Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21815 от 28.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68413/2024
Вид
Решение № 21815
Подписан
28.11.2025
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 21815 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева при участието на секретаря Г. Л. като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20241110168413 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от Сити Кеш“ ООД срещу В. Н. В..

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 797970 от 17.01.2023г., като същият отговарял на изискванията на ЗПК.

Твърди, че сумата е била получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума.

Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не върнал дължимата сума. Моли за се да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 367 лв. - дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № 797970 / 17-01-2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (29.04.2024 г.) до окончателното изпълнение на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначение му особен представител, с който оспорва предявения иск. Оспорва се съществуването, автентичността и авторството на Договор за паричен кредит № 797970 от 17.01.2023г. и погасителния план към него. Оспорва се да е налице облигационна връзка между страните. Оспорва иска по размер. Твърди, че сключеният договор е нищожен. Оспорват се клаузите за мораторна и наказателна лихва като противоречащи на добрите нрави. Моли за отхвърлянето на предявеният иск.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Правна квалификация:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.

1

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, както и настъпването на изискуемостта на претендираното вземане.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на ответника е да докаже възраженията си за нищожност на договора за кредит, както и че е погасил задължението си по договора чрез плащане.

Съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Предвид приетите по делото писмени доказателства и съдебносчетоводната експертиза, съдът намира за доказано, че страните са сключили процесния договор, длъжникът е получил сумата в размер на 400 лв., заплатил е 33,00 лв., не е платил 367,00 лв. главница. В заповедното производство съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за останалите претендирани от заявителя суми. В случая се дължи единствено чистата стойност на кредита, приспадната с плащането на длъжника.

Следователно иска се явява доказан по основание и размер.

На ищеца се дължат сторените разноски , като юрк.възнаграждение се определя в размер на 50,00 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, че В. Н. В., ЕГН **********, дължи на “Сити Кеш“ ООД , ЕИК 202531869, сумата в размер на 367,00 лв. по Договор за паричен заем № 797970 от 17.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (29.04.2024 г.) до окончателното изпълнение на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.грд.№25465/2024 г. СРС.

ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН **********, да заплати на “Сити Кеш“ ООД , ЕИК 202531869, разноски в исковото производство в размер на 775,00 лв. и в заповедното производство в размер на 69,97 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 2 седмичен срок пред Софийски градски съд.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3