Решение № 266399 от 04.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 04.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1106 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два субективно съединени иска с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.

Ищците П.В.Г. и С.С.Г. твърдят, че са законни наследници на С.Й.Г., който на 5.10.2020г. като пешеходец е претърпял ПТП, в резултат на което е получил телесни увреждания, несъвместими с живота и е починал. Твърдят, че виновен за ПТП е водачът на т.а. Мерцедес Атего 1823 Л, рег.№ *******, С.А., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочат, че загубата от смъртта на техния съпруг /за ищцата/ и съответно баща /за ищеца/ им е причинила болки и страдания. Ищците загубили моралната си опора и подкрепа завинаги. Заявили са претенция пред ответника извънсъдебно за заплащане на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, но такова не им е било определено и заплатено.

Предявяват срещу ответника искове за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на по 250 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендират и разноските по делото.

Ответникът „З. „Л.и.“ АД оспорва исковете по основание и по размер.

Ответникът оспорва твърдените неимуществени вреди, като счита, че ищците не са търпели такива. Оспорва твърдените близки отношения на ищците с починалия.

Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Оспорва твърдението, че вина за настъпването на ПТП и респ. за леталния изход на наследодателя на ищците, има водачът на т.а. Мерцедес.

Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на починалия пешеходец на вредоносния резултат, като твърди, че същият е нарушил разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП и на чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата П.В.Г. е съпруга на С.Й.Г., починал на 05.10.2020г.в гр.София, на 61години, а С.С.Г. е негов син.

С констативен протокол №

К-497/5.10.2020г. на СДВР, ОПП е установено, че на 5.10.2020г. около 13.30ч. товарен автомобил с рег.№ *******, управляван от С.Г.А., ЕГН ********** се е движел в района на закрити складове в борса „Слатина“, находящ се на ул.“*******с посока от склад № 44 към склад № 48 и в района на склад № 46 участва в ПТП с намиращия се зад товарния автомобил пешеходец С.Й.Г., ЕГН **********.

Пешеходецът е починал на място.

За настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 11294/2020г. по описа на СРТП СДВР, пр.пр.№ 18158/20г. на СГП, което е все още висящо.

Въз основа на представения по делото аутопсионен протокол, вещото лице по назначената по делото съдебно медицинска експертиза установява, че в резултат на ПТП С.Г. е получил следните травматични увреждания: Закрита гръдна травма, изразяваща се в контузия на белите дробове с разкъсвания на левия бял дроб, разкъсвания на околосърцевата торбичка и стената на дясното предсърдие на сърцето, излив на кръв в гръдната кухина, разкъсване на междупрешленния диск между осми и девети гръдни прешлени. Кръвонасядане на меката черепна обвивка тилно. Охлузвания в областта на главата теменно, гръдния кош и дясната мишница. Вещото лице посочва, че причината за смъртта на С.Й.Г. е тежката закрита гръдна травма, изразяваща се в контузия на белите дробове с разкъсвания на левия бял дроб, разкъсвания на околосърцевата торбичка и стената на дясното предсърдие на сърцето, излив на кръв в гръдната кухина, разкъсване на междупрешленния диск между осми и девети гръдни прешлени.

Назначената по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, с вещи лица съдебен лекар и автотехник, установява следния механизъм на ПТП: Процесното ПТП е настъпило в гр. София в района на закритите складове в борса Слатина. Процесният товарен автомобил „Мерцедес” е бил спрял на около пет метра преди вратата на склад № 46, при което водачът на автомобила е отворил задните две врати на фургона. В следващия момент водачът на автомобила се е качил в кабината на автомобила и е потеглил на заден ход със скорост на движение 5 км/ч към вратата на склад № 46, пред която има обособена рампа за разтоварване на стока.

Приближавайки към рампата, пострадалият пешеходец се е намирал от дясно на автомобила и се е движил със спокоен ход от дясно на ляво зад автомобила, навлизайки между задната част на автомобила и рампата. В определен момент пешеходецът е спрял пред рампата на 20 см, като е бил обърнат с гръб към приближаващия го автомобил. Непосредствено преди да достигне до рампата на 0,5 м., задната част на автомобила е ударила пешеходеца от към гърба му. Вследствие на удара и близкото разстояние на пешеходеца до рампата, той е бил притиснат към нея. Тялото е останало изправено в момента на притискането, тъй като задната част на автомобила го е задържало. Тялото на пешеходеца е останало изправено до момента, в който водачът е изместил автомобила напред, за да го освободи. След преместването на автомобила напред, тялото на пешеходеца е паднало върху терена отзад автомобила. Мястото на удара между т.а. Мерцедес и пострадалия пешеходец по широчина на платното за движение, е на около 1,32 м. вляво от левия край на рампата и по дължина на покрития паркинг на около 0,5 м от рампата. По широчина на автомобила ударът е настъпил на 0,8 м от левия му габарит. На мястото на настъпилото ПТП не е имало хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. По данни от представения по делото видеоклип, на който се наблюдават и двамата участника в ПТП, вещото лице автотехник определя, че преди настъпването на удара, пострадалият пешеходец се движил със спокоен ход, успоредно на рампата, а процесният товарен автомобил се е движил на заден ход със скорост около 5 км/ч, като посоченото движение е изпълнил за повече от 5 сек. По данни от събраните материали в ДП, преди настъпването на ПТП между автомобила и пешеходеца не е имало предмети или други автомобили, които да са ограничавали видимостта на пешеходеца към автомобила. Пострадалият пешеходец е имал възможност да забележи движещия се на заден ход товарен автомобил от момента на потеглянето му. От събраните материали в ДП вещото лице е установило, че преди настъпването на ПТП между автомобила и пешеходеца не е имало предмети или други автомобили, които да са ограничавали видимостта на водача към пешеходеца. Когато пешеходецът се е намирал отзад движещия се на заден ход товарен автомобил, водачът на автомобила не е имал възможност да го забележи през двете огледала от ляво и дясно за обратно виждане. В момента на потеглянето на автомобила на заден ход, пострадалият пешеходец се е намирал от дясно на десния габарит на автомобила и в този момент водачът е имал възможност да го забележи през дясното странично огледало за обратно виждане. Вещото лице е определило, че скоростта на движение на т.а. Мерцедес преди настъпването на ПТП е била около 5 км/ч и към момента на удара - притискането на пешеходеца към рампата е била около 3 км/ч. При тази скорост, опасната зона за спиране на товарния автомобил Мерцедес е около 2,1 м. Движещият пешеходец е имал възможност да възприеме приближаващия го автомобил, от момента в който автомобила е потеглил на заден ход и е започнал да се движи към него. Преди настъпването на процесното

ПТП пострадалият пешеходец се е движил отзад автомобила в посока напречно на посоката на движение на автомобила. От представения видеоклип, на който са заснети двамата участника в ПТП, преди настъпването на ПТП пострадалият пешеходец е бил обърнат с гръб към приближаващия го автомобил.

Въз основа на установените от аутопсионния протокол травматични увреждания на пострадалия, експертизата приема, че инициалният удар е нанесен в задната част на гръдния му кош, при което е настъпило рязко преразгъване на гръбначния стълб, довело до травмата на гръбначния стълб. При това притискане се е получила тежката травма, изразяваща се в счупване на ребра и гръдната кост, разкъсване на околосърцевата торбичка и сърцето, както и в белодробната контузия.

Според вещите лица, от техническа гледна точка, настъпилият удар на автомобила към пешеходеца е бил предотвратим за водача на автомобила. Той е имал възможност да предотврати настъпването на удара, и съответно ПТП, ако преди да предприеме изпълнение на маневра „движение на заден ход“ се е убедил, че отзад автомобила няма други участници в движението, и продължи да се движи на заден ход, когато пешеходеца излезе от динамичния му коридор отзад на автомобила. От техническа гледна точка, настъпилият удар на автомобила към пешеходеца е бил предотвратим и за пешеходеца, като наблюдава движението на автомобила непрекъснато и не навлиза в динамичния му коридор.

Съдът изцяло възприема заключенията на вещите лица. Същите не са в противоречие с останалите събрани по делото писмени доказателства и се подкрепят изцяло от записа на заснетото ПТП, представен от ищците. Поради липсата на технически средства в съдебната зала, съдът не възпроизведе пред страните видеозаписа, но всяка страна имаше възможност да се запознае с него. Вещите лица изготвиха експертизата след като се запознаха с видеозаписа. Съдът също го възприе, преди да постанови съдебното решение.

Във връзка с твърдените в исковата молба търпени болки и страдания, съдът допусна събиране на гласни доказателства. Свидетелят Д.Т., съсед на ищците, установява, че ищцата и съпругът й живели задружно. При тях живеел и сина им С..

Били сплотено семейство, винаги се подкрепяли. Били работни хора. Знае, че и двамата ищци много трудно приели смъртта на С.Г.. Дори синът му, ищеца , получил шок, не могъл да повярва , че баща му е починал. Двамата се разбирали много добре. Ищцата организирала погребението на Стоян.

Не се спори, че към датата на ПТП увреждащият товарен автомобил Мерцедес с рег.№ ******* е имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

На 14.10.2020г. ищцата е предявила пред застрахователното дружество ответник претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. На 21.10.2020г. ищецът е предявил идентична претенция пред ответника. Не се спори, че застрахователното дружество, ответник по делото, не е платило обезщетение за неимуществени вреди на ищците от процесното ПТП.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму /чл.45 от ЗЗД/.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликтвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.