Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 14.06.2022, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 489/2021
Вид
Решение № 71
Подписан
14.06.2022
В сила
12.07.2022
Състав
Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за българските лични документи
  • чл.45, ал.1 · Закон за българските лични документи
  • чл.5 · Закон за българските лични документи
  • чл. 76 · Закон за българските лични документи
  • чл. 35 · Конституция на Република България
  • чл. 127, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл. 127а · Семеен кодекс
  • чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл.142 · Семеен кодекс
  • чл.143 · Семеен кодекс
  • чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.143 ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Дулово, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20213410100489 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК, чл.143 ал.2 от СК, чл. 127а от СК във вр. с чл. 76 от ЗБЛД.

Ищецът С. М. АХМ. с ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетните деца Г. С.М. с ЕГН ********** и Г. С.М. с ЕГН ********** , чрез пълномощник адв.Г.А. – АК-*****, е предявил искове срещу Ф. ЮС. ЯШ. с ЕГН **********, с които моли съда да постанови решение, с което:

-Да му предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното му съжителство с ответницата деца Г. С.М. с ЕГН ********** и Г. С.М. с ЕГН **********;

Да определи режим на лични отношения на децата Г. С.М. с ЕГН ********** и Г.

С.М. с ЕГН ********** с тяхната майка Ф. ЮС. ЯШ. с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 часа сутринта в събота с преспиване по постоянният или настоящият адрес на майката на територията на Република Българиа, до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата;

-Да осъди майката Ф. ЮС. ЯШ. с ЕГН ********** да заплаща на всяко едно от децата Г. С.М. с ЕГН ********** и Г. С.М. с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител С. М. АХМ. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на по 180/сто и осемдесет/лева, считано от датата на влизане на решението в законна сила до настъпване на обстоятелства изключващи нейното плащане;

-Да разреши на ОД на МВР-Силистра да издаде паспорти за пътуване в чужбина на децата Г. С.М. с ЕГН ********** и Г. С.М. с ЕГН **********, което разрешение да замести 1 съгласието на майката Ф. ЮС. ЯШ. с ЕГН **********;

- Да разреши на децата Г. С.М. с ЕГН ********** и Г. С.М. с ЕГН **********, да пътуват до навършване на пълнолетие – 18 години в чужбина –до страните от ЕС и извън ЕС и до Република Турция придружавани от техния баща С. М. АХМ. с ЕГН **********, което разрешение да замести липсващото съгласие на майката Ф. ЮС. ЯШ. с ЕГН **********.

Представя писмени доказателства. Не претендира разноски.

Ищецът твърди, че с ответницата нямат сключен гражданки брак, но същият е припознал двете деца и е записан за техен баща. Твърди се още, че месец април 2021 година ответницата Ф.Я. напуснала домът и семейството си, заминала с друг мъж и оставила децата при ищеца в ******. Правил доста опити да я открие и да я убеди д се върне, но без успех.

Наложило майката на ищеца която живее и работи в Република Турция да се завърне в страната, за да му помага в грижите за децата. След като й свършила отпуската тя се завърнала отново в Република Турция. Ищецът е провел няколко телефонни разговора с ответницата, но тя категорично отказала да се завърне в дома си и заявила на ищеца, че не иска децата. Въпреки всички трудности ищецът полагал и все още полага грижи за двете деца с помощта на своята майка, която се прибирала периодично от Република Турция за да му помага.

Твърди още, че децата посещават детска градина, като по-малкото дете Г. е в подготвителна четвърта група в *********, а по-голямото дете Г. е ученичка в първи клас в ОУ „****” *****.

Заявява, че желанието му е да пътува с децата в чужбина, включително и заради това те да могат да гостуват в определени периоди на своята баба в Република Турция.

Счита, че той като родител има добри възпитателски качества и достоен морален облик. Именно той е родителят който е поел непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата и упражнява родителските права след фактическата му раздяла с тяхната майка. Последната се е дезинтересирала трайно от децата си, не изпълнява родителските си задължения и е абдикирала от тях. Не търси контакти с децата си, не подпомага финансово ищецът в тяхната издръжка, не се интересува от тяхното развитие и израстване.

Ответникът Ф. Я., в срока по чл.131 от ГПК, е подала писмен отговор на исковата молба, чрез назначеният й от съда особен представител в лицето на адв. Д.П. от АК-*****.

Счита предявените искове за допустими и основателни, и че тяхното уважаване ще бъде изцяло в интерес на децата.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител, поддържа исковете на посоченото основание, и моли същите да бъдат уважени. Не претендира разноски.

В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му от съда особен представител не оспорва предявените искове. Моли същите да бъдат уважени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От представените по делото в заверен препис Удостоверение за раждане от *****г., издадено въз основа на Акт за раждане № ******г. от Община-Дулово и Удостоверение за раждане от ****г., издадено въз основа на Акт за раждане № ****г. от Община-Дулово се установява, че децата Г. С.М. с ЕГН ********** и Г. С.М. с ЕГН **********, са родени от майка Ф. ЮС. ЯШ. и баща С. М. АХМ..

Видно от Уверение № ********г., издадено от ДГ „Щастливо детство“ *****, детето Г.

С.М. с ЕГН ********** е посещавало детска градина през учебната 2020/2021г.

По иска с правно основание чл. 127, ал.2 от СК:

Ищецът твърди в исковата си молба, че до месец април 2021 година е живял на семейни начала, без сключен граждански брак с ответницата Ф.Я.. От съвместното им съжителство са родени децата Г. С.М. с ЕГН ********** и Г. С.М. с ЕГН **********. В момента страните се във фактическа раздяла, като ищецът живее в домът си в *******, а ответницата заминала с друг мъж.

От момента на фактическата раздяла между ищецът и ответницата, грижи за децата полага единствено бащата, докато майката и ответник по делото не проявявала интерес към тях, не ги е търсила, не е давал финансова издръжка за тях.

В депозираният по делото социален доклад, изготвен от ДСП-Дулово в който е изразено становище че ищецът притежава необходимият родителски капацитет да се грижи за децата си и да ги възпитава.

Изложените обстоятелства налагат да се определи местоживеене на децата Г. и Г. при родителят, който ще упражнява родителските права по отношение на тях пълноценно, като във връзка с преценката на родителските качества и на двете страни по делото съдът преценява поведението на двамата родители по отношение на децата, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и възприетата от съда фактическа обстановка, и изготвеният по делото социален доклад.

По отношение на упражняването на родителските права:

Такова искане е направил единствено ищеца както с исковата молба, така и в съдебно заседание.

При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко едно от децата.

Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция 3 за понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В случая съдът счита, че по делото е безспорно установено трайното грижовно отношение на майката към децата Г. и Г. , които се отглеждат и възпитават в дома в който живеят в *******, *****, обл.*****, където са налице всички предпоставки за тяхното правилно отглеждане и възпитание – заобиколени са с внимание, обич и грижа, като и двете деца посещават учебни заведения – целодневна детска градина и основно училище.

Съдът счита, че следва да се произнесе служебно по въпроса за упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, с оглед необходимостта от трайно установяване на стабилност в отношенията на родителите с децата.

С оглед възрастта на двете деца и емоционалната връзка която имат с родителите си, съдебната практика приема и бащата за способен да отглежда децата и да полага грижи за тях, като съдът счита, че в настоящия случай в дома на бащата е създадена една благоприятна атмосфера за отглеждане и възпитание на двете деца, която те са приели като естествена и нейното нарушаване би се отразило неблагоприятно върху тяхното психическо и емоционално състояние и по-нататъшно развитие. И двете деца са емоционално привързани и към двамата си родители, но заявяват че се чувстват по-добре при баща си.

Трайното състояние на отглеждане на децата в дома на бащата, обуславя необходимостта от предоставяне упражняването на родителските права на бащата, като двете деца следва да останат да живеят при него.

Поради изложеното съдът намира, че интересите на децата налагат запазване на съществуващото в момента трайно състояние – пребиваването им в дома на бащата, където да се определи постоянното им местоживеенето, упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като е необходимо определяне на един удачен режим на лични отношения с майката, който да дава възможност на същата да контактува с децата си без те да се травмират излишно, като това да доведе до възстановяване на нормално присъщите отношения между родител и дете – разбира се много постепенно/поради трайната липса на отношения между тях/, с избягване на емоционални и психически натоварвания /с оглед ранната възраст и крехката детска психика/.

Съдът счита, че в настоящият случай най-подходящия режим на лични отношения на децата с майката Ф.Я. е всяка първа и трета събота и неделя от месеца 08.00 часа в събота с преспиване по постоянният или настоящият адрес на майката на територията на Република България до 18.00 часа в неделя, като майката взима децата от дома на бащата и ги връща отново там, както и един месец през лятото по местоживеене на майката на територията на Република България, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

4

Това е необходимо с цел е постепенно изграждане на доверие и възстановяване на нормално присъщите близки отношения на децата с майката които последната е прекъснала, като по този начин ще се даде една стабилна основа на отношенията деца - родител, ще се възроди усещането за сигурност в нейно присъствие, като с възрастта същото ще укрепне и естествено ще доведе и до нови отношения на привързаност и доверие.

По иска с правно основание чл. 143, ал.2 от СК - за присъждане на ежемесечна издръжка на децата:

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Ищеца към настоящият момент не работи по трудово правоотношение тъй като се налага да полага преки и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата Г. и Г..

По делото не са събрани доказателства относно това дали ответницата работи по трудово правоотношение и какви доходи реализира на месец.

От приложения по делото социален доклад от ДСП-Дулово се установява, че ищецът живее с децата в жилище, собственост на неговите родители. Жилището е едноетажно, електрифицирано и водоснабдено, състои се от четири стаи. Децата се отглеждат в семейна среда, като бащата среща пълна подкрепа за това от майка си. Съгласно заключението по доклада бащата притежава добър родителски капацитет и е в състояние да предоставя необходимите грижи за децата и да задоволява потребностите им.