Решение № 187 от 22.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20245300900231 по описа за 2024 година

Производство с правно основание чл.25 от ЗТР.

Постъпила е жалба против постановен отказ № 202 40405174533/ 09.04.2024г. от АВ по заявление за вписване промяна в обстоятелствата по партидата на АШЕБ ООД с ЕИК 200399156- заличаване на Е. А. К. П., като съдружник. В жалбата се сочат мотиви за отмяна на постановения отказ.

В постъпилия отговор на жалбата АВ обективира аргументи за нейната неоснователност.

Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, като разгледа постъпилата жалба намери за установено следното:

Производството е допустимо. Жалбата е с входящ номер сочещ, че е постъпила в деня, в който е постановен атакувания отказ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В случая фактическата обстановка е следната- представено е заявление за отразяване на промени от страна на напускащия съдружник. В случая същата се опитва да се възползвала от възможностите дадени в чл.125, ал.2 от ТЗ, като е отправила писмено предизвестие до дружеството.

В случая двете правно релевантни обстоятелства, които следва да са налице е писмено предизвестие отправено до ЮЛ по смисъла на чл.125, ал.2 от ТЗ и изтичане на определения в закона срок. Несъмнено адресат на 1 предизвестието на напускащият съдружник е именно дружеството. При уведомяването, при липсата на изрични правила посочени в ТЗ, следва да се приложат общите правила за уведомяването на ЮЛ посочени в чл.50 от ГПК.

Т.е. в случая следва предизвестието да е изпратено до ЮЛ по адреса му на управление при съблюдаване на посочените процесуални правила. Липсата на конкретика кой орган на ЮЛ следва да бъде уведомен прави възможен извода, че на практика предизвестието следва да е отправено до дружеството и изпратено на адреса на управление където може да бъде получено редовно от лицата посочени в чл.50 от ГПК. Т.е. приемащият фактически уведомлението може да е управител или всяко друго лице в канцеларията, което е работник или служител и е съгласно да приеме изявлението.

В конкретния казус особеното е, че напускащият съдружник е и управител, като очевидно е налице колизия между неговите интереси, като лице упражняващо права по чл.125, ал.2 от ТЗ и лице приемащо волеизявления с правен ефект от името и за сметка на ЮЛ. В случая предизвестието за напускане не е изпратено по адреса на управление, а до ОСС, което по принцип следва да се приеме, че опорочава процедурата.

Общото събрание е орган на дружеството, но следва поканата да е изпратена по адреса на управление. Принципното положение е, че се съблюдава необходимостта волеизявлението да стигне до дружеството, за да може същото да организира дружествения си живот в светлината на настъпващите промени от напускането на управителя и съдружник. На следващо място наличието на противоречиви интереси обосновава нуждата от несъмнени доказателства, че процедурата е изпълнена законосъобразно. Съдът не приема волеизявлението на самият напускащ съдружник за достатъчно доказателство в тази посока. При наличната колизия на интереси, за да се счете процедурата за спазена следва например да е налице връчване на нотариална покана от напускащия съдружник по адрес на управление на дружеството, като в рамките на правата си дл. лице ще установи връчването на книжата по реда на чл.50 от ГПК. Естествено това би могло да бъде извършено и по друг начин, но най – важното е несъмнено да се установява спазването на законоустановени изисквания по чл.125 от ТЗ, като в конкретния случай получаващия волеизявлението може и да е другия съдружник, който е и също и управител. В случая обаче това не е налице. Волеизявлението на самият напускащ съдружник и управител, че е получил уведомлението от името и за 2 сметка на дружеството не може да се зачете, като валидно извършено действие по смисъла на чл.125, ал.2 и чл.141, ал.5 от ТЗ. В случая следва да се зачитат, освен правата на напускащия съдружник и интересите на самото дружество, като се съблюдава даването на срок и възможност на същото да организира дейността си, чрез избор на нов управител, вземане решение каква ще е съдбата освободените дружествени дялове и т.н. При липсата на несъмнени доказателства по делото, че процедурата по уведомяване на дружеството е законосъобразно изпълнена отказът се явява правилен и законосъобразен.

Друг релевантен аргумент за този окончателен извод е самото съдържание на писменото уведомление отправено до ОСС на дружеството. В него на практика липсва изрично волеизявление по смисъла на чл.125, ал.2 от ТЗ, въпреки че е посочен релевантния член от ТЗ. Действително в писменото доказателство представено по делото има известни алюзии за приложение процедурата по чл.125, ал.2 от ТЗ, но за да се зачете волеизявлението, като такова по посочената новела следва волята манифестирана от съдружника да е пределно ясна и да покрива съдържанието визирано в ТЗ.

Поради изложените съображения Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба против постановен отказ № 20240405174533/ 09.04.2024г. от АВ по заявление за вписване промяна в обстоятелствата по партидата на АШЕБ ООД с ЕИК 200399156- заличаване на Е. А. К. П., като съдружник.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 7дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3