Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21398 от 08.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9495/2026
Вид
Определение № 21398
Подписан
08.10.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Цветелина Евгениева Георгиева, Гергана Иванова Кратункова, Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21398 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509495 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр. чл. 4б от Закона за държавните такси.

Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 264911/25.08.2026г от А.

Н. И., ЕГН ********** от гр. София, ул. ****, чрез адв.Д. М. М. против определение № 28261/04.08.2026г по гр. д. № 58050/2024г по описа на СРС, 127 състав, с което е оставена без уважение молбата й вх.№ 70221/05.03.2026г за възстановяване на сумата о т 50лв, равностойни на 25,56 евро, представляваща недължимо внесена държавна такса по делото, извън присъдената ДТ с влязлото в сила решение № 5609/30.03.2025 г. по същото дело. Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и му върне, като недължима държавната такса.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следното:

Районният съд е бил сезиран с предявени от А. Н. И. искове, да бъде прогласен за недействителен сключения между нея и ответника „СТИККРЕДИТ“ АД договор за паричен заем № 925741/30.01.2023г, а при условията на евентуалност - клаузата по чл. 29 от същия, предвиждаща неустойка в 1 размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, която е нищожна, поради противоречие със закона, заобикаляне на императивни правни норми и поради противоречие с добрите нрави. Внесената за разглеждането им ДТ е била в размер на 100лв – по 50лв за всеки от двата иска.

С постановено по делото р ешение № 5609/30.03.2025 г., съдът е уважил първия предявен иск и е прогласил за недействителен процесния договор за паричен заем № 925741/30.01.2023г.

След постановяване на решението, ищцата е поискала връщане на сумата от 50лв, като недължима ДТ и с обжалваното определение е отказано, като съдът е приел, че е сезиран с два иска, с които се защитава различни интереси.

Въззивната инстанция намира този извод за неправилен, тъй като е основателно възражението, че първият предявен иск включва произнасяне и по съединения при условията на евентуарност иск, с който ищцата ще получи по-малка по обем защита, но все по правоотношението, възникнало от сключването на процесния заемен договор. Следва да се допълни, че нищожността на краузата за неустойка е твърдяна на различни основания, като всяко въведено основание за нищожност представлява отделен иск и съдът дължи произнасяне по всички тях с отделен диспозитив, но той не е определил и не е събрал ДТ за всеки от тях и това е правилното разрешение, защото и с тези евентуални искове, за които може да се приеме, че също са предявени при условията на евентуално съедниняване един спрямо друг, се търси отново защита на един интерес. Или, канкретно в настоящия случай, търсената от ищцата защита произтича от оспорването на различни основания на едно и също възникнало между страните правоотношение, което тя оспорва за недействително, изцяло или отчасти и от това следва изводът, че търсената защита по делото е за един интерес. Преценката е винаги конкретна за всеки отделен случай, като за наличие на един интерес и разграничени различни хипотези, неизчерпателно, са били предмет на произнасяне в определение № 211 от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 581/2022 г. на ВКС, III г.о.

Позоваването от районния съд на посоченото в акта му определение на ВКС е постановено в различна от настоящата хипотеза, но отново в него са дадени насоки за преценка дали съдът е сезиран с искове в защита на един интерес, а коментираната там цена на иска е само един от критериите за тази 2 преценка, без да се абсолютизира и да се приема за водеща.

Поради това за разглеждане на предявените няколко съединени евентуални искове по настоящото дело, оспорващи валидността на заемното правоотношение между страните, са такива в защита на един интерес и дължимата минимална ДТ за разглеждането им е 50лв. Повторно внесените 50лв са изначално недължимо платени и поради това подлежат на връщане на ищцата, в който смисъл и следва да се произнесе въззивният съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 28261/04.08.2026г, постановено по гр.д.№ 58050/2024г по описа на СРС, 127 състав, с което е оставена без уважение молба вх.№ 70221/05.03.2026г на ищцата А. Н. И., ЕГН ********** от гр.

София, ул. ****, за възстановяване на сумата от 50лв, равностойни на 25,56 евро, представляваща недължимо внесена държавна такса по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА внесената на 28.10.2024г държавна такса от 25,56 евро, равностойни на 50лв, като цялата внесена държавна такса е била в размер на 100лв, от ищцата А. Н. И., ЕГН ********** от гр. София, ул. **** по гр.д.№ 58050/2024г по описа на СРС, 127 състав.

УКАЗВА на ищцата да представи пред СРС писмена молба с посочване на банкова сметка, по която да й бъде възстановена сумата.

ВРЪЩА делото на СРС за извършване на следващите се технически действия по връщане на сумата.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4