Решение № 103 от 02.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 427/2024
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 02.04.2025
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Трифон Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. С.З., 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20245500900427 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД .
Образувано по искова молба от Ж. И. Н. от гр.С.З. против З. "Л.И." АД гр.С. с цена на предявените искове: 200 000 лева. – обезщетение за неимуществени вреди.
Изложено е в исковата молба, че на 23.05.2022 г., около 08:20 ч. в с. С., общ. Т., обл.Х., е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП).
Твърди се, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача С.Ш.С., който при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 313 ИДИ“, с peг. № ** и поради движение на заден ход с недостатъчно упражнено внимание от негова страна, прегазва със задната си част пресичащата зад товарния автомобил пешеходка Н.Д.Т..
Посочено е, че в резултат на така настъпилото ПТП, Н.Т. получава множество тежки травматични уреждания като най-сериозните са локализирани в областта на двата й крака, които биват буквално премазани.
Непосредствено след катастрофата, Н.Т. е транспортирана но спешност в У.
"С.Г." ЕАД - гр. П., където бива хоспитализирана за периода от 23.05.2022 г. до 21.06.2022 г., като на последната дата - 21.06.2022 г., Н.Т. почива в болничното заведение, в резултат от усложнения от получените тежки наранявания.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с 1 пострадали лица № 5/26.05.2022 г., по описа на ОДМВР-Х.. По случая било образувано досъдебно производство в лицето на ДП № 46/2022 г., по описа на РУ-МВР-Т., съотв. пр.пр. № 1189/2022 г., по описа на ОС-Я..
Сочи се, че въпросното досъдебно производство приключило, като срещу виновния за катастрофата водач, било повдигнато обвинение и с Присъда № 3/06.03.2023 г., по НОХД № 322/2022 г., па ОС-Я., Решение № 78/28.03.2024 г., по ВНОХД № 98/2023 г., на Апелативен съд - Б. и Решение № 202/28.03.2024 г., по КНД № 1166/2023 г., на ВКС, 3-то Н.О., С.Ш.С. бил признат за виновен за извършеното от него престъпление по транспорта, довело до смъртта на Н.Т..
Посочено е, че видно от Удостоверение за наследници с изх. № 011/18.03.2024 г., по описа на общ. Т., ищцата Ж. Н. се явява дъщеря и пряк наследник на своята майка Н.Т..
Твърди се, че вследствие от смъртта на своя родител, ищцата преживява изключително тежко нейната загуба, за нея тя е била единствената опора в живота, с когото са си помагали и подкрепяли в добри и лоши моменти, за ищцата майка й е била нейният най- близък човек.
Изложено е, че Ж. Н. няма свое семейство, съпруг и деца и живеела заедно със своята майка в една къща, под един покрив и в едно домакинство.
Отношенията по между им били изградени на основата на взаимна обич, разбирателство и взаимопомощ. Приживе двете жени си помагали и разчитали изключително и само една на друга, дори в деня на катастрофата, Н.Т. отивала до магазина за хранителни стоки в с. С., за да пазарува за своето домакинство.
Ищцата и нейната майка живеели изключително сплотени и задружно, като помежду им била създадена и установена трайна и дълбока емоционална връзка, която трагичната и неочаквана кончина на Н.Т., прекъснала завинаги и безвъзвратно.
След трагичната загуба на своя родител и за продължителен период от време, ищцата изпаднала в тежка депресия, станала затворена и неконтактна, постоянно плачела, чувствала се безпомощна и не намирала смисъл и сили да живее. Ищцата нямала вече с кого да си споделя живота, загубила своята семейна упора и домашен уют, който приживе със своята майка градили и създавали в продължение на толкова много години.
След загубата на своята родна майка, Ж. Н. остава сама, без своя обичан 2 родител и животът й оттук нататък не е същият и никога повече няма да бъде.
Заявява се, че предвид особено близката привързаност между ищцата и загиналата вследствие на процесното ПТП, загубата на морална и материална опора в живота, Ж. Н. попада в кръга на лицата, очертан в Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленумът на ВС, както и в Тълкувателно решение но ТД № 1/2016 г., на ОСНГТК на ВКС, които лица имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на нейният родственик и наследодател.
Освен понесените от ищцата неимуществени вреди, същата е претърпяла и имуществени такива, възлизащи в общ размер на 880 лв.
(осемстотин и осемдесет лева), касаещи разходи по организирането на погребението на своята майка.
Сочи се, че видно от съставеният по повод процесното ПТП Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/26.05.2022 г., по описа на ОДМВР-Х., който в тази си част е официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „З.Л.И.“ АД - застрахователна полица № BG/22/122001348322, валидна от 12.05.2022 г. до 11.05.2023 г.
Посочва се, че на 16.06.2022 г. ответното дружество било уведомено за настъпилото застрахователно събитие, още приживе от пострадалата Н.Т., за което била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-22-7397.
След нейната кончина, „З.Л.И.“ АД било уведомено от дъщерята на починалата и съответно нейна наследница, която от своя страна също предявила застрахователна претенция за определяне и изплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди.
По повод на претенцията й, ответното дружество предложило на ищцата застрахователно обезщетение, с чийто размер Ж. Н. не е съгласна, тъй като същото не отговаря на действително претърпените от нея неимуществени вреди - морални болки и страдания.
Съгласно изискването заложено в чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена 3 банкова сметка.
Направено е искане да се осъди „З.Л.И.“ АД, да заплати на Ж. И. Н., сумата в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие от загубата на нейната майка Н.Д.Т., починала на 21.06.2022 г. в резултат на ПТП, настъпило на 23.05.2022 г. в с. С., общ. Т., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата, на която Н.Д.Т. е починала, а именно - 21.06.2022 г., до окончателното й изплащане.
Моли, да се осъди „З.Л.И.“ АД, да заплати на Ж. И. Н., всички сторени от нея разноски в настоящето производство, както и да заплати на Адвокатско Дружество „Г. и М.“ адвокатски хонорар, за оказаната безплатна правна защита и съдействие на ищцата по делото.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който е посочено от ответника, че пред застрахователя са предявени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцата за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП от 23.05.2022 г., във връзка с което е образувана застрахователна преписка № 0000-1000-03-22-7397.
Посочената застрахователна преписка е била разгледана от застрахователна експертна комисия, като е определено застрахователно обезщетение в общ размер от 100,880.00 лева, представляващи 100,000.00 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 880.00 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди.
За посочените по - горе суми, ищцата е уведомена, чрез процесуалния и представител посредством имейл от 12.07.2024г., като до настоящия момент не е получен отговор от ищцата, а е образувано настоящото производство.
Оспорва изцяло исковата претенция на ищцата за присъждане на парич‐ на сума за репариране на неимуществени вреди в резултат от загуба на близък - по основание и размер.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предяве‐ ната претенция за неимуществени вреди.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача С.С. при 4 управлението на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с peг. №**. В тази връзка, оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Стоянов.
Сочи се, че в мотивите на Присъда №3/06.03.2023г., по НОХД №322/2022г., по описа на ОС - Я., се установява, че пострадалата Т. е нарушила чл. 113, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, при пресичане на пътното платно, когато няма пешеходна пътека, пешеходеца следва да се съобрази с разстоянието до доближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост.
Самостоятелно сочи, че пострадалата Т. като пешеходец е нарушила и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗдвП, съгласно която на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост.
Твърди, че в случая пострадалата не се е движила съобразно правилата за движение по пътищата, ако го беше направила нямаше да се стигне до транспортния инцидент.
Поддържа, че пострадалата Н.Т. като пешеходец е създала предпоставките за настъпване на произшествието и е станала в равна степен на поведението на водача, причина за осъществяването му.
Оспорва твърденията за търпени неимуществени вреди, заявени като основание на предявената в настоящето производство искова претенция, като оспорва и твърденията за причинно-следствена връзка между заявените неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за интензитет и проявление на твърдените неимуществени вреди. Оспорва твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищцата и пострадалото лице, оказвана морална и физическа подкрепа.
Оспорва твърдението, за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение.
Сочи се, че с исковата молба не са представени медицински документи, 5 които да съдържат данни за диагностицирано душевно разстройство или психично/психиатрично заболяване на ищцата. Липсват сведения кога и за какъв период са се проявили съответните симптоми, както и информация за провеждано лечение на такова състояние.
Намира, че не са представени никакви медицински данни, които да удостоверяват психичното състояние на ищцата преди ПТП. Посочва, че липсата на такива данни прави невъзможно установяването на причинноследствената връзка между претърпените вреди и инцидента. Счита, че за да може съдът да прецени дали психичното състояние на ищцата е пряко свързано с ПТП, е необходимо да има медицинска документация, която да доказва състоянието на ищцата преди инцидента.
Оспорва твърденията за възникване на вреди, дължимостта, както и размера на исковите претенции. обосноваващи
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.
Оспорва размерът на предявения по чл.432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда.
Поддържа, че претендираната от името на ищцата парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
На самостоятелно основание сочи, че исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди, е недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неиму‐ ществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Моли, да се отхвърлят предявените от ищцата искове, като 6 неоснователни и недоказани.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищцата на направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено.