Решение № 120 от 17.07.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Разград, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233300600206 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба от тъжителката и подсъдимата против присъда № 12/27.02.2023 г. по НЧХД №20223330200216/2022 г. на Районен съд – Разград.

Постъпила е жалба (вх. №2323/09.03.2023 г. на РС Разград) от подс. Р. Х.

О. и подс. М. Х. О., чрез защитника адв. Е. Н. против присъда №12/27.02.2023 г. по НЧХД №216/2022 г. на РС Разград. Оплакването е, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъдат оправдани.

В допълнително изложение, постъпило с вх. №4256/10.05.2023 г. се изтъква, че съдът изцяло и безкритично приел показанията на св. М. Ч. и Ш.

М., както и че съгласно СМЕ Р. О. е получил увреждания, нанесени от У., а съдът отхвърля обясненията на подсъдимия, относно инцидента и какво го е провокирало. С оглед на това според защитника следва да се приеме различна фактическа обстановка.

Препис от жалбата е връчена на тъжителя С. Д. У. на 15.05..2023 г. и са постъпили възражения по чл. 322 НПК чрез повереник адв. Р. М.. Във 1 възражението се излага становище, че законосъобразна и искане да бъде потвърдена. присъдата е правилна и

В съдебно заседание Р. О. и М. О., лично и чрез своя процесуален представител поддържат жалбата и допълнителното съображение към нея.

Изтъква се, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля М.

Ч., доколкото същият е свидетелствал по различен начин в хода на воденото досъдебно производство и в хода на съдебното производство пред първата инстанция. Според процесуалния представител на жалбоподателите неправилно съдът е кредитирал и показанията на св. Д. Д., който е в близка родствена връзка с тъжителя. Изтъква се, че съдът не е отчел наличието на наранявания и по двамата подсъдими-жалбоподатели. Счита, че съдът не е обсъдил обстойно дадените в хода на съдебното производство обяснения от подсъдимите. Сочи се за неправилно приета фактическа обстановка по делото. Застъпва се становище, че подсъдимите са били нападнати, поради което същите са се защитавали и в настоящия случай е налице института на неизбежната отбрана. Алтернативно се сочи, че ако съдът приеме, че не е налице института на неизбежната отбрана, то е приложим института на реторсията. В обобщение се моли проверяваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който въззивниците да бъдат оправдани по повдигнатото им с тъжбата обвинение.

Препис от жалбата и допълнителните съображения са връчени на тъжителя С. У., като в законоустановения срок са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК, чрез повереник адв. Р. М.. Във възражението се излага становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и искане да бъде потвърдена.

В съдебно заседание адв. М. – повереник на С. У. моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на РРС. Счита, че при разглеждане и решаване на делото не са допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите в производството. Изтъква, че съдът правилно е кредитирал показанията на двамата свидетели-очевидци М. Ч. и Ф. М.. Излага подробни съображения. Моли за присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В дадената последна дума на жалбоподателите – подсъдими, същите 2 изразява становище за невиновност.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

С обжалваната присъда Районен съд Разград:

Признал подсъдимия Р. Х. О. за виновен това, че на 16.06.2020 г. в село ***, в съучастие като извършител с подс. М. Х. О., е причинил лека телесна повреда на С. Д. У. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което тгто осъдил на пробация, включваща следните пробационни мерки:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично;

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Признал подсъдимия М. Х. О. за виновен в това, че на 16.06.2020 г. в село ***, в съучастие като извършител с подс. Р. Х. О., е причинил лека телесна повреда на С. Д. У. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което на основание чл.78а, ал. 1 НК го освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

Осъдил подс. Р. Х. О. и подс. М. Х. О. да заплатят солидарно на С. Д. У.

3000 лева за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни и деловодни разноски в размер на 1412 /хиляда четиристотин и дванадесет/ лева.

Отхвърлил иска до първоначално предявения размер от 10 000 лв.

Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 4 НПК.

3

Установена е следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Х. О. роден на *** г. в гр. ***, живущ в с. ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан /с присъда в сила от 12.11.2020г. е освобождаван с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК/.

Подсъдимият М. Х. О., роден на *** г. в гр. ***, живущ в с. ***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.

Тъжителят живеел със семейството си в къща с дворно място в с. *** на улица „** **” ** В обора отглеждал телета, които сутрин извеждал на паша, а вечер ги прибирал. За животните полагали грижа двамата с жена му – св. С.

П.. На 16.06.2020 г. около 09 - 09, 30 часа, св. П. отворила портите на двора за да изведат животните, като по това време пред тях на поляната бил подс. Р. О. с отглежданите от него и брат му крави, които също отглеждали животни.

Принципно подсъдимите извеждайки на паша своите животни, преминавали покрай фермата на тъжителя. В момента в който св. П. подкарала телетата към улицата, те се смесили с кравите на подсъдимите. Възприемайки това, тъжителят излязъл на улицата и тръгнал да разделя животните. След кратко време, братът на подс. Р. О. – М. О. пристигнал засилено с автомобил - светъл на цвят, излязъл бързо от нея, извадил от багажника на автомобила сопа и се насочил към тъжителя. Бил възприет от тъжителя, като озлобен, нападнал го със сопата която носел, като започнал да му нанася удари с нея в гърба, наред с това и ругаел. След него в боя се включил и другият подсъдим Р. О., който също имал сопа в ръката си и той също започнал да го удря в гръб, като на практика единият му нанасял удари от едната страна, а другият от другата, при което тъжителят изпитвал силни болки. В един момент У. успял да хване сопите им, което провокирало братята да продължат да нанасят удари с ритници по тялото и където могат. След това подсъдимите се отдалечили от мястото.

Във връзка с инцидента е постъпило обаждане на телефон 112 от М. Х.

О.. На място е изпратен екип на полицията и медицински екип. На сигнала се отзовали полицейските служители св. Р. Ч. и св. Б. П. И.. Пристигналият на място медицински екип откарал пострадалия и неговата съпруга в МБАЛ „Св.

Иван Рилски“ – Разград, където тъжителят останал за лечение в продължение 4 на четири дни.

По случая е образувано ДП № 296ЗМ-97/2020 г. на РУ на МВР – Лозница, което с постановление от 23.11.2021 година е спряно, изпратени са съобщения по реда на чл. 50 и чл. 81, ал. 3 от НПК на пострадалото лице.

По доказателствата.

Фактическата обстановка е приета от първоинстанционния съд въз основа на показанията на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели - пострадалия С. У., св.С. П., частично обясненията на подсъдимите О.и, св.Д. Д., св. А. И., св. М. Д., св. Н. Х., св. Ф. М., св. М. Ч., приложените:

ДП № 296 ЗМ-97/2020 г., по описа на РУ МВР – Лозница, ВД – сопа, фотоалбуми, заключенията по съдебно-медицинските експертизи, СМУ, справка за съдимост, извършения оглед на 20.02.2023 г. в хода на съдебното следствие и осъществената комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза.

Съдът е дал преимуществено вяра на показанията на свидетелите очевидци - Ф. М. и св. М. Ч., които са незаинтересовани от изхода на делото, непосредствени и логични, и съответстват на показанията на самия пострадал и неговата съпруга С. П., както и на останалия доказателствен материал по делото. Същите са възприели конфликтната ситуация между лицата и как подс. М. О. е отишъл с автомобил на процесното място, слязъл от него, отворил багажника, изкарал сопата от него и започнал да нанася удари по тъжителя. Другият подсъдим Р. О. бил по-нагоре, като също слязъл при брат си и започнал и той да нанася удари на тъжителя, който паднал на земята.

Възприели са също така и как жената на тъжителят – св. П. се хвърлила върху пострадалия, за да го предпази от ударите на двамата братя, които го удряли със сопа, ритници и юмруци. Свидетелите твърдят, че са били на разстояние около 200-300 метра, при ясна видимост, пиели са кафе и са гледали именно в тази посока. Показанията на тези свидетели съответстват и на установеното при извършения оглед от състава на съда на 20.02.2023 г., досежно разстоянията и позиционирането, като видно замереното разстояние е 275 м.

Показанията на двамата свидетели очевидци са последователни, непротиворечиви и логични, поради което правилно първостепенния съд ги е кредитирал изцяло.

Показанията на свидетелите, които са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 5 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК не променят фактическата обстановка по делото.

От съдебно-медицинската експертиза на тъжителя се установяват по безспорен начин получените от него наранявания, които по своята медикобиологична характеристика обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия и могат да бъдат получени от нанесени удари и от тангенциално действие на твърд/и тъп/и предмет/и, вкл и с удължена форма и сравнително малко напречно сечение.

От съдебно-медицинските експертизи на подсъдимите Р. О. и М. О. се установява, че същите са получили наранявания от същия вид. По своята медико-биологична характеристика уврежданията на Р. О. обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травмите могат да бъдат получени от нанесени удари с твърд/и тъп/и зт/и - вероятно юмруци.

При прегледа не са намерени увреждания, характерни за получен/и от твърд тъп предмет с удължена форма и сравнително малко напречно сечение дървена тояга. По своята медиго-биологична характеристика уврежданията на М. О. обуславя болка и страдание.

От назначената в хода на съдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза се установява, че тъжителят след инцидента е изпаднал в състояние на завишена тревожност и безпокойство, което би следвало да отшуми в период от около 2-3 месеца.

Правни изводи:

Съобразявайки приетото от фактическа страна, въззивната инстанция приема, че правилно и законосъобразно, първоинстанционния съд е:

Признал подсъдимия Р. Х. О. за виновен това, че на 16.06.2020 г. в село ***, обл.Разград в съучастие като извършител с подс. М. Х. О., е причинил лека телесна повреда на С. Д. У. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което тгто осъдил на пробация, включваща следните пробационни мерки:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично;

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.