Решение № 35 от 21.02.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. гр. Хасково, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640200053 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, град София, представлявано от А. Ч. Д. - управител срещу Наказателно постановление № 004381 от 15.12.2023 г. на в.и.д. директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 1070 от 08.12.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 4 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 222 от цитирания закон в частта по т. 1. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Оспорва се извършването на описаното в наказателното постановление нарушение, като се излагат 1 подробни съображения в подкпрепа наведените доводи, включително и относно качеството на санкционираното дружество. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател - “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, град София, редовно призовано, не изпраща упълномощен по делото представител.

Административнонаказващият орган – в.и.д. директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по подадената жалба.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 15.09.2023 г. свид. А. П. К. – гл. инспектор в КЗП, РД град Пловдив и Ю. М. Ш. – ***** в КЗП, РД - Пловдив, извършили проверка на място в обект в град Хасково, ул. „****** – офис на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, град София. Проверката била предприета след подадена жалба от потребител постъпила в КЗП, РД - Пловдив с вх. № П - 03-1398 от 25.08.2023 г., отнасяща се до неотразяване на суми за предсрочно погасяване на заем по Договор за потребителски кредит № *******, сключен на 08.11.2021 г. в град К. с Т. И.

С., във връзка с което по – късно бил сключен и Договор за потребителски кредит № ***** от 03.08.2022 г. с Т. И. С. в град К., също приложен към жалбата на потребителя. В хода на проверката било установено, че обектът е в работен режим, а след изискване, контролните органи от състава на КЗП, РД – Пловдив установили, че в обекта нямало в наличност регистър на предявените рекламации, доколкото такъв не бил представен. Констатациите на контролните органи при извършване на проверката били обективирани в Констативен протокол № К 2712562 от 15.09.2023 г., в който било разпоредено на отговорното лице за обекта да представи писмено обяснение по случая. В изпълнение на указанията, с Протокол за проверка на документи 2

№ К – 0144720/28.09.2023 г. към Констативен протокол № К 2712562 от 15.09.2023 г. било вписано, че е представена лична карта и Пълномощно № 0207/33594/20.09.2023 г., а с Протокол за проверка на документи № К – 0144721/21.09.2023 г. към Констативен протокол № К 2712562 от 15.09.2023 г. е приложено становище от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, град София относно осъществената фактическа обстановка, относно реда и условията за предсрочно погасяване на задължението и във връзка с изисканите от контролните органи документи.

След като въз основа на изложеното, контролните органи достигнали до извод за осъществен състав на административно нарушение по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, срещу дружеството жалбоподател, бил съставен от свид. А. П. К. Акт за установяване на административно нарушение № 004381 от 28.09.2023 г.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на упълномощено от законните представители на дружеството лице – А. Д. С. подписала процесния АУАН, а след като бил предявен, вписала в съответната графа, че е запозната с правото си да подаде възражения, а екземпляр от акта бил връчен на датата на неговото съставяне – 28.09.2023 г.

В законовия срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН са постъпили писмени възражения с доводи относно приложението на материалния закон предвид осъществената фактическа обстановка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 222 от ЗЗП наложил процесната имуществена санкция за нарушението по пункт 1 от НП.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. П. К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, във връзка с предприетите действия при извършване на проверката по случая, както и показанията им относно фактите, свързани със съставяне на процесния АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема в 3 посочената част като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за защита на потребителите Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно. Според ал. 2 на цитираната норма, търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4. В ал. 3 пък се сочи, че при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията. Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е поръчана услугата, или на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. По силата на чл. 222 от ЗЗП, за неизпълнение на разпоредбите на чл. 123, ал. 2 и чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. В чл. 233, ал. 2 от същия закон е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, респ. за него се налага административна санкция – имуществена санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Отразени в него са както датата на извършване на проверката, респ. на 4 установяване на нарушението, така и датата на извършване на твърдяното нарушение – 15.09.2023 г., по отношение на деянието, описано в т. 1 от акта, отчитайки, че двете дати е възможно да съвпадат, но те по своята същност иманентно се различават една от друга и за тези им различия следва да се държи сметка. В конкретната хипотеза твърдяното нарушение очевидно се осъществява чрез бездействие – чрез неизпълнение на вменено от закона задължение и тези специфики са отчетени, обосноваващо извод, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя в този аспект от дейността. Според установеното в съдебната практика еднопосочно виждане към момента обаче, визираното процесуално нарушение не е съществено, след като от твърденията може да се направи обоснован и категоричен извод, че деянието се осъществява и към момента на проверката и начинът на формулиране на твърденията недвусмислено води до този извод, както е в настоящата хипотеза. На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН в присъствие на изрично упълномощено от представляващия по закон на дружеството – жалбоподател, лице, чрез което е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвал. На следващо място, АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № 1070/08.12.2023 г. на Председателя на КЗП на Република България, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства се установяват по недвусмислен и категоричен начин в тяхната пълнота. Доказано е, включително и опосредено чрез преценка на изявленията в писмените обяснения, материализирани в допустими доказателствени източници и ценени от съда писмени протоколи от съответните проверки, както и от гласните доказателства, че на посочената в АУАН и НП дата - 15.09.2023 г., при извършена проверка на място в обект в град Хасково, ул. „***** – офис на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, град София, бил 5 изискан, но не бил представен регистър на предявените рекламации.

Действително, проверката била предприета след подадена жалба от потребител постъпила в КЗП, РД - Пловдив с вх. № П - 03-1398 от 25.08.2023 г., отнасяща се до неотразяване на суми за предсрочно погасяване на заем по Договор за потребителски кредит № 4053411613, сключен на 08.11.2021 г. в град К. с Т. И. С. и както уместно се сочи в жалбата на дружеството, този вид отношения са намерили законова регламентация в Закона за потребителския кредит, в който действително е уреден ред, специален спрямо този в Закона за защита на потребителите, като разпоредбата на чл. 39 от ЗПК предвижда, че лицата, предоставящи потребителски кредит по смисъла на този закон, са длъжни в рамките на вътрешните правила за осъществяване на тяхната дейност да предвидят процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с жалби на потребители, свързани с предоставянето на потребителски кредити, и да предоставят информация на потребителите за това. Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти, сред които попада и дружеството – жалбоподател и без съмнение това е редът за защита на подалия жалбата потребител, доколкото спорът е възникнал във връзка със сключен от него договор за потребителски кредит.