Решение № 4483 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4483 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

*********, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110168565 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 05.03.2024 г., молба от 27.05.2024 г. и молба от 30. 01. 2025 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от О. С. С. против Р. ****** Н. за присъждане на сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на следното виновно и противоправно поведение на ответника, осъществено в качеството му на адвокат пълномощник на И**************, изразяващо се в следното: а/. изготвяне и подаване на 20. 02. 2015 г., от името на И**************, на молба до ********, съдържаща клеветнически твърдения за извършени от ищеца престъпления – нанасяне на телесна повреда на И************** и отправяне на закана с убийство към И**************, в качеството й на юрисконсулт на С******; б/. подаване, от името на ищцата, през 2017 г., на искова молба по чл. 45 ЗЗД, по която е образувано гр. д. № 32431/2017 г. на СРС, 155 състав, съдържаща същите клеветнически твърдения, поддържани от ответника, от името на представляваната, в хода на цялото исково производство.

Твърди се, че твърденията в молбата до ******* и в исковата молба са изложени от ответника, като адвокат на *******, с ясното съзнание, че не отговарят на истината. Сочи се, че това поведение представлява злоупотреба със законно установени права (право на жалба до ************** и право на иск до съда) за защита на накърнени субективни материални права, както и че със същото се нарушава чл. 23 от Етичния кодекс на адвоката и чл. 40, ал. 1 и ал. 4 от Закона за адвокатурата. Твърди се, че водените срещу ищеца 1 производства приключили, съответно, с прекратяване на досъдебното производство и с отхвърляне на предявения от ответницата срещу ищеца иск по чл. 45 ЗЗД с влязло в сила решение. Влязлото в сила решение установява със сила на пресъдено нещо между страните, че ищецът не е извършил сочените в исковата молба противоправни действия. Воденото срещу ищеца досъдебно и исково производство са му причинили неимуществени вреди – емоционални страдания, накърнено лично достойнство и добро име на журналист, учен и общественик.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът адвокат Р. ****** Н. е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, поради което иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателност на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: противоправно поведение от страна на ответника; вреда – претърпяване на сочените в исковата молба неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди.

При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

На първо място, следва да се установи дали е налице противоправно поведение от страна на ответника.

По делото е приета молба от 20.02.2025 г., подадена от И************** чрез ответника – адв. Р. Н., входирана до ******* по дело 6252/2015г. *******, в която се съдържат твърдения, че „на 12.02.2025 г. в сградата на ***** в коридора до зала № 4 зад гърба си ******* чула думите „Ще те убия, ще те унищожа, капитулирай вече и решавай делото в моя полза“, които били изречени от ищеца.

По повод на цитирана молба е била образувана преписка с вх. № ********* г. по описа на ****** с предложение да се образува досъдебно производство срещу О. С. С. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 144, ал. 2 НК.

Към материалите по делото е приобщен и препис от искова молба, подадена от И************** чрез ответника – адв. Р. Н. срещу О. С. С., по повод на която е било образувано гр.д. 32431/2017 г. по описа на СРС, ГО, 155-ти състав и с която е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди в размер от 3 000.00 лева. С влязло в сила решение от 09.08.2019г., постановено по гр.д. № 32431/2017 г. по описа на СРС, ГО, 155-ти състав искът е бил отхвърлен.

Настоящият съдебен състав приема, че в хода на исковия процес не се доказа по изискуемия съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК начин - при условията на пълно и главно доказване, наличието на първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно ищецът не установява по безспорен начин, че ответникът е депозирал 2 процесната жалба до ******* и въпросната искова молба до СРС при съзнание, че тя е неоснователна, с цел да навреди на ищеца.

Съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България /КРБ/ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. По силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред. Защитата на правата или интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде осъществявана както по гражданскоправен или административноправен ред, така и по наказателноправен такъв - чрез предвидените в НК и в други закони престъпни състави, отнасящи се до засягането на правата или интересите.

Рамките, в които правото може да бъде упражнено, са определени в чл. 57, ал. 2 КРБ, съгласно който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, както и в разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и чл.

41, ал. 1 КРБ, съгласно които предвидените с тях права не могат да бъдат използвани за накърняване на правата и доброто име на други лица, за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, както и да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Освен това упражняването на правата е ограничено и с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД, съгласно която лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси, като не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото. Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че използването на правото от носителя му не по предназначението му, извън така очертаните рамки и в нарушение на установените в посочените разпоредби забрани, представлява злоупотреба с правото и води до неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с правото обуславя противоправността на действието на носителя на правото и възможността от същия да бъде търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на трети лица.

Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право.

Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а тъй като има отношение към противоправността на действието, трябва да бъде доказана, наред с причинната връзка и вредите, от лицето което претендира обезщетение за претърпени вреди, т. е. доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия - ищец в настоящото производство.

Следователно, по делото трябва да се установи, дали е била налице злоупотреба с право от страна на ответника, в качеството му на процесуален представител на ******* при 3 подаването на молбата до ******* и на исковата молба до СРС срещу ищеца, по която е образувано гр.д. 32431/2017 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, при която хипотеза би било налице противоправно поведение на ответника.

Противоправност е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят/жалбоподателят знае, че изнесените обстоятелства са неверни и подава молбата/жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Не е противоправно подаването на молба/жалба, когато деецът е положил дължимата грижа, за да се убеди във верността на изнесената от него информация и е действал със съзнанието, че чрез сезирането на компетентните органи търси защита на свои или в определени от закона чужди субективни права и интереси, дори посочените от него факти да се окажат неверни /в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение по гр. д. № 1734/2014 г. на ВКС, III ГО, Определение № 333/2016 г. по гр. д. № 322/2016 г. на ВКС, III ГО./

С Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., е проведено разграничение между подаването на жалби/молби с оглед защита на права и законни интереси и с оглед оправяне на обиди и разпространяването на клеветнически твърдения.

Съдържащите се в жалбата/молбата позорни обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган, а не до трето лице, респ. изложените в жалбата до ************** обстоятелства няма как да имат характер на клеветнически твърдения. За предявяването на неоснователен иск пред съд или подаването на неоснователна жалба от едно лице, то не може да носи отговорност по чл. 45 ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения или душевни страдания в резултат от иска/жалбата. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, като жалбоподателят се приема за добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени по делото пред надлежните органи.

В конкретно разглеждания случай се поддържа, че осъществявайки съдебна защита по наказателноправен ред, ответникът по делото е сезирал ************** с жалба/молба, съдържащи неверни и клеветнически твърдения за ищеца, с цел да го дискредитира, като по повод на така депозираната жалба е образувана преписка с вх. № ********* г. по описа на ******, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди по вид и размер, индивидуализирани в исковата молба.

С оглед на гореизложените правни съображения, настоящият съдебен състав намира, че подаването на жалба/сигнал от физическо лице пред надлежен съд само по себе си не е неправомерно поведение, а представлява конкретно проявление на законоустановеното му право на защита.

С оглед конкретиката на процесния казус, за да се установи противоправност при упражняването на посоченото право, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че правото е упражнено недобросъвестно от неговия 4 носител - с цел да навреди на лицето, срещу което в подадена жалбата. Във връзка с така разпределената му тежест и с оглед установяване на първия елемент от фактическия състав на предявения иск, ищецът е ангажирал писмени доказателствени средства. При съвкупен анализ на така събраните доказателства съдът намира, че не може бъде формиран извод, че подаването на процесната жалба е било мотивирано от единствена цел на жалбоподателя да навреди на ищеца.

По делото, освен това, не са събрани и никакви доказателства за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца.

Следователно, по делото не се установява ответникът Р. Н. да е осъществил твърдяното от ищеца противоправно поведение спрямо него, от което да са произтекли неимуществени вреди за ищеца.