Решение № 339 от 16.09.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Перник, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. А.ова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20241720200656 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. С., с ЕГН **********, адрес гр..

*************, Съдебен адрес: *********, адв.К. С., против Наказателно постановление№24-1158-000482 от 21.03.2024 г., издадено от С.С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,, с което за осъществен състав на административно нарушение, както следва по чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.1, т.5, предл.5. от ЗДвП на жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 150лв.

Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на закона - чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата и чл.57, ал.1, т.5 и т.б вр. чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН.Наказателното постановление твърди, че е и явно необосновано приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните в хода на това производство доказателства. Наложените наказания счита за неправилно определено – в нарушение на чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона за движение по пътищата и чл.12 и чл.27, ал.2 от ЗАНН . С тези доводи се моли за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява лично, като се представлява от адв. С.. По същество, адв. С. поддържа жалба, като сочи че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Застъпва доводи, че както следва: На първо място, АУАН е съставен въз основа на сведения на физически лица, които не са служители на МВР, като актосъставителят се е доверил единствено и само на тези сведения. Никой не бил посетил на място сочения участък от пътя за евентуално извършено нарушение да установи каква маркировка има разположена там, както свидетелят в свидетелските показания сочи, че познава пътната маркировка, и затова не я е посетил. Но няма гаранция, че в деня преди случката не е променена пътната маркировка макар и временно, така че е той е трябвало да се увери наистина на място, че пътната маркировка е такава, каквато е описана от свидетеля. Също така не било посочено колко ленти има на пътното платно и в съответната посока, защото посока „Центъра-Тева“ или ул.„Юрий Гагарин-Тева“ са две пътни платна плюс велоалея, а посока „Тева-ул. „Юрий Гагарин“ пътното платно е едно, така че това също е от съществено значение. Безспорно е, че в този процесния участък има търговски обекти, т.н. комплекс „МИИВ“ и там непрекъснато на пътното платно имало спряли автомобили. Това обстоятелство налагало при движение на пътните превозни средства в посока „Тева-Юрий Гагарин“ и в частност водача на управлявания от него автобус да заобикалят тези спрели автомобили, което пък налагало да бъде извършено, така да се каже нарушение - да бъде настъпена маркировката. Налагало се да излезе от пътното платно, за да заобиколи автомобила. Пътната лента е една и след като има спрял автомобил на нея, за да продължи автобуса движението си се налага този автомобил да бъде заобиколен, а това налага застъпване на маркировката.

На следващо място, сочи, че видно, че сведенията, въз основа на които е съставен АУАН, са еднотипни, твърде кратки, без подробности на описание на случая, а и в същото време донякъде противоречиви. Твърдели се обстоятелства, които няма как да бъдат доказани. Свидетелят К. е посочил, че:

„навлиза с превишена скорост пренебрегващ пътната маркировка“ - къде навлиза, как навлиза, какво навлиза, не е било посочено. Другият пък пише, че: „навлиза в съседното платно, изпреварващ друга кола“, като това е заобикаляне на друг спрял автомобил при изпреварване, а не е изпреварване.

Позовава се и на събраната и предоставена информация от Община Перник процесният автобус ****** изпълнява движение по автобусна градска линия № 15 - това е от спирка „Метал“ до „Тева“ и от „Тева“ до спирка „Метал“. За посочения времеви период 18:45 в двете сведения от разписанието се виждало, че този автобус е потеглил, тръгнал, от спирка „Метал“ в 18:45 ч. и се движел в посока „Тева“, т.е. посоката му на движение е наобратно, и е пристигнал на кв. „Тева“ на последната спирка в 18:54-18.59 ч., т.е. в 18:55 ч.. Т.е. през този времеви период нямало как шофьорът на автобуса, управлявайки автобуса, да е извършил посоченото в сведенията нарушение, поради което смята, че в конкретния случай, актосъставителят е бил подведен, и сам не е проверил 2 абсолютно всички поднесени данни, а е написал акта, за да приключи поскоро процедурата. Описаните обстоятелства в АУАН не кореспондирали със събраните доказателства. Нямало как да се извършиш такова нарушение след като се движел в насрещната посока.

И на последно място, подчертава и че на жалбоподателя, е било наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Наказание на това законово основание се налага само:

„ако е създадена непосредствена опасност за движението“. Такъв е текстът в закона:“ непосредствена опасност за движението“. В случая, нито в сведенията, нито в АУАН, е било посочено, че от така вмененото нарушение, макар, била настъпила непосредствена опасност за движението, поради което смята, че така вмененото нарушение на доверителя ми е абсолютно недоказано. Моли за решение за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.

По делото са ангажирани допълнителни писмени и гласни доказателства, като допълнително са били приети от съда в проведените съдебни заседания и – представени по делото писмо с рег. № 10531/15.05.2024 г. от ОДМВРПерник, ведно с приложеното заверено копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; молба с рег. №12567/07.06.2024 г. от адв. К. С., процесуален представител на жалбоподателя, ведно с приложен в оригинал Договор за правна защита и съдействие-Пълномощно от 17.05.2024 г., както и приетото в последното с.з. писмено доказателство- писмо, с рег. № 16021/16.07.2024 г. от Община Перник, подписано от С.В.-Кмет на Община Перник, ведно с приложената информация за движението на автобус с регистрационен номер ****** на 28.02.2024 г., налична в Звено „Обслужване на транспорта“ при Община Перник и извадка от системата за контрол и наблюдение на движението на пътни превозни средства - общо 43 страници, находящи се от лист 45 до лист 66 от делото /систематизирана от защитата на отделен лист и представена за сведение/. По делото са били събрани и допълнително гласни доказателства, посредством разпита на актосъставителя -И., и двамата свидетели, подписали акта, и очевидци на твърдяното нарушение-А. П. К. и св. П. П. Б., като в преписката са налични и писмени сведения, снети от двамата.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение и за разноските на другата страна.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото 3 писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за основателна по следните съображения:

От фактическа страна:

С АУАН №GA1171910, от 28.02.2024 г. на А. Г. С., с ЕГН **********, при следните описани обстоятелства, е вменено следното нарушение, а именно: за това, че на 28.02.2024 г. в 18:45 часа, в ГРПЕРНИК на УЛ.ОСВОБОЖДЕНИЕ, като водач на автобус, МЕНАРИНИ СИТИМУД, 12 ЦНГ, ******, при обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА ОСВОБОЖДЕНИЕ С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ K B . ТЕВА КЪМ УЛИЦА ЮРИЙ ГАГАРИН

УПРАВЛЯВАЛ

АВТОБУС

МЕНАРИНИ

СИТИМУД

12ЦНГ,

С

РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ****** КАТО СРЕЩУ ПУНКТ ЗА ГТП МИИВ

ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ПЪТНА МАРКИРОВКА M2 ЯСНО ВИДИМА И

ОЧЕРТАНА НА ПЪТНОТО ПЛАТНО ВОДАЧЪТ НЕ СЪОБРАЗЯВА

ПОВЕДЕНИЕТО СИ С НЕЯ И НАВЛИЗА В ЛЕНТАТА ЗА НАСРЕЩНО

ДВИЖЕНИЕ С КОЕТО СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ

УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО, за което му е вменено нарушение та чл.6, т.1 ЗДВП-1. ПРИ ИЗПРЕВАРВАНЕ НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА.ОПАСНОСТ. При дословно пресъздаване на фактическата обстановка от акта, АНО е издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал,.1, т.5, предл.5. от ЗДвП/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП/чл. 6.

Участниците в движението: т.1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;. / е наложил на А. Г. С., глоба в размер на 1 50 лева./чл179, ал,.1, т.5, предл.5. от ЗДвП- ал.1 (Предишен текст на чл. 179 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с глоба в размер 150 лв.:т.5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Следва да се посочи, че видно от преписката, представена по делото, то жалбоподателят не е депозирал възражение по чл.44 ЗАНН, като директно е атакувал издаденото НП в съда. Следва да се посочи, че наред с представените в преписката писмени доказателства, по делото са били разпитани в съдебно 4 заседание, както актосъставителят- полицейският служител- И., така и двамата свидетели -очевидци посочени в акта, тъй-като последният е бил съставен, за което не се спори по делото, от техните сведения / представени по делото – от 28.2.2024 г./, като полицията е дошла по-късно и на друго от мястото на вмененото нарушение, видно от показанията на свидетелите, където по техни данни се е стигнало до съставянето на акта, като не се оспорва и че св. И., който е съставил акта, не се е върнал на мястото на твърдяното нарушение, за да провери маркировката, а тъй-като сам сочи в с.з., че знае каква е маркировката, е пристъпил към съставяне на акта на мястото, където е бил спрял автобуса и където е бил застигнат от другите двама свидетели очевидци, описали ситуацията в с.з., като в показанията им макар и в голямата им част сходни, за това от къде са тръгнали, къде са се намирали при случката и както е станало впоследствие, се наблюдават известни смислови нюанси относно това, имало ли е друг автомобил, който автобусът да е следвало да заобиколи, и затова е нарушил маркировката, идвайки по данни и на двамата свидетели от св. Тева посока ул. Юрий Гагарин, или не е имало такъв, а автобусът се е движел бързо и е нарушил маркировката на пътя и е можел да реализира ПТП с някой от тях, където показанията им се различават / СВИДЕТЕЛЯТ К.: .“... Спомням си случая. Тъй като не мога да се сетя за датата, но датата е тази, която чух в съдебно заседание 28.02.2024 г., часът е между 18:30 и 19:00 часа. Движехме се с личния ми автомобил марка „Ауди А4“ аз, жена ми и детето ни, по ул. „Ю. Гагарин“ от кв. „И. Пашов“ посока кв. „Тева“. На кръстовището на светофарите на „МИИВ“, давам ляв мигач да завия наляво по посока, мисля че ул.