Определение № 37822 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37822 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110100189 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 77 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК срещу В. С. Б., ЕГН **********.

С постановения по делото проект за доклад, обективиран в нарочен акт от 01.06.2026 г. и приет за окончателен в открито съдебно заседание на 28.09.2026 г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК. С оглед служебното задължение на съда да следи за валидността на потребителските договори и евентуалната неравноправност на клаузите в тях, както и за установяване на обективната истина относно реално усвоената сума, начислените възнаградителни и санкционни тежести и действително дължимия размер по процесния договор за потребителски кредит № 502649/13.08.2024 г., съдът служебно е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Съдът е съобразил, че изясняването на горепосочените обстоятелства обслужва пряко въпросите, възложени в доказателствена тежест именно на ищеца – да докаже валидно облигационно правоотношение, точното изпълнение на задължението си по предоставяне на кредитната сума, основанието и точния математически размер на претендираната договорна лихва, както и структурата на непогасения остатък. Поради това с първоначалния си доклад, а впоследствие и с изрични указания в съдебното заседание от 28.09.2026 г., съдът е възложил разноските за изготвяне на експертизата в тежест на ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, като му е определил депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250.00 евро.

Съгласно общото правило на чл. 160 ГПК, когато за събирането на определено доказателство са необходими разноски, те се внасят предварително от страната, която го е поискала или в чиято доказателствена тежест е установяването на съответния факт, като едва след внасянето им се пристъпва към неговото събиране. В случая съдебносчетоводната експертиза е била допусната служебно от съда, вещото лице е изготвило заключение и същото е било изслушано и прието в съдебно заседание, без определеният депозит в размер на 250.00 евро да е бил предварително внесен от ищцовото дружество.

Неоснователни се явяват доводите, изложени от ищеца в молбата му от 16.06.2026 г., че не е искал експертизата, че тя не го ползва, както и че депозитът за нея следва да бъде поет от бюджета на съда.

На първо място, съгласно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, именно в тежест на ищеца е да установи пълно и главно пораждането на претендираното вземане, неговия падеж и точния му актуален размер към момента на подаване на заявлението/исковата молба. Макар ответникът да не е депозирал писмен отговор и да е процесуално пасивен, в производства по потребителски спорове съдът дължи служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗПК и ЗЗП. При 1 констатиране на такива клаузи (в т.ч. водещи до нищожност на целия договор или на отделни негови уговорки съгласно чл. 22 ЗПК), задължението на потребителя се редуцира единствено до връщане на чистата стойност на получената главница без лихви и разноски (чл. 23 ЗПК). За да може ищцовата претенция да бъде уважена макар и частично, съдът следва да установи какъв е точният размер на чистата главница и дали същата е погасена изцяло или отчасти чрез евентуални предишни плащания. Ето защо изчисляването на действително дължимата чиста сума представлява въпрос, за чието изясняване са необходими специални знания от областта на счетоводството, като заключението на вещото лице пряко обслужва ищцовата претенция, създавайки доказателствената основа съдът въобще да постанови осъждане в полза на кредитора. В този смисъл експертизата ползва ищеца и касае факти, подлежащи на установяване именно от него съобразно разпределената доказателствена тежест.

На второ място, обстоятелството, че експертизата е допусната служебно от съда с оглед служебните му задължения за закрила на потребителя, по никакъв начин не означава, че разноските следва да се възлагат на държавния бюджет по реда на чл. 83, ал. 2, т. 7 или ал.

3 ГПК.

Служебните правомощия на съда да допусне експертиза с оглед изясняване на спора не дерогират доказателствената тежест по делото, нито прехвърлят финансовата тежест за доказване на вземането върху бюджета на съда.

Едновременно с това съдът констатира съществено процесуално действие, извършено от самия ищец: в същото съдебно заседание на 28.09.2026 г. чрез процесуалния си представител ищецът е представил Списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Под пункт 4 от този списък ищецът изрично е вписал и е заявил претенция за присъждане на „Депозит за сче 250.00“. С включването на тази сума в списъка по чл. 80 от ГПК ищецът недвусмислено признава, че разноските за съдебно-счетоводната експертиза са дължими, падат в негова тежест и представляват част от отговорността за съдебните разноски по делото.

Претендирайки заплащането им от ответника, ищецът манифестира пред съда, че счита тези разноски за дължими и извършени. Действителното фактическо положение по делото обаче сочи, че ищецът не е внесъл реално определения депозит и по делото липсва каквото и да било плащане от негова страна.

С оглед изложеното, след като експертизата е допусната и изготвена, а ищецът, на когото са възложени разноските за нея, не е внесъл определения депозит въпреки изричното предупреждение в съдебно заседание, същият е останал задължен за разноски към съда и следва да бъде осъден да ги заплати по реда на чл. 77, ал. 1 ГПК.

Следва да се държи сметка и следното:

Съгласно последователната практика на ВКС - Определение № 104 от 09.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 67 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., когато страната остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 от ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената страна, което във времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок; че с оглед предмета на произнасяне, видът на съдебния акт, с който се постановява принудителното събиране на разноските, е определение; че отношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските за производството по делото е процесуалноправно, на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудителното събиране на разноските по реда чл. 77 от ГПК, вкл. и след приключване на делото. Когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесена, дължима предварително от ищеца държавна такса, при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът, поради което вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана по реда на чл. 77 от ГПК от ответника. До внасяне на таксата от ищеца тя не се явява направени от страната разноски по см. чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника. Ищецът не може да се позовава на собственото си неизпълнение на задължението за внасяне на таксата и от това да черпи права срещу ответника. Даденото разрешение на допуснатите въпроси следва да бъде еднакво, независимо дали актът по чл. 77 от ГПК е постановен по време на висящността на процеса или след приключване на делото, когато ищецът не може да направи искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с осъждането си за държавната такса.

Същото разрешение следва да се приложи и в настоящия случай по аналогия до 2 колкото се касае за разноски платими от бюджета на съда.

Водим от гореизложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „И.., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 77, ал. 1 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 250.00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща незаплатени разноски за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице Д. Б. В. в размер на 250.00 евро (двеста и петдесет евро), за което да се издаде разходен касов ордер.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3