Определение № 374 от 14.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Варна, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четИ.десети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20243100900107 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано след прекратяването на гр.д. № 13698/2023 год. по описа Софийски градски съд и изпращането му по подсъдност на ОС - Варна.

Изпращащият съд е приложил чл.113 ГПК, касаещ исковете на и срещу потребители след констатация, че настоящият адрес на ищеца е в гр. Варна.

Настоящият съдебен състав намира, че не са били налице предпоставки за препращане на делото по подсъдност на осн. чл.119, ал.3, вр. с чл.113 ГПК и не е местно компетентен да разгледа спора.

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК от Н. В. У. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на цесионер на „ОББ“ АД, за установяване недължимостта на вземания по издадена Заповед за незабавно изпълнение №3850/29.06.2015г. по ч.гр.д. №7538/2015г. по описа на РС – Варна, дължими солидарно от ищеца Н. У., „Монолит – У.“ ЕООД и В. Н. У. по договор за кредитна линия от 02.09.2008г. и анекси към него, за които вземания е образувано изп. дело №746/2015г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова, поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение.

Видно от представените към исковата молба съдебни решения по исковете по чл.422 ГПК, с посочения в исковата молба договор за кредитна линия от 02.09.2008г., от който произтичат вземанията на взискателя по изпълнителното дело, банката е предоставила на кредитополучателя „Монолит – У.“ ЕООД ползването на кредитна линия за оборотни средства, като Н. У., който е едноличен собственик на капитала на дружеството – кредитополучател, включително понастоящем, е поръчител по договора за кредит.

Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР №3/2022г. по т.дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други 1 закони – напр. ЗКНИ /пар.1, т.20/ или ЗПК /чл.9/ и др. Посоченото общо определение отразява основните характеристики, дадени с транспонираното в ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономически живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец /кредитна институция/, потребителят винаги е физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски интерес. Потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности.

Включително в цитираното от съдебния състав на СГС Определение №18/16.01.2020г. по ч.т.д. №2502/2019г. на ВКС, II т.о. е посочено, че по иска по чл.439 ГПК само основанието за възникване на самото вземане е от значение за качеството потребител на едно физическо лице /в този смисъл е и Определение №2481/21.08.2023г. по гр. дело № 2819/2023 г. на ВКС, III г.о./.

При така изложените обстоятелства и цитирана съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че предоставеният кредит не е потребителски и ищецът Н. В. У. няма качеството на потребител по смисъла на чл.113 ГПК. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че ищецът е едноличен собственик на капитала на дружеството – главен длъжник и поръчител по договора за кредит за оборотни средства. По този начин се налага извод, че договорът е сключен от ищеца по иска по чл.439 ГПК с оглед търговската му дейност и интерес, а не за задоволяване на лични нужди.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да повдигне спор за подсъдност между Окръжен съд – Варна и Софийски градски съд за определяне на компетентен съд за произнасяне по предявения иск.

Делото следва по правилото на чл.122 ГПК да се изпрати на по-горния съд в района на съда, който последен е отказал да разгледа делото, а именно – Апелативен съд – Варна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност между Окръжен съд – Варна и Софийски градски съд за определяне на компетентен съд за произнасяне по предявения с искова молба вх. номер 114806/06.12.2023г. по описа на СГС от Н. В. У. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване недължимостта на вземания по издадена Заповед за незабавно изпълнение №3850/29.06.2015г. по ч.гр.д. №7538/2015г. по описа на РС – Варна, дължими солидарно от ищеца Н. У., „Монолит – У.“ ЕООД и В. Н.о У. по договор за кредитна линия от 02.09.2008г. и анекси към него, за които вземания е образувано изп. дело №746/2015г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова, поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение, на основание чл. 122 ГПК.

Делото да се изпрати на Апелативен съд - Варна за произнасяне по повдигнатата препирня за подсъдност.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3