Определение № 2501 от 10.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2501 гр. София, 09.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502584 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 69087/21.07.2023 г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД срещу разпореждане № 14310 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 10392/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което съдът е върнал касационна жалба с вх. № 174226 от 19.06.2023 г. на банката срещу решение от 31.05.2023 г., постановено по същото дело.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че не са налице предпоставките за връщане на касационната жалба, тъй като е налице една искова претенция в размер на 28 398,02 лева. Сочи се, че с оглед правната квалификация на предявения иск и твърденията на ищеца основанието на иска не са четирите договора за банков кредит, а липсата на основание за събиране на процесната такса за предсрочно погасяване. Жалбоподателят излага доводи, че касационната му жалба е допустима, доколкото цената на иска надвишава 20 000 лева и делото е търговско. Претендира да се отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпило становище от „СИГНУМ“ ЕООД, в което са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че касационната жалба е недопустима, тъй като съдебното решение е влязло в законна сила като необжалваемо. Посочва се, че са предявени пет отделни искови претенции, а не както твърди жалбоподателя една искова претенция. Моли въззивната инстанция да остави без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното разпореждане като правилно.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на страната във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата изхожда от надлежна страна, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 2819/31.05.2023 г. по гр.д. № 10392/2022 г. по описа на СГС, III-б състав, е отменено решение № 6897 от 21.06.2022 г. по гр.д. № 5606/2022 г. по описа на СРС, 78 състав, в частта му, в която са отхвърлени предявените от „Сигнум“ ЕООД срещу „Обединена българска банка“ АД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 6 441.24 евро, представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 от договор за кредит №MS16- 00017 от 20.04.2016 год., сумата от 2 800 лв., представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 по договор за кредит №MS1600018 от 18.04.2016 год., сумата от 6 333.55 лв., представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 от договор за кредит №MS16-00073 от 19.12.2016 год. и сумата от 6666.50 лв., представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 от договор за кредит №MS16-00074 от 19.12.2016 год., както и в частта му, в която ищецът „Сигнум“ ЕООД е осъдено да заплати на ответника „Обединена българска банка“ АД разноски за първоинстанционното производство за разликата над 95.48 лв., като вместо това е осъдил „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД да заплати на „СИГНУМ“ ЕООД по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 6 441.24 евро, представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл.

2.7.3 от договор за кредит №MS16-00017 от 20.04.2016 год., сумата от 2 800 лв., представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 по договор за кредит №MS16-00018 от 18.04.2016 год., сумата от 6 333.55 лв., представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 от договор за кредит №MS16-00073 от 19.12.2016 год. и сумата от 6666.50 лв., представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 от договор за кредит №MS16-00074 от 19.12.2016 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2021 год. до окончателното им изплащане. Потвърдено е решението на СРС в останалата му отхвърлителна част.

Пред първоинстанционния съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1-во от ЗЗД от „СИГНУМ“ ЕООД срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 441.24 евро, представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 от договор за кредит №MS16-00017 от 20.04.2016 год., сумата от 2 800 лв., представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 по договор за кредит №MS16-00018 от 18.04.2016 год., сумата от 6 333.55 лв., представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 от договор за кредит №MS16- 2

00073 от 19.12.2016 год. и сумата от 6666.50 лв., представляваща заплатена без основание от ищеца неустойка за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.7.3 от договор за кредит №MS16-00074 от 19.12.2016 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2021 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 966,83 лева – заплатена от ищеца без основание за такса превалутиране.

С оглед на установената фактическа обстановка, Апелативен съд - София приема следното от правна страна:

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (редакция от ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая делото е търговско, тъй като спорът е за връщане на суми, недължими поради твърдяната нищожност на клаузи от различни договори за банков кредит, които от своя страна съставляват абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е налице една искова претенция в размер на 28 398,02 лева, доколкото се твърди нищожност на клаузи от четири различни договора за банков кредит и всяка съставлява отделна искова претенция. При положение, че всяка от претенциите е за сума по-малка от допустимия за касационно обжалване праг от 20 000 лева по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, то и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

С оглед изложеното, правилно второстепенният съд е върнал касационната жалба като недопустима по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 69087/21.07.2023 г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, подадена срещу разпореждане № 14310 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 10392/2022 г. по описа на Софийски градски съд ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4