Решение № 470 от 30.12.2021, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Перник, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Рени Ковачка

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно гражданско дело № 20211700500308 по описа за 2021 година

С Решение № 260186/22.02.2021год., постановено по гр.дело № 1539/2018год. по описа на Районен съд-Перник са отхвърлени предявените от Р. Г. С. против „БМ Стандарт“ ЕООД гр. Перник и „Тева-сервиз“ ООД гр. Перник искове за признаване за установено, че договор за покупко - продажба на недвижим имот на самостоятелен обект (офис), с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема №15-199491 от 18.06.2014 г., издадена от СГКК — гр.

Перник, целият площ от 50 кв.м., със степен за завършеност на обекта — 63 %, съгласно Удостоверение за преустройство с изх. №14/ТР-3201 от 08.07.2014 г., издадено от Община Перник, с предназначение на самостоятелния обект — за офис, брой нива на обекта - 1, начин на трайно ползване — за офис база, стар идентификатор — няма, находящ се на адрес: *** при съседи на самостоятелния обект: имоти с идентификатори — на същия етаж: няма, под обекта: *** и над обекта: няма, както и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, в която се намира самостоятелния обект, и учредяване на ограничено вещно право на пристрояване за неопределен срок на следния обект, а именно Пристройка с площ от 65 кв.м. към сграда с идентификатор № ***, обективирани в Нотариален акт № ***, том **, per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г., са нищожни поради накърняване на добрите 1 нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то 33Д, поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро 33Д, и поради привидност на договорите, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД.

Със същото решение е признато за установено по предявения иск от Р.С. от *** срещу „БМ Стандарт“ ЕООД гр. Перник и „Тева-сервиз“ ООД гр. Перник че договорът за покупко продажба на недвижим имот на самостоятелен обект (офис), с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема №15-199491 от 18.06.2014 г., издадена от СГКК — гр.

Перник, целият площ от 50 кв.м., със степен за завършеност на обекта — 63 %, съгласно Удостоверение за преустройство с изх. №14/ТР-3201 от 08.07.2014 г., издадено от Община Перник, с предназначение на самостоятелния обект — за офис, брой нива на обекта - 1, начин на трайно ползване — за офис база, стар идентификатор — няма, находящ се на адрес: *** при съседи на самостоятелния обект: имоти с идентификатори — на същия етаж: няма, под обекта: *** и над обекта: няма, както и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, в която се намира самостоятелния обект, обективиран в Нотариален акт № ***, том **, per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г., е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, както и са отхвърлени предявените от Р.С. от *** срещу „БМ Стандарт“ ЕООД гр.Перник и „Тева-сервиз“ ООД гр. Перник искове за признаване за установено, че договор за учредяване на право на пристрояване на следния обект, а именно: Пристройка с площ от 65 кв.м. към сграда с идентификатор № ***, обективиран в Нотариален акт № 125, том II, per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г., е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, и поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1- во ЗЗД и са осъдени „БМ Стандарт“ ЕООД гр.Перник и „Тева-сервиз“ ООД гр. Перник да заплатят та Р.С. сумата от 1 599.55лева разноски по делото.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Р.С. против първоинстанционното решение, в частта му, в която са отхвърлени като неоснователни предявените искове в условията на евентуалност както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗДпротиворечие с добрите нрави предявен като главен, иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие, иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД – поради привидност на договорите и както и в частта му, в която са отхвърлени исковете за признаване за установено, че договор за учредяване на ограничено вещно право на пристрояване на обект, а именно: пристройка с площ от 65 кв.м. към сграда с идентификатор ***, обективиран в нотариален акт № ***, том **, per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г., е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и по иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД- невъзможен предмет.

2

В жалбата се поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението, в обжалваните му части и се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на направените от жалбоподателя разноски в двете съдебни инстанции. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че процесният договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** не бил нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави, при положение, че за сключването му е използван документ- решение на ОС на съдружниците на „Булмотор- Сервиз“ ООД с фалшив /подправен/ подпис на съдружника Р.С.. Не било съобразено от първоинстанционния съд, че със сключване на сделката се обременява имот на дружеството-прехвърлител, намалява се неговата стойност, както и се накърняват правата на ищеца като съдружник. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел че липсва недобросъвестност в действията на представляващия дружеството-прехвърлител и накърняване на добрите нрави, при положение че с извършената продажба се нарушават членствените права на ищеца, в качеството му на съдружник в дружеството- прехвърлител, че сключването му е неоправдано от гледна точка на интересите на дружеството и в негова вреда, както и поради нееквивалентност на насрещните престации. Счита се ,че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че процесният договор не бил нищожен поради липса на съгласие доколкото било установено по категоричен начин по делото, че протоколът от ОС на „ БулмоторСервиз“ ООД не бил подписан от съдружника Р.С., тоест че липсва воля от негова страна за разпореждане на имот на дружеството, в което е съдружник и притежава 50 % от капитала на същото. По същите доводи се твърди, че процесният договор е и привиден, но това не било съобразено от първоинстанционния съд. Сочи се, че неправилно последният бил приел, че процесният договор, в частта му, в която се учредява ограничено вещно право на пристрояване не бил нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД., при наличните данни за вписване на договора за учредяване на право на пристрояване след вписване на договорна ипотека върху имота и възлагането му от СИ рамките на образувано изпълнително производство. Предвид на това и с позоваване на чл. 175, ал.1 от ЗЗД се твърди, че учреденото право на пристрояване е погасено по силата на закона и прехвърлянето му чрез сделка се явява извършено в противоречие на закона. Неправилно било прието в обжалваното решение, че атакуваната сделка не е с невъзможен предмет, при наличните данни за липса на виза за проектиране, както и поради наличието на вписана договорна ипотека върху имота преди вписване на учреденото право на пристрояване върху него.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите дружества не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение, в обжалваните му части, е валидно и допустимо.

Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд са предявени пет обективно съединени иска за обявяване нищожност на 3 правна сделка –покупко-продажба на самостоятелен обект (офис), с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема №15-199491 от 18.06.2014 г., издадена от СГКК — гр.

Перник, целият площ от 50 кв.м., със степен за завършеност на обекта — 63 %, съгласно Удостоверение за преустройство с изх. №14/ТР-3201 от 08.07.2014 г., издадено от Община Перник, с предназначение на самостоятелния обект — за офис, брой нива на обекта - 1, начин на трайно ползване — за офис база, стар идентификатор — няма, находящ се на адрес: *** при съседи на самостоятелния обект: имоти с идентификатори — на същия етаж: няма, под обекта: *** и над обекта: няма, както и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, в която се намира самостоятелния обект и учредяване на ограничено вещно право на пристрояване за неопределен срок на следния обект, а именно Пристройка с площ от 65 кв м. към сграда с идентификатор ***, обективирана в Нотариален акт № ***, том **, per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г. на няколко основания, а именно: на основание чл. 26, ал.1, предл.2 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал.2 предл.3 от ЗЗД поради привидност, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона и на основание чл. чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД поради невъзможен предмет. От така предявените искове искът по чл. 26, ал.1, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за нищожен като противоречащ на добрите нрави е предявен като главен, а останалите – като евентуални, тоест налице е обективно съединяване на искове при условията на евентуалност.

Първоинстанционният съд е отхвърлил главният иск като неоснователен и по заявената от ищеца поредност е отхвърлил предявените при условията на евентуалност искове по чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл.3 от ЗЗД. Уважил е частично евентуалният иск по чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно продажбата на самостоятелен обект /офис/, обективирана в процесния нотариален акт и е отхвърлил евентуалния иск по чл.26,ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно останалата част от предмета на договора, а именно учреденото право на пристрояване. Предвид на това е разгледал и евентуалния иск по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД по отношение учреденото право на пристрояване, който е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

За да отхвърли главния иск по чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД първоинстанционния съд е приел, че по делото липсват данни сделката да е извършена с дарствено намерение, а срещу заплащане на уговорената между двете дружества цена, за която няма данни да е занижена.

Приел е също така, че заплащането на цената е елемент от изпълнението, а не от фактическия състав по сключване на договорите, поради което не би могло да се направи извод ,че същите противоречат на общоприетите принципи на добросъвестността и справедливостта.

За да отхвърли първият евентуален иск по чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД първоинстанционният 4 съд е приел, че А.К., като Управител на дружеството – прехвърлител, е изразил правновалидна воля при сключване на договора за покупко-продажба и се е позовал на възприетото в Тълкувателно решение № 3/15.11.2013год по т. д. № 3/2013год. на ОСГТК.

Приел е също така, че въпроса дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл.137, ал.1 ,т.7 от ТЗ е от значение за вътрешните отношения в дружеството, но не и за валидността на валидността на волеизявлението за сключване на договора.