Решение № 3755 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3755 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20265330101611 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове от А. Р. Ч. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № **, сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № **, сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № **, който се явява недействителен. По отношение на договорения лихвен процент се възразява, че същият накърнява добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва.

Посочва се, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, доколкото реалният ГПР не съответства на посочения в договора.

Последното, според ответника, води до недействителност на сключения договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – 1 поръчител. Изложеното водело и до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т. 1 ЗЗП. Досежно договора за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен, доколкото обезпечава недействителен договор за заем. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба, доколкото липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв. И. за осъществяване на процесуално представителство на ищеца в настоящото производство и доказателства за заплатена държавна такса. Възразява се, че предявеният иск е недопустим, доколкото ищецът няма правен интерес от неговото предявяване.

Алтернативно, предявеният иск се оспорва и като неоснователен, доколкото договорът за кредит не страда от описаните в исковата молба пороци. Оспорва се твърдението на ищеца, че лихвеният процент противоречи на добрите нрави, доколкото уговорената лихва е икономически обоснована, а цитираната от ищеца практика касае кредити, които са необезпечени. Възразява се и срещу твърдението на ищеца, че договорът е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията за ГПР. В последния не следвало да се включва възнагражднието за поръчителство, като ГПР бил определен математичиески коректно. Не била налице и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д от ЗЗП. Излагат се съображения, че твърденията за недействителност на договора за гаранция също са неоснователни. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като в полза а ответника се присъдят разноски.

В указания срок е постъпил и отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който се излагат съображения за нередовност на исковата молба, предвид липсата на доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв. И. за осъществяване на процесуално представителство на ищеца в настоящото производство. Възразява се, че предявеният иск е недопустим, доколкото ищецът няма правен интерес от неговото предявяване. При условията на евентуалност, ако съдът приеме предявеният иск за допустим, се възразява, че същият е неоснователен, доколкото договорът за гаранция не противоречи на добрите нрави. Посочва се, че правоотношението между страните вузникнала въз основа на възлагане 2 от страна на ищеца и само при условие, че ответникът получи възнаграждение, като последният нямал интерес от сключване на безвъзмездни сделки. Възразява се, че дори съдът да приеме, че договорът за заем е недействителен, посоченото не водело до недействителност на договора за поръчителство. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като в полза а ответника се присъдят разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 4000,00 лева, която последният следвало да върне на 15 месечни вноски в размер на 343,20 лева, при договорен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на 49,03 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № **/** г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет 3

Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 2382,00 лева, разсрочено.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по 4 кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на гаранция и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. С оглед посоченото и предявения иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на гаранция № **/** г., сключен с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5, ал. 1 от договора за предоставяне на гараниция).

Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи 5 сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.

С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че и предявеният иск срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.