Решение № 54 от 20.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Стара Загора, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530102140 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „АПС Бета България” ЕООД - гр. София, против И. Д. С., от гр.

Стара Загора - по чл. 422 ал. 1 от ГПК– за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 270,46 лв., от които: 200 лв. - главница, 23,64 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2019г. до 25.08.2019г., 46,82 лв. – лихва за забава за периода от 25.08.2019г. до 16.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 16.02.2024г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 772/2024г. по описа на СтРС.

Претендират се разноски по заповедното и настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 25.03.2019г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 290519 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 200 лева, срещу което се е съгласил да върне 5 броя вноски по 68 лв., в срок до 26.08.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,58 %. Приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 290519 на 25.03.2019г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който, ответникът не е изпълнил в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31 ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение 1 за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33 ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочените договори били по електронен път по силата на ЗПФУР. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на договора, на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Дори съдът да не приемел, че договорът е сключен по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера - ищеца. Вземането срещу ответника било индивидуализирано в Приложение към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което, било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник, на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба /цитира съдебна практика/.

Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от длъжника по силата на чл. 2, раздел X „Забава.

Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член, при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с представено становище, моли искът да се уважи, претендира разноски.

В съдебно заседание особеният представител на ответника моли искът да се 2 отхвърли, поради това, че няма доказателства, че договорът за кредит на ответника е цедиран, че ответникът е надлежно уведомен за цесията и поради изтекла погасителна давност за лихвите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 772/2024г. по описа на СтРС, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК с № 395/20.02.2024г., по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми. Съдът е дал указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради връчване на Заповедта по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск.

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 25.03.2019г. между ответника – като кредитополучател, и „Сити Кеш“ ООД – като кредитор, е сключен договор за заем № 290519 – за сумата от 200 лв., която заемателят се е задължил да върне обща сума от 223,64 лв. /23,64 лв. договорна лихва/, на 5 месечни вноски – последната с падеж 26.08.2019г. Сумата от 200 лв. е преведена на заемополучателя /ответника/ на 25.03.2019г. /л. 46/.

Заемателят е декларирал, че е получил Общите условия, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи /чл. 7 от договора/. Съгласно чл. 43 от Общите условия, заемодателят по всяко време може да прехвърли правата си на трето лице.

Ва 13.01.2022г. е сключен договор за цесия между заемодателя „Сити Кеш“ ООД /цедент/ и ищеца „АПС Бета България“ ЕООД /цесионер/. Договорът е представен по делото. Съгласно чл. 2.2., цесионерът купува вземания, описани в „Приложение 1“.

Съгласно чл. 7.3., всички приложения /номерирани от 1 до 4/, споменати в договора, се считат неразделна част от договора.

Приложение № 1 – от което да се установява, че процесното вземане е цедирано на ищеца, не е представено по делото от ищеца. С доклада по делото /и проектодоклада/ му е указано, че следва да докаже сключването на договора за цесия, по силата на който му е прехвърлено вземането срещу ответника и че не сочи доказателства, че вземането на цедента срещу длъжника му е прехвърлено с договора за цесия – не е представено соченото като приложение към исковата молба Приложение № 1 към договора за цесия.

Предвид непредставянето на Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия, което индивидуализира прехвърлените вземания, по делото не е установено, че вземането по процесния договор за заем е цедирано на ищеца, следователно, искът е неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап.

3, иск за признаване за установено по отношение на И. Д. С., ЕГН **********, от *****************, че същият дължи на дружеството сумата от общо 270,46 лева, от които: 200 лева – главница по договор за кредит № 290519/25.03.2019г., 23,64 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2019г. до 25.08.2019г., 46,82 лева – лихва за забава за периода от 25.08.2019г. до 16.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, 3 считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 16.02.2024г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 772/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4