Решение № 563 от 27.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11168/2024
- Вид
- Решение № 563
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 27.01.2025
- Състав
- Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 119 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 54, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 563 гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100511168 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 13672 от 10.07.2024 г. по гр.д. № 66119/2023 г. Софийски районен съд, 178 състав осъдил П.Г. ПО Т. „А.К.“, код по БУЛСТАТ ****, да заплати на И. Г. С., ЕГН **********, сумата от 561.66 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 01.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението. Съобразно изхода на спора и частично прекратяване са разпределени разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника П.Г. ПО Т.
„А.К.“, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. е приложимо в отношенията между страните, след като към този момент между тях не съществувало трудово правоотношение. Наличието на такова било абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото в анекса увеличение.
Лицата, за които анексът важал, следвало да са действително заети в образователната институция, т.е. да са били в трудови правоотношения с нея.
1
Втората предпоставка била към 10.08.2023 г. лицето да е синдикален член. Че изменението важи само за заетите към датата на анекса в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал било видно както от новия текст на чл. 27, ал. 2 КТД, така и от предвиденото в § 3 от Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (ДВ, бр. 34 от 2017 г.), където било предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но разпоредбата касаела само тези лица, които имат качеството педагогически специалист към момента на приемането на нормативния акт. Поради това не съществувала правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на договаряне на новите работни заплати да получат разликата за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършвало от работодателя само за работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението, като правното основание за това било предвидено в чл. 118, ал. 3 КТ. В случая не ставало дума за обратно действие на анекса на КТД, а само за начален момент, от който се увеличават заплатите на заетите лица, като основанието за това увеличение възниквало от 10.08.2023 г. и към тази дата следвало да се определи кръгът на правоимащите лица. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна И. Г. С. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на 2 материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен състав го намира за неправилно по следните съображения:
Не е било спорно и по делото се установява, че по силата на трудов договор № 882/26.05.2023 г. страните са били в трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „Старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап – учител по руски език“, с основно месечно трудово възнаграждение от 1 679 лв. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.08.2023 г.
Съгласно приетата служебна бележка от Синдикалната организация при ответното училище, ищецът е заплатил членски внос за м. 06., 07. и 08.2023 г., като членският внос за м. август му е върнат поради прекратяване на трудовия договор; Според приетата служебна бележка от 01.08.2024 г. (л. 44 от делото на СРС), издадена от СБУ при ответната гимназия, от 01.08.2023 г. ищецът не е член на синдикалната организация.
Не се спори и че на 10.08.2023 г. е бил подписан анекс № Д01192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати в системата на училищното и предучилищно образование. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността „старши учител“ да бъде в размер на 1 763 лв., считано от 01.01.2023 г. Изрично ал. 2 на чл. 27 сочи, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лева се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и разходите за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Ал. 3, т. 1 от анекса изрично предвижда, че се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни 3 заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Спорният въпрос между страните е правен и се свежда до това дали клаузите на анекса от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. намират приложение по отношение на лица, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на подписване на анекса - 10.08.2023 г., но са полагали труд в периода от момента, от който е придадено действие на увеличението - 01.01.2023 г., до датата на прекратяване на трудовия им договор.
С новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Предвидено е, че увеличението е от дата, предхождаща подписването на анекса - 01.01.20023 г., но това предвиждане очертава само началния момент, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица. Тази определена задна дата не изменя кръга на ползващите се лица, а това са именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Анексът не сочи, че заетите лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023 г., поради което и се налага извод, че кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, е именно моментът на подписване на анекса 10.08.2023 г. Това следва и от клаузата на ал. 3, т. 1 от анекса, която изрично предвижда, че „се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност“. Използването на сегашно време, а не на минало такова води до извод, че към момента на подписване на анекса педагогическите специалисти трябва да отговарят на изискванията за заемането на съответната длъжност, а не към онзи минал момент, от който е предвидено, че ще се начисли увеличението. Т.е. предпоставка клаузата на чл.
27 от КТД да намери приложение по отношение на едно лице е същото към момента на приемане на изменението да отговаря на изискванията, за да може да се ползва от увеличението на трудовото си възнаграждение, считано от посочената в анекса дата. Действително, чл. 54, ал. 1 КТ предвижда, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, 4 доколкото в него не е уговорено друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, но страните по договора може да уговорят друго. Под „друго“ законът има предвид друг момент, друга дата, различна от датата на сключването му, от която ще влезе в сила. В случая обаче не става дума за обратно действие на анекса към КТД, а само за определяне на началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на заплатите възниква на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан и кръгът на правоимащите лица.
Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от анекса се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист. Аналогично е и предвиденото в § 3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г.), където е предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на приемане на нормативния акт. Същият извод следва и от предвиденото в чл.
27, ал. 2 от анекса към КТД - осигурените средства от държавния бюджет на България за 2023 г. следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означава, че към датата на подписания анекс съответният работник или служител следва да има сключен индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, съответно да е страна по КТД.
Предвид безспорния по делото факт, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 01.08.2023 г., което автоматично прекратява и качеството му на страна по КТД, същият не е бил „заето лице“ в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписването на анекса. А както правилно се поддържа в жалбата, задължителна предпоставка, за да може да се ползва от договореното е ищецът да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението - 10.08.2023 г., каквото 5 качество обаче уговореното със задна дата действие на увеличението не може да му придаде. Това е така, тъй като в случая не се касае за уговаряне на „друго“ по смисъла на чл. 54, ал. 1 КТ относно момента на влизане в сила на изменението на чл. 27 КТД, а за уговаряне на предходен момент, от който постигнатите договорености да намерят приложение.
Приемането на обратното би било в противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори. Цитираното от районния съд решение № 116 от 25.10.2018 г. по гр. д. № 4760/2017 г., ІІІ ГО на ВКС въззивният съд намира за неотносимо в случая. Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор (чл. 119 КТ) или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, която няма качеството на работник или служител по действащ договор.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31a313d3-72b4-4682-ac9d-43434c1ed4b2