Решение № 133 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110200046 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП на Заместник-Кмет на Община Варна, , с което му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

Въззивницата оспорва фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление, като сочи, че не е извършила твърдяното нарушение. Счита , че НП е незаконосъобразно. Визира нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи, че не е конкретизирано коя точно от трите хипотези на разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП е нарушена. Счита, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си, чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени наказателното постановление.

Процесуален представител на въззиваемата страна се явява. По същество моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.06.2025г. св.В.И. – служител на Общинска полиция Варна, при обход установил паркиран автомобил на ул. „*“ до дом №5 в гр. Варна.

Паркираният автомобил бил марка „*“ с рег.№*, собственост на въззивницата Ф.а.

Св.И. съставил фиш за паркиралия автомобил, в който вписал мястото на паркиране, както и обстоятелство, че е „паркирал на пътното платно, като създава пречка за движението на ППС“.

Срещу съставения фиш били депозирани възражения, след което фишът бил анулиран, а св. М. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивницата. В АУАН били вписани обстоятелства на извършване на нарушението – че е „паркирала на пътното платно, като създава пречка за останалите участници в движението“.

1

Била посочена правната квалификация на нарушението по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която вписала в съдържанието му, че има възражения.

На 26.08.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е приел, че е осъществено паркиране на ул. „*“ до дом №5 в гр. Варна на пътната лента, където създава пречка за движението. Било прието ,че виновно е нарушила чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. За описаното нарушение административно наказващия орган е наложил наказание глоба на осн. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по административно наказателната преписка доказателства- писмените доказателства – АУАН който е годно доказателствено средство , справка; фиш и др., както и гласните такива – показанията на св. М. и И..

За да се произнесе по жалбата, съдът, преди всичко взе предвид , че в АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, а именно обстоятелствата, които сочат какво конкретно нарушение се твърди, че е осъществила въззивницата.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

Диспозитива на конкретната разпоредба запретява определено поведение чрез посочване резултата от същото, а именно – създаването на пречки, опасност за движението респ. закриване от другите участници на пътен знак или сигнал.

Конкретните обективни признаци на деянието, обуславящи причинната връзка между същото и настъпилия резултат обаче следва да бъдат отразени в обстоятелствената част както на АУАН и НП, за да е възможно да бъде гарантирана възможността на нарушителя да осъществи правото си на защита.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в същия е отразено, че въззивницата е паркирала на пътното платно, с което създава пречка за останалите участници в движението.

В какво се изразява такава пречка или опасност- конкретика липсва.

С издаденото наказателно постановление наказващият орган е възприел безкритично фактологията от АУАН без да установи конкретна пречка за движението или създадена конкретна опасност.

От къде наказващият орган черпи доказателства административнонаказателната преписка остава неясно. за този си извод, по

От показанията на св.И. се установява, че автомобилът е бил паркиран на пътното платно, но липсват доказателства за поставени забранителни знаци или маркировка за това, като не се установяват конкретни факти да е било създадено затруднение или пречка за участници в движението.

Твърдения относно осъществено паркиране, с което е създадена опасност или пречка за останалите участници в движението представляват хипотетична форма на създадена опасност за движението и не отразяват реалната фактическа обстановка към момента на установяването на паркирането от полицейския служител.

Доколкото в процесните АУАН и НП е визирана фактическа обстановка, от която не може да се извлекат факти от обвинението, срещу които въззивникът да се защитава, като липсва конкретика досежно това да е създадена пречка на другите участници на движението с конкретните проявления на тази пречка или опасност със съответна проявна форма, съдът намира, че правото на защита на лицето е било ограничено и по посочения начин и 2 опорочено административно наказателното производство, поради което и НП следва да бъде отменено като необосновано.

Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния представител на въззивника, на осн.чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗАдвокатурата вр.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери за адвокатска работа.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 540/26.08.2025. на Заместник-Кмет на Община Варна, с което на М.

К. К. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на М. К. К. ЕГН **********, на осн.чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗАдвокатурата вр.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери за адвокатска работа направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 204,52 евро с левова равностойност 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3