивите на отказа се посочва липсата на конкретно посочени официални удостоверителни документи – касателно резултата от извършените действия от органите на досъдебното производство, по установяване на водача на лекия автомобил, който е участвал в произшествието и относно неговото поведение.

Съдържанието на приетите като доказателства документи, представляващи ДП № 11222/2017г. по описа на СРТП - ОР- СДВР, пр. пр. № 22744/2017 г. по описа на СРП установяват, че след осъществяване на оглед на местопроизшествието, образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно наказателно производство е било спряно, поради невъзможност извършителят цит. „лек автомобил Ситроен модел Пикасо, на цвят кремавобежов“ да бъде идентифициран.

В дадените пред съда показания, свидетелят г. с. н. заявява, че познавал ищеца от деня на пътния инцидент, който бил настъпил преди около пет или шест години. Той също бил мотоциклетист и за пръв път давал показания за случая именно пред съда. При това свидетелят твърди, че в началото на месец юли, около 18 часа, тоест по времето, докато се движил пеша от дясната страна на улицата /бул. „С.овско шосе“/ в посока към бул „Околовръстно шосе“, той станал пряк свидетел на пътния инцидент. Според показанията на свидетеля, по това време той бил сам в района на инцидента и търсил някакъв магазин. Свидетелят твърди, че се намирал на разстояние приблизително сто метра от пресечката на ул. „Екатерина Ненчева“ и бул. „С.овско шосе“ в гр.

София и от това разстояние успял да възприеме ясно механизма на настъпване на инцидента, който описва по следния начин:

Свидетелят първо чул спирачки и после видял, как колата ударила мотора, в страничната му дясна част, като в резултат на удара - автомобилът изхвърлил мотора „от другата страна“ т.е. на съседната пътна лента.

4

Автомобилът, който останал неидентифициран от свидетеля бил светъл на цвят, тип „мини ван“. Според свидетеля, автомобилът първо завивал наляво, а след удара тръгнал надясно и изчезнал. Свидетелят заявява, че веднага след удара, той отишъл на място за да види състоянието на водача на автомобила.

По същото време, свидетелят възприел, как на мястото на инцидента спрял и друг водач, описан от свидетеля като момиче, чиито автомобил свидетелят не може да идентифицира като марка и модел. На мястото се събрали хора и свидетелят, понеже чувствал съпричастност, участвал в преместването на падналия на платното мотоциклетист, а после си тръгнал, още преди да дойде полиция и линейка, понеже бързал.

Свидетелят твърди, че преди настъпването на удара, мотоциклетистът вероятно се е движил в дясната пътна лента, но не може да потвърди категорично този факт. Според впечатленията на свидетеля, мотоциклетистът не се е движил с цит. „с някаква бърза скорост“, а свидетелят не е сигурен, че преди удара е имало друга кола, която да се движи пред мотоциклета. Ударът между неустановения автомобил и мотоциклета настъпил по- скоро цит. „по средата“ между пътните ленти на платното.

Според свидетеля, връзката с ищеца, която дала възможност на свидетеля да се яви – за да свидетелства в открито съдебно заседание пред съда, макар да не е давал показания пред органите на полицията,била инициирана от него. Свидетелят сочи, че за краткото време след инцидента и преди на си тръгне от мястото, той набрал номера на пострадалия мотоциклетист и поръчал, ако има нужда – за да бъде потърсен.

Заключението на изслушаната първоначална съдебна авто-техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице Х. И. анализира фактите, при които то е настъпило, основавайки се на посочените по- горе Протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол за ПТП с пострадали К-450/05.07.2017г.

При това, в заключението си вещото лице изрично отбелязва, че според констативния протокол за ПТП водачът на мотоциклета е „самокатастрофирал“, местопроизшествието не е запазено и при огледа не са констатирани следи, парчета от пластмаса, метал и други елементи от МПС. Тези факти обективно не позволяват да се определи мястото на удара нито точния механизъм на настъпване на инцидента.

5

Според анализа на вещото лице, извършен при хипотеза, че в инцидента са действително са участвали повече от едно МПС и едното от тях е управлявания от ищеца мотоциклет „Кавазаки“, модел „КЛЕ-250“, с рег. номер са ****/ - причина за настъпване на инцидента би могло да бъде поведението на водача на неустановения лек автомобил – понеже при извършване на маневра за завой наляво той - не пропуска движещия се по път с предимство мотоциклет.

Според становището на вещото лице, дори при тази ситуация на пътя – водачът на мотоциклета /ищеца/ е имал възможността да предотврати настъпването на удара, ако се е движил с разрешената за пътния участък скорост до 50 км/ч.

Заключението на изслушаната повторна съдебна авто-техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице М. Ф. анализира фактите, при които то е настъпило.

При това, в заключението си вещото лице изрично отбелязва, че данните в досъдебното производство относно настъпването на инцидента са оскъдни и противоречиви, като се има предвид, че според констативния протокол за ПТП водачът на мотоциклета е „самокатастрофирал“, местопроизшествието не е запазено и при огледа не са констатирани нито спирачни следи, нито парчета от пластмаса, метал, респ други елементи от МПС. Тези факти обективно не позволяват да се определи мястото на удара, нито точния механизъм на настъпване на инцидента, за който вещото лице заявява, че може да даде заключение въз основа на показанията на самия ищец в досъдебното производство и на показанията на разпитания пред настоящия състав на съда свидетел г. н..