Решение № 260082 от 23.11.2020, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 431/2020
- Вид
- Решение № 260082
- Подписан
- 23.11.2020
- В сила
- 16.02.2021
- Състав
- ГЕОРГИ БОЙЧЕВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.127, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.222 · Закон за защита на потребителите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е гр.Ловеч,
23.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 431 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2020 – 0048835 от 24.02.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, В.Т., Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложено на „Д и М У.” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.П., област В.Т., ул.”Д.” № *******, ЕИК *******, представлявано от управителя Д.А.Т., административно наказание на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез управителя Д.Т. са го обжалвали, като незаконосъобразно. В жалбата си изтъква, че вмененото на дружеството нарушение не е съставомерно по чл.127, ал.2 от ЗЗП. Позовавайки се на тази разпоредба сочи, че законът не сочи изрично мястото, където търговецът следва да поддържа регистър на предявените пред него рекламации. Считат, че законът задължава търговците да водят такъв регистър, но не и във всеки свой обект. В тази връзка сочат, че дружеството е водело и поддържало такъв регистър в обекта – приемна, намиращ се по седалището и адреса на управление в гр.П.. Изтъкват, че именно този регистър е бил представен пред контролните органи при документалната проверка на 29.11.2019 г., както и че не е вярно, че регистъра е започнат да се води от 28.11.2019 година. Твърдят, че регистъра е бил започнат да се води от началото на месец ноември 2018 г., но рекламации не са били вписани, тъй като такива не са правени.
На следващо място в жалбата се сочи, че АУАН и НП са били издадени при допуснати съществени процесуални нарушения, в частност на разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Като такива изтъква обстоятелствата, че не са посочени мястото на извършване на нарушението, пълното и точното му описание, както и обстоятелствата, при които е било извършено. Развити са доводи в този смисъл, като се акцентира на обстоятелството, че в НП е посочен офис на дружеството в гр.Ловеч, ул.„Васил Левски“ № 23, където те нямат такъв, докато в констативния протокол и в АУАН е отразено, че офисът се намира на ул.„Т.“ № **.
Развити са и съображения, че дори и да се приеме, че нарушението формално е извършено, то налице са били обстоятелства за приложението на чл.28 от ЗАНН. Изложени са подробни доводи в този смисъл.
Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.
В съдебно заседание, редовно призовани, от дружеството-жалбоподател не изпращат представител.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писмено становище от Виктория Борисова – ст.юрисконсулт, в което се оспорват възраженията на жалбоподателя и се развиват доводи по същество на делото. Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно издадено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Г.Ч. и Г.П.Б., както и от изложеното в жалбата, в съдебно заседание и в писменото становище на страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
„Д и М У.” ООД било със седалище и адрес на управление в гр.П., област В.Т., ул.”Д.” № ******* и се представлявало от управителя Д.А.Т.. Дружеството стопанисвало търговски обект – офис-приемна в гр.Ловеч, на ул.”Т.” № **. В търговския обект се приемали поръчки и се сключвали договори с потребители за следните услуги : изработка, монтаж, демонтаж на дограма, сенници, щори.
На 19.11.2019 г. в офиса била извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и Г.Б..
Проверката била извършена във връзка с постъпила писмена жалба с вх.№ Р-03-1247/31.10.2019 г. от потребителя Т. Т. от гр.Ловеч. Жалбата касаела предявена рекламация от потребителя пред търговеца за услуга - изработка на дограма.
По време на проверката в обекта присъствала и офис-сътрудника М. Т.. При поискване на регистъра за предявените рекламации, такъв не бил представен от сътрудника Т., а и такъв нямало в обекта.
За резултатите от проверката свидетелката В.Ч. съставила констативен протокол 2019 № К – 2673274 от 19.11.2019 г. /л.26-27/, в присъствието на свидетелката Г.Б.. Протокола бил съставен в присъствието на М. Т., която го подписала.
Бил поканен управителя или упълномощено от него лице да се явят на 25.11.2019 г. и предоставят в офиса на комисията в гр.Ловеч регистър на предявените рекламации, писмено становище по жалбата на Т. Т. и акт за удовлетворяване на рекламацията.
На 29.11.2019 г. в комисията се явила офис-сътрудника М. Т., която представила писмен отговор от М. И. – управител на „Д и М У.” ООД (заедно с Д.Т.
– справка от търговския регистър – л.25) във връзка с жалба № Р-03-1247, споразумение между Т. Т. и дружеството, както и регистър на предявените рекламации, започнат на 28.11.2019 г. /л.17/. Свидетелката В.Ч. съставила протокол за проверка на документи № К-0123053/29.11.2019 г. /л.21/, като приложение към горе цитирания протокол. Като задължителни предписания в протокола били дадени на 12.12.2019 г. в офиса на КЗП в гр.Ловеч да се яви управителя на дружеството за приключване на проверката и да представи акт за удовлетворяване рекламацията на потребителя. Същевременно, до управителката на дружеството Д.Т. била изпратена и покана изх.№ Р-03-1401/05.12.2019 г. /л.20/ да се яви на 12.12.2019 г. за съставяне на АУАН.
Поканата била получена от управителката Т. на 09.12.2019 г., видно от приложената обратна разписка /л.20 на гърба/.
На 12.12.2019 г. в офиса на КЗП в гр.Ловеч се явила управителката Д.Т., като представила на свидетелката Ч. редица документи свързани с поръчката и рекламацията на Т. Т.. За проверката бил съставен протокол № К-0114558 /л.16/, също неразделна част от протокола за проверка от 19.11.2019 година.
След съставянето на протокола, свидетелката В.Ч. съставила на търговеца АУАН 2019 № К-0048835/12.12.2019 г. /л.14-15/, в присъствието на управителя Т.. Актосъставителката приела, че в деня на проверката (19.11.2019 г.) в обекта на търговеца – офис-приемна в гр.Ловеч, ул.„Т.“ № **, не бил поддържан регистър на предявените рекламации, който търговецът бил длъжен да поддържа, както и че е нямало и обявена информация за мястото на предявяване на рекламация от потребителите. Актосъставителката Ч. приела, че това представлява нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП и че същото е първо за дружеството. Като свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала Г.Б.. Актът бил връчен на управителката Т., която го подписала. В графата „възражения по акта” тя отбелязала, че няма такива.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представено от търговеца писмено възражение до директора на РД Русе при КЗП.
Въз основа на акта за нарушение, на 24.02.2020 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 2020 – 0048835 /л.13/, като наказващият орган приел, че в обекта на търговеца няма и при поискване не е бил представен регистър на предявените рекламации. Приел е, че към момента на проверката – 19.11.2019 г., търговецът не е поддържал регистър на предявените рекламации, тъй като представения при документалната проверка такъв бил започнат на 28.11.2019 година. Също квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите и наложил на дружеството предвидената в чл.222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.34/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 357 ЛС/22.04.2015 година /л.33/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Във връзка с горното не могат да бъдат споделени развитите в жалбата доводи за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения, касаещи датата и мястото на извършване на нарушението, и пълното и точното му описание.
Датата, когато е било извършено нарушението е 19.11.2019 г. и същата е ясно и конкретно посочена в наказателното постановление. Следва да се има предвид, че вмененото на дружеството нарушение е с форма на изпълнителното деяние бездействие и е от т.нар. „продължени административни нарушения”. При тях нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона, в случая да създаде и поддържа регистър на предявените пред него и упълномощените от него лица рекламации.
Не може да бъде споделено и възражението, че не е посочено мястото на извършване на нарушението. Ясно в НП е отразено, че същото е извършено в офиса-приемна на дружеството в гр.Ловеч. Действително, като адрес на офиса в гр.Ловеч в НП е посочена ул.„Васил Левски“ № 23, докато в АУАН и в протокола от физическата проверка е отразено, че офиса се намира на ул.„Т.“ № **. От останалите доказателства по делото се установява по категоричен начин, че офиса се намира на ул.„Т.“ № ** и явно в наказателното постановление е допусната техническа грешка при изписване адреса на офиса в гр.Ловеч. Това обаче не може да бъде прието като съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на обжалваното НП. От една страна, неточното изписване на адреса на който се намира обекта на дружеството не е довело до ограничаване възможността на санкционираното лице да разбере фактическите или правни рамки на вмененото му административно нарушение, тъй като офиса на дружеството в гр.Ловеч е един и за жалбоподателя не могат да са налице съмнения относно това къде е била осъществена проверката от органите на КЗП. От друга страна - не е пречка съдът, като контролираща инстанция в производството да формира еднозначни изводи относно волята на наказващия орган по фактите или по приложимия закон.
От събраните по делото доказателства и от анализа им, се установява по безспорен и категоричен начин, че търговецът е осъществил състава на вмененото му в АУАН и обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП задължава търговецът да поддържа регистър на предявените пред него или на упълномощените от него лица рекламации. Изводът от така цитираната разпоредба е, че законодателя не е въвел категоричното задължение въпросния регистър да се поддържа непременно в търговския обект, в какъвто смисъл са и доводите на жалбоподателя. Аргумент за това е и нормата на чл.127, ал.4 от ЗЗП, според която, приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. В разглеждания казус актосъставителят и наказващия орган са приели, че в момента на проверката – 19.11.2019 г., търговецът въобще не е имал създаден регистър на предявените рекламации, като такъв е създал впоследствие, на 28.11.2019 година.
Същият е бил представен при документалната проверка в офиса на КЗП в гр.Ловеч на 29.11.2019 година – протокол за проверка на документи № 0123053 /л.21/. Същевременно жалбоподателят твърди, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да провери спорните обстоятелства по случая, а именно, че регистър на предявените рекламации може да се поддържа и по адреса на управление на дружеството. Следва да се отбележи обаче, че такива спорни обстоятелства не са били налице, за да е необходимо наказващия орган допълнително да ги проверява. При проверката на 19.11.2019 г. е било констатирано, че в обекта не се поддържа регистър на предявените рекламации, като проверяващите са дали възможност такъв допълнително да бъде представен, явно отчитайки разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП. При документалната проверка на 29.11.2019 г., на която също лично е присъствала офис-сътрудника М. Т. е бил представен такъв, но започнат на 28.11.2019 година. Не е имало пречка, ако търговецът е поддържал регистър на предявените рекламации до 19.11.2019 г.