Определение № 324 от 28.03.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 231/2021
- Вид
- Определение № 324
- Подписан
- 28.03.2021
- В сила
- 28.03.2021
- Състав
- Надя Узунова, Румяна Бакалова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 324 гр. Благоевград , 25.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Надя Узунова
Румяна Бакалова
Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20211200500231 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“, ЕАД, против определение № 500696/5.2.2021 г. по гр.д. № 204/2021 г. на РС-Разлог.
Съдът намира частната жалба за недопустима, за което съобрази следното:
Производството пред РС-Р. е образувано по искова молба, подадена от „Д.-О. з.“, ЕАД против А. В. Т. за заплащане на сумата от 5 000 лв., предявена като частичен иск от общо 220 015 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по комбинирана застраховка “Гражданска отговорност“ във вр. с щета № 43072951700079, в т.ч. и ликвидационните разходи по определянето му, ведно със законната лихва. В същата е направено искане за обезпечение, по което съдът се е произнесъл с атакуваното определение, оставяйки го без уважение. След получаването му по ел. поща ищецът е депозирал молба до РС-Р., входирана с вх. № 501666/15.2.2021 г. Видно от съдържанието й ищецът е посочил, че прилага документ, обективиращ плащането на сумата от ищеца на пострадалото лице като и посочил, че отново отправя нова молба към РС на основание чл. 389, ал. 1 ГПК за допускане обезпечение на предявения иск. В 1 следващото изречение от петитума е поискал РС да си отмени предходното определение и постанови ново, с което да допусне заявеното обезпечение на иска. Съдът според резолюция върху молбата е счел, че тя има характер на частна жалба, тъй като като първоинстанционен съд няма компетентността сам да отменя определението си по чл. 389 ГПК, поради което я е оставил без движение, давайки указание за внасяне на държавна такса. Въз основа на указанието ищецът депозира частна жалба против определението и внася посочения му размер държавна такса. В частната жалба жалбоподателят отново посочва, че независимо, че са налице предпоставките за произнасяне от РС по новата им молба за допускане на обезпечение съдът е намерил, че не следва да се произнася, поради което това ги е поставило пред единствената възможност да обжалват акта, с който е отказано уважаване на искането им да се допусне обезпечение.
От изложеното е видно, че РС неправилно е счел подадената от ищеца молба за частна жалба срещу постановеното от него определение, от което е последвало неправилното указание за внасяне на държавна такса по сметка на БлОС. По процедирания начин е подменил волята на ищеца, която е била обективирана в изявлението му в молбата до РС за ново искане за допускане на обезпечение. Дори и да е имало противоречие в искането му до съда, предвид че от една страна е посочил, че подава нова молба за допускане на обезпечение, а със следващото изречение е поискал от РС да си отмени определението, с което не е уважил искането му от ИМ за същото и допускане на ново, то РС е следвало да се даде указание за изясняване на действителната воля на ищеца – дали подава нова молба за обезпечение или частна жалба срещу определението му. Очевидна е волята на ищеца, че е подал нова молба до РС за обезпечение, което същият изрично посочва в подадената от него частна жалба, за подаването на която не е имало указание на РС / то е било само за ДТ/. Процесуалното право да се предизвика производството пред втората инстанция т.е. да упражни ли правото на жалба е изцяло в преценката на самата страна, за която то е възникнало при съответните предпоставки на закона. В случая ищецът не е упражнил това свое право по отношение определение № 500696/5.2.2021 г. , а е упражнил правото си да направи повторно искане за допускане на обезпечение, за което видно и от мотивите на ТР 1/21.7.10 г. по т.д.1/2010 г., на ОСГТК 2 процесуалният закон не установява забрана и съотв. искането му следва да се разгледа от съда, пред който делото е висящо т.е. от РС-Р. Ето защо БлОС счита, че няма подадена от страната частна жалба по чл. 396 ГПК, а повторно искане до РС за допускане на обезпечение на предявения иск, за което по арг. от чл. 389 ГПК няма пречки. Ето защо въззивното производство следва да се прекрати и делото се върне на РС с указание за произнасяне по молбата, депозирана пред него с вх. № 501666/15.2.2021 г. за допускане на обезпечение.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по въззивно ч.гр.д. № 231 по описа за 2021 г. на БлОС.
Връща делото на РС- Р. за съобразяване с указанията, съдържащи се в обстоятелствената част на настоящия акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3