Решение № 1094 от 08.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. Русе, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520101953 по описа за 2025 година

Предявени са иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П. Т. Т. твърди че по ч. гр. д. № ***г. по описа на РРС е осъден да заплати на трето – неучастващо в делото лице парично задължение по договор за потребителски заем. Изпълнителният лист по делото бил издаден на *** г. По молба на кредитора по същия било образувано изп. дело за събиране на вземането - изп. дело №*** на ЧСИ В. Маринов, което било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ от 07.11.2018 г. Междувременно - на 07.11.2013 г., титуляра по изпълнителния лист сключил договор за цесия с ответника по настоящото дело, с който му прехвърлил свои вземания, сред които и това по изпълнителният лист, издаден по ч. гр. д. № ***г. по описа на РРС. Едва на 11.02.2025 г. ответникът подал молба в кантората на ЧСИ Маринов, с която поискал образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Така било образувано ИД № №*** на ЧСИ В. Маринов. Посочени са сумите, които се претенидрат по същото. На 21.02.2025 г. въз основа на запор върху банковата сметка на длъжника/ищеца/ в УниКредит Булбанк АД била удържана сума от 791,93 лв. Това обаче станало след като вземането по горепосочения изп. лист било погасено по давност. Ищецът излага съображенията си в тази насока, 1 както и че давността е изтекла още преди инкасиране на сумите по запора от 2025 г. С оглед на това ищецът счита, че не дължи изпълнение по изпълнителното дело като моли да бъде установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище в гр.София, че вземанията за сумите 6100,49 лева – просрочена главница; 1482,14 лева. – изискуема законна лихва за периода от 25.01.2010 г. до 12.12.2011 г.; 205.08 лева – наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 22.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2011 г. и 529,38 лева – разноски по делото, за които суми бил издаден изп. лист по ч. гр. д. № *** г. по описа на РРС са погасени по давност и той не дължи изпълнение по изп. дело, по което към 25.03.2025 г. се претендират 15 269,03 лв. – вземания по изп. лист с включени изтекли лихви /16 743,62 лв. минус таксите на ЧСИ в размер на 1474,59 лв./.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор, с който оспорва иска. Счита, че при изчисляване на срока за погасяване на задължението по давност следва да се вземат предвид спиранията и прекъсванията на същата, както и периода, в който давност не е текла съобразно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решени на НС от 13.03.2020 г./ЗМДВИПОРНС/.

Позовава се и на това, че задължението можело да бъде платено доброволно от длъжника въпреки изтеклата погасителна давност.

За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа страна:

Няма спор, а това се установява и от приложените изп. дело №*** и ИД №*** и двете на ЧСИ В. Маринов, че на *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на РРС е издаден изп. лист, с който ищецът е осъден да заплати на трето – неучастващо в делото лице парично задължение по договор за потребителски заем. Въз основа на този изп. лист и по молба на титуляра е образувано изп. дело №*** на ЧСИ В. Маринов, по което периодично са искани и извършвани изп. действия като последно на 22.02.2016 г. е подадена молба с искане за извършване на такива от ответника, който е бил конституиран като взискател като правоприемник на титуляра по изп. лист въз основа на договор за цесия от 07.11.2013 г. На 07.11.2018 г.. изп. дело №*** е прекратено от ЧСИ на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 11.02.2025 г. ответникът е подал молба до ЧСИ, с която е поискал образуване на ново изп. дело въз основа на същия изп.

2 лист. Така е било образувано ИД № №*** на ЧСИ В. Маринов, по което на 21.02.2025 г. въз основа на запор върху банковата сметка на длъжника/ищеца/ в УниКредит Булбанк АД е била удържана сума в размер на 791,93 лв. Няма нито твърдения, нито доказателства за периода от около 8 години от последното поискано изп. действие въз основа на процесния изпълнителния лист до подаването на молбата за образуване на ново изп. дело, съдържаща и искания за извършване на конкретни изп. действия, да са предприемани действия, които да спират или прекъсват давностния срок на погасителната давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на настъпила след издаването на изп. лист погасителна давност по чл.110 и сл. от ЗЗД. Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е деня, от който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност. В случая периодът, в който не са предприемани такива действия е значително по дълъг от общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Дори и при съобразяване на разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗМДВИПОРНС е видно, че от момента на последното поискано изп. действие по изп. дело №*** до образуване на последващото изп. дело №*** въз основа на същия изп. лист е изтекъл давностен срок от почти осем години, с оглед на което към момента на образуване на последващото изп. дело вземането по изп. лист вече е било погасено по давност. Обстоятелството, че задължението може да бъде платено доброволно от длъжника, на което се позовава ответника, е без значение за настоящия спор след като длъжникът няма такова желание, а напротив – позовава се на изтеклата в своя полза погасителна давност. Поради това искът по чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателен и следва да се уважи, а основателността му обуславя основателност и на иска по 3 чл.55, ал.1 от ЗЗД, т.к. удържаната по изп. дело №*** е без основание и подлежи на връщане.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище в гр.София, че ищецът П. Т. Т. , ЕГН:********** от гр.Русе не му дължи сумите: 6100,49 лева – просрочена главница; 1482,14 лева. – изискуема законна лихва за периода от 25.01.2010 г. до 12.12.2011 г.; 205.08 лева – наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 22.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2011 г. и 529,38 лева – разноски по делото, за които суми бил издаден изп. лист по ч. гр. д. № *** г. по описа на РРС като погасени по давност и не дължи изпълнение по висящото към момента образувано въз основа на този изп. лист ИД №*** на ЧСИ В. Маринов, по което към 25.03.2025 г. се претендират 15 269,03 лв. – вземания по изп. лист с включени изтекли лихви.

ОСЪЖДА ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище в гр.София да заплати на ищеца П. Т. Т., ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 791,93 лв. като получена без основание на 21.02.20254 г. по запор върху банковата сметка на длъжника/ищеца/ в УниКредит Булбанк АД, ведно със законната лихва върху сумата от 28.03.2025 г., както и 2730,42 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4