Определение № 245 от 17.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000215 по описа за 2020 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Въззивното производство по настоящото дело е образувано по:

1.Въззивна жалба № 4961 от 16.12.2019г. на ответника „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д.

№ 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София и „Българска банка за развитие“ АД-гр.София с правно основание чл.135 ал.1 вр.чл.649 ТЗ, и в частта за разноските, с която е осъдена „ББР“ АД да заплати по сметка на ГОС държавна такса в размер на 3944622,70 лв., дължима на осн.чл.649 ал.6 ТЗ за уважения иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ;

2.Въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което са оставени без уважение:

-молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.247 от ГПК с вх.№ 4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, 1 изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, - и молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в тежест на „ББР“ АД-гр.София;

3. Въззивна частна жалба № 1401 от 26.05.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу определение № 216 от 15.05.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на „ББР“ АД-гр.София с вх.№ 1090/ 23.03.2020г. с искане за допълване на решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово с произнасяне по молба вх.№ 4841/09.12.2019г. по т.д.

№ 71/ 2018г. на ОС-Габрово.

След образуване на въззивното производство, на 15.10.2020г. с вх.№ 3922, е депозиран от ищеца-синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./гр.София Ц. В. М. на осн.чл.233 ГПК отказ от иска с правно основание чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, с искане да бъде обезсилено постановеното от първоинстанционния съд решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София и „Българска банка за развитие“ АД-гр.София с правно основание чл.135 ал.1 вр.чл.649 ТЗ, и в частта за разноските.

С протоколно определение от 18.11.2020г., с оглед заявения отказ от иска по чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ и наличието на законовите условия за това, ВТАС е прекратил производството по делото в частта относно предявения иск по чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ и е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./гр.София и „Българска банка за развитие“ АД-гр.София с правно основание чл.135 ал.1 вр.чл.649 ТЗ, предмет на обжалване от жалбоподателя „Българска банка за развитие“ АД-гр.София. Присъдил е в полза на „ББР“ АД-гр.София 2 разноски по делото в размер на 970 лв. от масата на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София.

В съдебното заседание на 18.11.2020г. жалбоподателят „Българска банка за развитие“ АД-гр.София, чрез процесуалния си представител, е посочил, че поддържа всички останали жалби-въззивната жалба срещу решението в частта за разноските, въззивната жалба срещу решението на ГОС по чл.247 и чл.248 ГПК и частната жалба срещу определението на ГОС по чл.250 ГПК. ВТАС е посочил, че по тези жалби ще се произнесе в закрито съдебно заседание.

С молба № 4545/ 23.11.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД е направено искане по чл.250 ГПК за допълване на протоколно определение от 18.11.2020г. в частта, с която съдът не се е произнесъл досежно присъдената дължима държавна такса-като правна последица, настъпила в резултат на прекратяване на производството. Излага се, че ищецът-синдикът на несъстоятелния длъжник е направил искане за обезсилване на решението както в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.135 от ЗЗД вр чл.649 ал.1 ТЗ, така и в частта за разноските-присъдената държавна такса. Сочи, че ВТАС не се е произнесъл по заявеното искане на синдика на несъстоятелния длъжник за обезсилване на решението и в частта за разноските, а е обезсилил същото само в частта относно уважения иск. Сочи, че „ББР“ АД в резултат на отказа от иска и обезсилване на решението в частта относно този иск, преставала да има качеството „осъдена страна“ по смисъла на чл.649 ал.6 ТЗ, предвид на което дължимите държавни такси следва да се съберат от масата на несъстоятелността, в който смисъл се иска да бъде допълнено протоколното определение от 18.11.2020г.-дължимата държавна такса за първоинстанционното производство да се присъди за сметка на масата на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./. В случай, че съдът приеме молбата за недопустима или неоснователна, то моли същата да бъде приета като жалба срещу определението на ВТАС от 18.11.2020г. в частта, с която съдът не се е произнесъл досежно възлагане на дължимата държавна такса.

В законоустановения срок е постъпило становище по молбата по чл.250 ГПК от „Юробанк България“ АД-гр.София-трето лице-помагач на ищеца.Счита молбата за основателна по изложени за това доводи и моли да се 3 уважи същата.

ВТАС като обсъди доводите, посочени в жалбите, молбата, и отговорите им, и доказателствата по делото, приема за установено следното:

1.По въззивна жалба № 4961 от 16.12.2019г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на

ОС-Габрово: предвид обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен евентуалния иск по чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, и прекратяване на производството по делото по този иск, след като предмет на жалбата е решението в тази му част, то съдът не дължи произнасяне по въззивната жалба в тази й част. В частта, с която е обжалвано решението на ОС-Габрово в частта за разноските, жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като жалбоподателят е депозирал молба пред ОС-Габрово с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, а въззивна жалба срещу решение в частта за разноските има характера на молба по чл.248 ГПК, т.е. е със същия предмет. По молбата по чл.248 ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си с № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена без уважение молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решението в частта за разноските-дължимата държавна такса, присъдена в тежест на „ББР“ АДгр.София, което решение е също предмет на обжалване с въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София, също предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.

2. По въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена без уважение молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.247 от ГПК с вх.№ 4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово: С оглед обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, заявеното от процесуалния 4 представител на жалбоподателя в с.з. на 18.11.2020г., че подкрепя искането на ищеца за отказ от иска и също заема становище във връзка с това да бъде обезсилено решението, както и с оглед наведените основания на искането по чл.247 ГПК-противоречие между посоченото в мотивите и диспозитива /каквото не е налице/, искането е лишено от правен интерес, поради което следва жалбата да бъде оставена без разглеждане. Следва да се отбележи и че изложеното в молбата по чл.247 ГПК по съществото си представлява несъгласие с постановеното от ГОС решение с твърдения за неправилност на същото, а не за погрешно изразена воля на съда и несъответствие между мотивите и диспозитива.

3. По въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена без уважение молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в тежест на „ББР“ АД-гр.София: същата е частично основателна. На първо място следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно, в съответствие с разпоредбата на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК е определил размера на дължимата по водене на делото държавна такса-размерът на цената на иска при иск за обявяване недействителност на сделка е стойността на договора.

Видно от делото е, че стойността на договора за поръчителство, предмет на иска, е 51574082,63 лв., а стойността на договора за особен залог е 47041484,63 лв. Ирелевантен за цената на иска е фактът на отчуждаване на част от имотите, предмет на двата договора, относима е само стойността на договорите. Въз основа на това, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.71 ал.1 и чл.73 ал.3 ГПК ОС-Габрово е определил размера на дължимата държавна такса по водене на делото-4% върху стойността на двата договора, предмет на иска-3944622,70 лв.

В съдебно заседание на 18.11.2020г. процесуалният представител на „ББР“ АД-гр.София е заявил, че поддържа тази жалба и с довода, че с оглед обезсилване на решението държавната такса не се дължи от банкатаответник, а следва да се възложи на ищеца. Съгласно чл.649 ал.6 ГПК в производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително; ако искът бъде уважен, следващите се 5 държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. Действително, с първоинстанционното решение ОС-Габрово правилно е присъдил разноските в тежест на осъдената страна „ББР“ АД-гр.София. С оглед обаче на последващия отказ от иска и обезсилване на решението на първоинстанционния съд от въззивната инстанция, ответникът „ББР“ АДгр.София губи качеството си на „осъдена страна“ по смисъла на чл.649 ал.6 ТЗ и предвид на това не дължи държавната такса по водене на делото. Общото правило на чл.73 ал.3 ГПК предвижда събирането на държавната такса при предявяване на искането за защита или съдействие. Съгласно правилото на чл.621 ТЗ, доколкото в тази част /Част Четвърта „Несъстоятелност“ на ТЗ/ няма особени разпоредби, се прилагат съответните разпоредби на ГПК, а разпоредбата на чл.649 ал.6 ТЗ не съдържа уредба относно държавната такса при прекратяване на производството по делото. Безспорно е, че такава се дължи /не се дължи връщането й/, тъй като съгласно разпоредбата на чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, т.е. само таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Предварително внесената държавна такса не се връща на ищеца при оттегляне, отказ от иска и при връщане на исковата молба. В този смисъл отхвърлянето на иска е приравнено по правни последици на десезирането на съда /поради отказ или оттегляне/ и на сезирането му с недопустим иск.