Определение № 33 от 09.01.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Монтана, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20241600100131 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

С исковата си молба ищецът В. С. от гр.*е предявил искове против Прокуратурата на РБ с правно основание – чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ с цена общо в размер на 141000.00 лева представляващи обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от образувано срещу него наказателно производство, което впоследствие е прекратено като погасено по давност.

С допълнителна молба е направил увеличение на иска като претенцията му за имуществени вреди изчисляващи се на база неполучено трудово възнаграждение възлиза на 38448.00лева, а обезщетението му поради пенсиониране на 49158лева или общо претенцията е в размер на 187 606лева , от които 100000лева неимуществени вреди и 87606лева имуществени

Ищецът твърди ,че е работел като * при Районен Съд- гр.*. На 01 .07. 2007г. е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по НК. Внесъл гаранция като мярка за неотклонение в размер на 10 000 лв. Със заповед №ЛС-И -63/12 03 2008г на МП е отстранен от работа ,а със заповед №ЛС-И-219 от 28 04 2010 на Министър на правосъдието е прекратено трудовото му правоотношение. Привлечен е като обвиняем-ДП 70/2007г НСС гр. *, а по късно е образувано НОХД№1892/2019год. СГС Специализиран Наказателен Съд и с определение от 07. 11.2022год. наказателното производство срещу него е прекратено по давност.

Наказателното преследване срещу него е продължило петнадесет години и е прекратено поради изтичане на абсолютна давност и е извън срок на разумност, което е основанието на предявения иск.Изложениете твърдения сочат за осъществен ФС на чл. 2б от ЗОДОВ

В исковата си молба твърди, че в резултат на воденото срещу него в продължение на 15 години наказателно производство претърпял вреди:

1

Неимуществени такива като засягане на доброто му име, злепоставяне пред юридическа Общност общество, многобройни разпити и съдебни заседания, който вреди оценява на 100 000лв.

Имуществени вреди също отчита, тъй като за периода от 12.03.2008год. до 28.04.

2010год. е бил без работа и трудово възнаграждение- имуществени вреди в размер на 33 200 лв. - последно трудово възнаграждение му е в размер на 1328лв. месечно след приспадане на дължимото на държавата и НОИ.Не е получил такова.Описаната фактическа обстановка сочи, че са налице елементите на чл.2 ЗОДОВ. Водено срещу него наказателно производство е прекратено поради изтичане на давност, налице са вреди претърпяни от него и причинна връзка между наказателното производство и вредите, поради което моли съда след като установи гореизложеното да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати първоначално 141 000 лв. от които 100000лева неимуществени вреди, 33,200лева обезщетение за времето през което е останал без работа за периода от 12.03.2008г до 28.04.2010година и 7800лева обезщетение, което би получил при пенсиониране,ведно с дължимата лихва от деня на образуване на настоящето дело до изплащане на исковата сума, а след увелчението на иска да му се присъди сумата от187 606лева , от които 100000лева неимуществени вреди и 87606лева имуществени вреди.

След връчване на ответника на препис от исковата молба в срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил от негова страна писмен отговор.

В отговора ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер.

Излага доводи , че наказателното производство е прекратено поради изтекла погасителна давност в хода на разглеждане на делото пред съда, т. е извън изрично и изчерпателно изброените хипотези по т. 3 на чл. 2 от ЗОДОВ. Следователно прекратяването на наказателното преследване е извън приложното поле на ЗОДОВ и предявената искова претенция за обезвреда се явява недопустима.

Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността, не дават право на обезщетение, защото са били законни /ТР 3/22.04.2004 ОСГК, постановено по ТД № 3/2004 година на ОСГК на ВКС - „Органите на следствието и прокуратурата не отговарят по ЗОДВПГ, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължило по реда на чл. 21, ал.от НК и лицето е оправдано“/. Поради неналичие на елемент от фактическият състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, тъй като извършените от него действия са били законни. Нещо повече липсват доказателства ищецът да е направил искане за продължаване на наказателното производство и произнасяне с присъда, независимо от изтеклата давност.

Повдигнатото обвинение на ищеца не е тежко по смисъла на НК и не е била изпълнявана мярка за неотклонение "задържане под стража". Взетата мярка за неотклонение е била значително по-леката такава "парична гаранция", което практически не е създавало сериозни затруднения и ограничения в обичайния начин на живот на обвиняемия.

2

Липсват доказателства за твърденията, че обвинението и воденото разследване са причинили на ищеца значителни неимуществени вреди. Не е доказана и причинната връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение. Твърдението е, че е засегнато доброто име на ищеца и е злепоставен пред юридическата общност. Липсват каквито и да било доказателства прокуратурата да е разпространявала официална информация относно процесното разследване, в исковата молба липсват и такива твърдения от страна на ищеца.

От друга страна прокуратурата не може да определя и да влияе върху стила и начина на отразяване и разпространение на факти в медийното пространство, поради което и не следва да носи отговорност за журналистическите публикации по случая, ако има такива.

Претенциите на ищеца за имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения и неполучено обезщетение при пенсиониране, също са неоснователни. Твърдението, че поради образуваното наказателно производство са прекратени трудовите му правоотношения с Министерство на правосъдието не отговаря на събраните в настоящето производство доказателства. Видно от приложената по делото Служебна бележка, изх. № 168 от 30.01.2023 година на Районен съд *, със Заповед № ЛС-И219 от 28.04.2010 година, издадена от Министерство на правосъдието, трудовото правоотношение В. С., назначен на длъжност „*“ при Районен съд *с трудов договор № *-**от 09.06.2004 година, издаден от Министерство на правосъдието, е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 287, т. 2 от ЗСВ и чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 12.05.2010 година.

На следващо място времетраенето на наказателното производство не следва да увеличава присъденото обезщетение автоматично и прогресивно, без да се изследват и отчитат прякото значение и отражение, които продължителността има за всяка конкретно претендирана вреда и във всеки конкретен случай. Самото разследване се е отличавало с фактическа и правна сложност, извършени са многобройни следствени действия, разпитани са голям брой свидетели и е приобщен и анализиран значителен по обем доказателствен материал. Не са представени никакви доказателства прокуратурата със своето процесуално поведение да е ставала причина за неоправдано отлагане или забавяне на разглеждане на делото пред съда.

Следва да се има предвид, че ищецът вече е получил обезщетение за нарушаване правото на разглеждане и решаване на същото наказателно дело в разумен срок.

Доказателство за това е влязло в сила Решение № 59 от 20.01.2017 година по гр. дело № 312/2016 година по описа на Окръжен съд Видин.

Моли съда да отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключение на вещо лице, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно,а така също и във връзка със становищата на страните, МОС приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. За основателността на претенцията от значение е общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, 3 поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Искът по чл. 2б от ЗОДОВ се разглежда по реда на ГПК, а продължителността на производството / се преценява с оглед критериите по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и тези, установените в практиката на ЕКПЧОС, а именно: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, имащи значение за правилното решаване на спора.

За да бъде уважен този иск, в тежест на ищцовата страна е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи нейната претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че В. С. е назначен с трудов договор №*-*-*от 09.05.2004година на Министерство на правосъдието на длъжност“*“ при Районен съд *на основание чл.70,ал., от КТ и чл.160,ал.2 от ЗС.

Със Заповед №*-*-*от 13.03.2004година на министерство на правосъдието В. Д.-*е отстранен от длъжност до приключване на наказателното производство срещу него считано от 20.03.3008година.

Със Заповед №ЛС-И-219 от 28.04.2010година издадена от Министерство на правосъдието е прекратено трудовото правоотношение на В. С.-* при РС *на основание чл.287,т.2 от ЗСВ и чл.325,т.1 от КТ считано от 12.05.2010година.

Установено е по делото, че с влязло в сила Решение №59/20.01.2017година Прокуратурата на Република България, гр.София е осъдена да заплати на В. Д. сумата от 10000лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на продължило повече от 9 години наказателно производство срещу него за деяния по досъдебно производство №70/2007година НСС, гр.*, пр.пр.№12-0124/2007година на СГП, ведно със законната лихва считано то 09.09.2016година до окончателното й изплащане.За горното ищецът се е снабдил с изпълнителен лист.

Установено е също така, че на 01.11.2007година ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №70/2007година НСС, гр.*, пр.пр.№12-0124/2007година на СГП с обвинение по чл.212,ал.5 вр. с чл.26,ал.1 от НК, по чл.311,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.По същото е внесен на основание чл.247,ал.1,т.1 от НПК обвинителен акт .С протоколно определение от 07.11.2022година постановено по НДОХ1892/2019година по описа на СГС на основание чл.24,ал.1,т.3 от НПК във връзка с чл.81,ал.3, във вр. с чл.80,ал.1,т.3 от НК поради настъпила абсолютна давност за наказателно преследване е прекратено наказателното производство, водено срещу В.С. по горното дело.

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, а така също и имуществени по реда на ЗОДОВ на ищеца и в какъв размер ако е основателна исковата претенция.

4

Касае се за проведено наказателно преследване по отношение на ищеца В. Д. продължило за периода от 01.11.2007година до 07.11.2022година- петнадесет години.За част от периода ищеца е обезщетен с присъдената сума по реда на чл.2б от ЗОДОВ по гр.д.

№№31282019година на Видинския окръжен съд.Към настоящия момент наказателното производство е приключило.

От показанията на разпитания по делото свидетел Т.М., се установява, че същия разбрал от ищеца за отстраняването му от работа в един по-късен момент през 2009г.,2010година от самия В. Д., без да разбере защо е уволнен.Свидетелят установява, че ищеца е бил дълго време без работа, разболял се, не спи, неспокоен тормози се, сам е и няма кой да го издържа, като не знае дали получава и пенсия.Свидетеля пресъздава своите впечатления и това, което е разбрал от самия ищец.МОС възприема показанията му като изградени на непосредствени впечатления