Решение № 1020 от 25.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000502918 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 394/22.07.2024г, постановено по гр.д.№ 775/2023г по описа на ОСБлагоевград, е осъден П. Н. М., с ЕГН **********, да заплати на В. П. М., с ЕГН **********, починала на ********г. в хода на процеса и заместена по чл.227 ГПК от наследниците й по закон – Н. К. М., с ЕГН ********** и К. Н. М., с ЕГН ********** сумата от 132 334 /сто тридесет и две хиляди триста тридесет и четири/ лева, дължима на основание встъпил в правата на удовлетворен кредитор, след погасяване на 31.08.2018г. от В. П. М. на задължения на П. Н. М. по договор за кредит – овърдрафт по разплащателна сметка с рег.№ ДК – 648-502002-41/10.08.2017г., сключен с „Интернешънъл Асет Банка“ АД, въз основа на учреден от нея договор за залог на чужд дълг от 10.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска -03.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена исковата претенция за сумата от 101 052,00 (сто и една хиляди и петдесет и два) лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 01.09.2018г. до 01.08.2023г., като неоснователна.

Прекратено е производството по делото по иска на В. П. М., с ЕГН **********, починала на ********г. в хода на процеса и заместена по чл.227 ГПК от наследниците й по закон – Н. К.

М., с ЕГН ********** и К. Н. М., с ЕГН ********** срещу П. Н. М., с ЕГН ********** - за сумата от 66 167 /шестдесет и шест хиляди сто шестдесет и седем/ лева, претендирана на основание встъпил в правата на удовлетворен кредитор, след погасяване на 31.08.2018г. от ищеца на задължението на ответника към „Интернешънъл Асет Банка“ АД по договор за 1 кредит – овърдраф от 10.08.2017г., поради сливане качеството на кредитор и длъжник до 1/3 част от вземането и са присъдени направените по делото разноски. Посочено е, че решението е постановено при участие на трето лице Е. Г. Б., с ЕГН **********, като помагач на ищците – Н. К. М., ЕГН ********** и К. Н. М., ЕГН **********.

Решението е обжалвано от К. Н. М. и Е. Г. Б., чрез адв.И. С. от БлАК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата от 101 052лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 1.09.2018г до 3.08.2023г., като възразяват срещу приетото от съда, че е следвало длъжникът да бъде поканен да плати задължението. Сочат, че П. М. е бил длъжник по договор за банков кредит-овърдрафт, сключен с „Интернешънъл Асен Банк” АД, и е бил в просрочие от 9.08.2018г. След като вземането, за което първоначалният ищец/В. П. М./ се е суброгирал, е било изискуемо и лихвоносно, не е било необходимо новият кредитор да поставя длъжника в забава, за да възникне право на лихва.

Договорът за кредит с банката е бил с краен срок на погасяване от 9.08.2018г, поради липса на анекс за удължаване, като след този срок задължението е станало изискуемо, а длъжникът е изпаднал в забава. С плащането на задължението от В. М., същата е встъпила в правата на удовлетворения кредитор и не е било необходимо да покани допълнително длъжника, за да изпадне той в забава по отношение на нея. Възразяват срещу приетото, че след суброгацията длъжникът не е изпаднал в забава, поради което не дължи лихва. Не възразяват срещу приетото от съда, че лихвата за забава е погасена по давност за периода 1.09.2018г до 2.08.2020г., но считат, че за след този срок се дължи лихва за забава за периода 3.08.2020г до 3.08.2023г върху уважената сума от 132 334лв., в размер на 41 623.09лв.

Претендират да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да се осъди П. Н. М. да заплати сумата от 41 623.09лв. за лихва за забава за периода 3.08.2020г до 3.08.2023г.

Ответникът по жалбата-П. Н. М. е оспорил същата с доводи, че е неоснователна, тъй като е приложима разпоредбата на чл.84 ЗЗД и ищцата не е отправила покана до ответника да й заплати претендираната сума. Счита за правилни изводите на съда и по отношение на приетото погасяване на част от исковата претенция по давност.

Решението е обжалвано с въззивна жалба и от П. Н. М., чрез адв.Д.К. от АК-Шумен, в частта му, с която е осъден да заплати на В. П. М., починала в хода на процеса и заместена по чл.227 ГПК от наследниците й по закон Н. К. М. и К. Н. М., сумата от 132 334лв , ведно със законната лихва от 3.08.2023г до окончателното изплащане на сумата, на основание встъпил в правата на удовлетворения кредитор след погасяване на 31.08.2018т от В. П. М. на задължение на П. Н. М. по договор за кредит-овърдрафт, сключен с „Интернешънъл Асен Банка” АД, въз основа на учреден от нея договор за залог на чужд дълг от 10.08.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска 3.08.2023г до окончателното плащане на задължението и в частта, с която е осъден да заплати сумата от 9 105.85лв., с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Посочил е, че са допуснати процесуални нарушения-не е било уважено искането за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.2 ГПК поради смъртта на В. П. М., както и, че е прието, че П. М. е 2 едновременно и ищец и ответник. Възразил е, че от страна на Н. К. М. –съпруг на ищцата и баща на ответника, не е постъпило становище, че желае да встъпи в процеса и да бъде конституиран, че не е следвало да бъде конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца Е. Г. Б., въз основа на представен договор за прехвърляне на вземането от 21.11.2023г, който се различава от представения с молба с вх. № 4312/28.03.2024г. Като процесуално нарушение сочи, че съдът е назначил в състава на тройната съдебно графическа експертиза същото вещо лице, изготвило и първоначалната експертиза.

Поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимовръзка. Нарушен е принципът на диспозитивно начало, като съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като ищецът е заявил, че сезира съда с главен иск по чл.74 ЗЗД и евентуален по чл.59 ЗЗД, а съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.155, ал.2, вр. с чл.162 ЗЗД и в доклада по делото не е дал такава правна квалификация.

Сочи, че решението е неправилно, тъй като ищците при условията на пълно и главно доказване не са доказали, че тяхната наследодателка е изпълнила чужд дълг при наличието на правен интерес от изпълнение, а именно, че договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка от 10.08.2017г, не е бил обслужван и е възникнала опасност от начисляване на наказателни лихви, каквито твърдения са изложени н исковата молба, както и от писмо на банката се установява, че кредитът не е бил предсрочно изискуем, че не са изпращани писма покани до П. М. и В. М., а само е била прехвърлена сума по сметка на П.

М. с основание „прехвърляне на средства за погасяване на кредит овърдрафт.

Сочи още, че В. М. не е имала вземане, което да прехвърли, тъй като е изпълнила свой нравствен дълг и договорът за цесия от 21.11.2023г между нея и Е. Б. е фиктивен, с недостоверна дата, съставен след смъртта на М., уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД не му е връчено, оставено е празно място за датата и същата е дописана на ръка, независимо, че с нотариална заверка на подписа същият е бил съставен на по-късен етап.

Претендира, че следва да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърлят исковите претенции.

Ответниците К. Н. М. и Е. Г. Б., чрез адв.И. С. от БлАК, са оспорили въззивната жалба. Сочат, че не е допуснато процесуално нарушение от съда като е конституирал в съдебното заседание наследниците на ищцата, не е извършил други процесуални действия и не е следвало да спира производството. По отношение на оспорването на договора за цесия се позовават на съдебно-почерковите експертизи. Излагат доводи, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като е настъпил крайният срок за погасяването му.

Предсрочна изискуемост се обявява когато не е настъпил падежът на всички вноски.

Настъпването на крайния срок за изплащане на задълженията по него, е достатъчно основание залогодателят да предприеме действия за погасяването му, поради което е налице правен интерес за същия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

3

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество въззивната жалба на К. Н. М. и Е. Г. Б. е основателна, а на П. Н. М. е неоснователна.

Ищцата по делото В. П. М. е посочила в исковата молба, че на 10.08.2017 с договор за залог на вземане по банкова сметка е обезпечен договор за кредит оврърдрафт по разплащателна сметка с рег. № ДС-648-5-2—2-41/10.08.2017г, сключен между банката и ответника П. Н. М.. Главницата по кредита е в размер на 200 000лв., при годишен лихвен процент 1.10.%. Размерът на заложената сума по банкова сметка с титуляр В. М. е 200 700лв.

Поради необслужването на кредита и опасност от начисляване на наказателни лихви с преводно нареждане за кредитен превод от 31.08.2018г В. М. е погасила остатъка от кредита-овърдрафт на П. М. по негова сметка със сумата от 198 501.00лв. Изпълнявайки чуждо задължение, при наличие на правен интерес за това, е встъпила в правата на кредитора, съгласно чл.74 ЗЗД и ответникът дължи заплащане на посочената сума от 198 501лв. Върху вземането се дължат и лихви за забава за периода 1.09.2018г до 1.08.2023г в размер на 101 052лв.

При условията на евентуалност е предявила иск по чл.74 ЗЗД за заплащане на сумите, като е изложила, че ответникът се е обогатил със спестени средства от имуществото му, тъй като В. М. е погасила с преводно нареждане от своя сметка в „Интернешънъл Асен Банка” АД кредит-овърдрафт на П. М. в размер на 198 501.лв. в същата банка.

Претендирала е да бъде осъден ответника да заплати сумата от 198 501лв., на основание чл.74 ЗЗД поради встъпване в правата на банката-удовлетворен кредитор със заплащането на задължението му, както и лихва за забава за периода 1.09.2018г до 1.08.2023г в размер на 101 052лв., при евентуално предявен иск на основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване и чл.86 ЗЗД за лихвата за забава.

Ответникът по делото-П. Н. М. е оспорил исковите претенции с доводи, че са неоснователни. Оспорил е, че ищцата е имала правен интерес да заплати процесната сума, поради необслужване на кредита и опасност от начисляване на наказателни лихва. Кредитът не е би обявяван за предсрочно изискуем, като страните не са били канени от банката, не са били предприети действия по принудително събиране на сумата по кредита.

Изложил е доводи, че ищцата, като трето лице по кредита, е изпълнила свой нравствен дълг, което опровергава наличието на интерес за изпълнение. При изпълнение на нравствен дълг не е налице суброгация в правата на удовлетворения кредитор и за изпълнилото трето лице не възниква право на регрес.

Посочил е, че с брат си К. М. са съдружници в търговско дружество „Мело 98“ ООД, с ЕИК 101135906, на което за периода от 2009г. до 30.12.2022г. ищцата е била управител.

Дружеството не е изплащало дивиденти на ответника, поради което между него и ищцата е била постигната договорка да погаси кредита по овърдрафта, а ответникът да не претендира заплащане на дивиденти. Поддържал е, че ролята на ответника е била да бъде формален кредитополучател и по този начин да се уредят отношенията с търговското дружество по отношение на натрупаните и незаплатени дивиденти, а във вътрешните отношения ищцата е поела задължението да изплати кредита за своя сметка без регресни претенции.

По предявения евентуалния иск с правно основание чл.59 ЗЗД е възразил, че не е 4 установен фактическият състав на иска- наличието на обедняване за ищеца, респ.причинна връзка между обедняването и обогатяването, предвид вътрешната уговорка между страните за погасяване на кредита от ищеца срещу непретендиране на дължимите дивиденти от ответника, както и предвид обстоятелството, че ищцата, като майка на ответника е искала да подпомогне своя син.