Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 18.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 285/2023
Вид
Решение № 196
Подписан
18.12.2023
В сила
18.12.2023
Състав
Пламен Александров Александров, Боян Бойков Ешпеков, Кирил Митков Димов

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Кърджали, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20235100500285 по описа за 2023 година С решение № 264 от 26.06.2023 г., постановено по гр. д. № 1478/ 2022 г., Районен съд – Кърджали е признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д. Я. Я. дължи на „Е. М.“ ЕООД гр. С. сумата от 3 167.78 лева, представляваща част от общо дължимата остатъчна непогасена главница, в размер на 10 936.28 лева, по сключения между ответника и „С.“ АД, договор за потребителски банков кредит от 31.07.2008 г., с краен срок на погасяване 31.07.2018 г., правата по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2014 г., както и сумата 847.39 лева – обезщетение за забава в размер законна лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2022 г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 292 от 22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 770/2022 г. на РС – Кърджали. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Я. Я. да заплати на „Е. М.“ ЕООД сумата от 176.71 лева – разноски за държавни такси за исковото и заповедното производства.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. Я.

1

Я., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че в случая е изтекла погасителната давност за претендираната сума от 4 015.17 лева, от която главница – 3 167.78 лева и лихва за забава в размер на 847.39 лева, за периода от 30.06.2019 г. до 22.06.2022 г. Поддържа, че всяка погасителна вноска става изискуема с настъпване на съответния падеж и давностния срок за всяка погасителна вноска тече съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД самостоятелно от датата на нейния падеж. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасявали задължения за периодични плащания. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В подаден, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, отговор на въззивната жалба въззиваемият – „Е. М.“ ЕООД гр. С., излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че вземането е станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора – 31.07.2018 г., като задълженията за главница по договора за кредит се погасявали с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2022 г., не била изтекла. Моли съда да потвърди атакуваното решение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването на решението. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Решението на Районен съд – Кърджали е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Д. Я. Я. (въззивник в тази инстанция) дължи на „Е. М.“ ЕООД (въззиваем) сумата от 3 167.78 лева, представляваща част от общо дължима остатъчна 2 непогасена главница, в размер на 10 936.28 лева, по сключен между Д. Я. Я. и „С.“ АД, договор за потребителски банков кредит от 31.07.2008 г., с краен срок на погасяване 31.07.2018 г., правата по който са прехвърлени на Е. М.“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2014 г., както и сумата 847.39 лева – обезщетение за забава в размер законна лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2022 г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 292 от 22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 770/2022 г. на РС – Кърджали.

Установено е по делото, като е прието за безспорно, че „Е. М.“ ЕООД е титуляр на вземане за сумата от 3 167.78 лева, представляваща част от общо дължима остатъчна непогасена главница, по сключен между Д. Я. Я. и „С.“ АД договор за потребителски банков кредит от 31.07.2008 г., с краен срок на погасяване 31.07.2018 г., правата по който са прехвърлени на ищеца (въззиваем) по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2014 г., както и сумата 847.39 лева – обезщетение за забава в размер законна лихва за забава за периода от 30.06.2019г. до 21.06.2022 г.

Установено е също така, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 292 от 22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 770/2022 г. на Районен съд – Кърджали.

С оглед становищата на страните спорен по делото е единствено въпроса: погасени ли са по давност претендираните вземания, респективно – дали вземането за претендираната главница по договора за банков кредит е погасено по давност с изтичането на давностен срок за всяка погасителна вноска, считано от нейния падеж, която давност е тригодишна за съответната вноска, като задължение за периодично плащане (което се поддържа от ответника в първоинстанционното производство в отговора на исковата молба и подадената въззивна жалба) или пък давността е петгодишна и тече от датата на крайния срок на договора (каквото становище застъпва ищецът – въззиваем).

Във връзка с изложеното, на първо място следва да се посочи, че е трайно установена практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане 3 на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. В мотивите на Тълкувателно решение 5/2019 от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че при договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично.

Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.

Поради изложеното, не е налице периодичен характер на плащанията по договор за кредит, поради което е приложима общата 5-годишна давност спрямо главницата. В тази връзка, доколкото в случая се касае до част от общо дължима непогасена главница по процесния договор за кредит, петгодишната давност тече от датата на крайния срок на договора, а именно – от 31.07.2018 г. При това положение, към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2022 г., петгодишния давностен срок не е изтекъл, поради което искът за главница не е погасен по давност. Не е изтекъл и тригодишния давностен срок за вземането за лихви, доколкото същите се претендират от 30.06.2019 г.

Ето защо, като е приел горното и е уважил предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал.

3, т. 1 от ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 264 от 26.06.2023 г., постановено по гр. д. № 1478/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5