Решение № 82 от 11.05.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Габрово, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.а Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20234200500023 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 189 от 17.10.2022 по гр.д. № 180/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд е отхвърлен предявения от „ШПИЙС БГ“ ООД, с ЕИК 206035469, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Стефан Пешев“ № 147, представлявано от М.С.С. срещу Я. Н. С., с ЕГН **********, от гр. С., ж. к. "Д." № ***, Н. Н. С., с ЕГН **********, от гр. С., ж. к. "Д." № *** и „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК 107507861, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Минчо Михайлов“ № 10, представлявано от М.С.С. иск с правно основание чл. 440 от ГПК за признаване за установено, че „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК107507861 не е собственик на: тестова линия за годишни технически прегледи CARTEC; димомер „ОРАВОХ“ и газоанализатор за изходящи газове от превозни средства, върху които е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20207330400240 по описа на частен съдебен изпълнител, с рег. № 733 Г.Н.. Осъдил е „ШПИЙС БГ“ ООД да заплати на Я. Н. С. и Н. Н. С. разноски в размер на сумата 1710,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от „ШПИЙС БГ“ ООД, чрез адв. Св. Б. от ГАК. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при постановяване на решението си съдът е нарушил грубо материалния и процесуалния закон /чл.236, ал.2 от ГПК/, като в изложените мотиви не е направена коректна преценка на доказателствата, с оглед на което са интерпретирани неправилно релевантните и установени по спора факти, което е довело до достигане на неправилен извод за неоснователност на претенцията в отклонение със събраните по делото доказателства, както и е лишил ищеца от възможност да докаже иска си заличавайки допуснат свидетел .

В мотивите на решението си съдът неправилно е приел, че „ищеца по никакъв начин не установява наличието на достоверна дата, преди деня на описа и запора, относно 1 посочените по - горе два частни документа - фактура № 0000001663/01.05.2020 г. и договор за доставка от 07.04.2020 г.“. От мотивите на съда не става ясно, кой документ съдът приема, че е с недостоверна дата, дали това е Договор за доставка от 07.04.2020 г. или издадените фактури. Счита, че съдът неправилно и в разрив с Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК измества предмета на доказване.

Твърди, че съдът не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 6 и чл. 124 от ЗДДС и с чл.

14, ал.1 и чл. 24 от ЗЗД, както и е игнорирал изготвената съдебно счетоводна експертиза, показанията на разпитания свидетел и отхвърлил искането за принудително довеждане на допуснат свидетел, като го е заличил. Твърди, че „ШПИИС БГ“ ООД от деня на придобиване право на собственост върху процесните движими вещи до настоящия момент не са извършвани каквито и да било разпоредителни действия със същите. Така описаните обстоятелства се доказват и от изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза. Счита за неоснователно изложеното в мотивите, че всичко описано по горе не установява достоверност на дата на сделките.

По отношение на - ТЕСТОВА ЛИНИЯ за годишни технически прегледи СARTEC, модел *** се твърди, че е придобита с фактура № 0000001663/01.05.2020 г. от която е видно, че „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД на 01.05.2020 г. е продал на „ШПИЙС БГ“ ЕООД валове № 0519.ЕЕВК825А. Така описаната машина е заприходена, като дълготраен материален актив в счетоводството на „ШПИИС БГ“ ООД и са начислени амортизации /видно от приложената инвентарна книга за дълготрайни активи/. Фактура № 0000001663 е включена в Дневника за продажби при „ШПИИС ТРАНС“ ЕООД за периода от 01.05.2020 година до 31.05.2020 година на ред № 4, Справка декларация за данък добавена стойност подадена в ТП на НАП офис гр. Габрово на 12.06.2020 година. Дневника за продажби при „ШПИЙС ТРАНС" ЕООД е идентичен с дневника за продажби представен в ТП на НАП офис гр.

Габрово. В последното по делото съдебно заседание е представен оригинал на фактура и касов бон за плащане в брой.

По отношение на - ДИМОМЕР „ОРАВОХ" № *** - 1 бр. и ГАЗОАНАЛИЗАТОР за изходящи газове от превозни средства ТЕХА№ ***, които не са отделни машини, а са съоръжения, които образуват една система, която се нарича „Система за анализ на изходящи газове": По силата на Договор за доставка от 07.04.2020 г. сключен между „Гар Агент“ ООД, в качеството на „изпълнител" и „Шпийс БГ“ ЕООД в качеството на „възложител“, за нуждите на последния, изпълнителя приема да извърши доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация на оборудване, подробно описано в Приложение № 1, неразделна част от договора.

В чл. 5 от Договора е предвиден, начина на плащане, като от представените фактури е видно, че стоката е заплатена в уговорени те в договора срокове. На 21.09.2020 г. е извършено фактическото предаване на вещите от „Гар Агент“ ООД на,ШПИЙС БГ“ ООД, в който е описано, че стоката е система за анализ на изходящи газове към договор от 07.04.2020 г. между „Гар Агент“ ООД и „Шпийс БГ“ ООД и Приложение № 1 към същия договор: Газоанализатор модел Gas box сериен № ***, Димомер модел Opabox сериен № ***; Оборотомер модел RC3 сериен№ ***; Температурна сонда; Блутут, Количка за газоанализатори/димомор. Така описаната система е заприходена, като дълготраен материален актив в счетоводството на „Шпийс БГ“ ООД и са начислени амортизации /видно от приложената инвентарна книга за дълготрайни активи/. Дружеството „ШПИИС БГ“ ООД, от деня на придобиване право на собственост върху процесиите движими вещи, до настоящия момент не е извършвало каквито и да било разпоредителни действия със същите.

Във връзка с всички събрани по делото доказателства е видно, че в настоящото производство по чл. 440, ал. 1 ГПК ищецът е доказал правото си на собственост върху процесиите движими вещи и е отрекъл правото на собственост на длъжника по отношение 2 на същите, с оглед на което Решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че са налице нарушение на съдопроизводствените правила, като визира оставянето без уважение на искането за принудително довеждане на свидетелката Г.Г.А..

Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Прави доказателствени искания.

Ответницата по Я. Н. С. и Н. Н. С., чрез адв. В. Т. са представили писмени отговори, с които оспорват изцяло подадената въззивна жалба. Молят да се присъдят разноски. Излагат подробни съображения.

Ответниците по въззивната жалба са наследници на взискателя по изпълнително дело № 240/202 г. по описа на ЧСИ Г.Н.. В отговора се посочва, че по изпълнителното дело, процесите движими вещи са се намирали у длъжника по изпълнителното дело „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД. За да предотврати публичната продан на имуществото на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД неговият управител и собственик М.С. е използвал свое друго дружество - „ШПИЙС БГ“ ООД, за да предяви иск, че вещите не са на длъжника „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД. По този начин се осуетява плащането на дължимите суми и изпълнението на осъдителните съдебни решения. Считат, че към момента на описа фактът на владението на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД е доказано, тъй като вещите се намират в лицензиран пункт за технически прегледи на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД и се използват за извършване на технически прегледи на автомобили. Това е установено и при извършване на описа от ЧСИ. Позовават се на доказателства, които установяват собствеността на ТЕСТОВА ЛИНИЯ за годишни технически прегледи СARTEC от „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД и внедряването и в пункта за годишни технически прегледи на МПС. Посочват, че дружестовто „ШПИЙС БГ“ ООД е учредено на 25.02.2020 г., половин година преди внедряването на вещта в пункта. В момента на описа вещта е заварена във владение на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД. Към този момент „ШПИЙС БГ“ ООД няма лиценз за извършване на годишни технически прегледи, служители и оборудване за ГТП на МПС.

Твърдят, че вещите обект на фактуриране са валове, а не тестовата линия, която е описана от ЧСИ. Фактурата от 01.05.2020 г. не носи подписа на управителя на Димитър Стефанов към този момент. Считат, че представената фактура и касова бележка са антидатирани и същите са липсвали към 03.09.2020 г., както и че няма данни фактурата изобщо да е връчвана на „ШПИЙС БГ“ ООД преди описа, за да се твърди наличие на продажбено правоотношение.

Твърдят симулативност на сделката, поради занижената продажна цена – поне 30 пъти пониска от действителната. По оценка на ЧСИ вещта струва 7140,00 лв., а е продадена за 238,80 лв.

По отношение на собствеността на газоанализатора и димомера, се взима становище, че същите са закупени и въведени в експлоатация в пункта на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД през м. Май 2020 г., което съвпада и с констатациите по време на описа от 27.08.2020 г.

Позовава се на справка от ИААА и от НАП, че към този момент „ШПИЙС БГ“ ООД няма лиценз, не извършва годишни технически прегледи, няма служители, нито каквото и да е закупено оборудване или каквато и да е декларирана търговска дейност. Посочва, че в деня на описа са извършени 16 бр. ГТП в КТП № 1085, регистриран на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, а общо за цялата 2020 г. те са 3480. Съгласно писмо от ИААА, дружеството „ШПИЙС БГ“ ООД за първи път заявява собственост върху процесните вещи със заявление за лиценз за извършване на ГТП за 2021 г. Оспорват договора с „Гар Агент“ ООД като симулативен. От дневниците за покупки за 2020 на „ШПИЙС БГ“ ООД нямат регистрирани в НАП покупки от „Гар Агент“ ООД. Фактура № 35110/08.04.2020г. е декларирана от „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД пред НАП, а не от „ШПИЙС БГ“ ООД. Газоанализаторът и димомерът са декларирани като собственост на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД със заявление вх.

№42-03-14-355 от 27.04.2020 г. пред ИААА. Посочва, че изпълнителното дело е заведено на 14.11.2019 г. пред ЧСИ Ив. И., преди да се преобразува пред ЧСИ Г.Н.. Плащанията извършвани по симулативна сделка не могат да оборят презумпцията за собственост на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД на процесните вещи.

3

Взема становище по възраженията във въззивната жалба и по направените доказателствени искания, като прави насрещни доказателствени искания. Счита, че неоснователно е оплакването, че следвало е да се зачете като меродавно счетоводните записвания в счетоводствата на двете свързани дружества „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД и „ШПИЙС БГ“ ООД. Вещите са били проверени за функционалност от инспекторите на ИААА в пункта на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД на 22.05.2020 г., а описани от ЧСИ на 27.08.2020 г. Договорът и фактурите са оспорени още с отговора на исковата молба и следва да се изолират от останалия доказателствен материал по делото.

С определение № 46 от 25.01.2023 г., съдът е оставил без уважение направените доказателствени искания във въззивната жалба и е насрочил делото в открито съдебно заседание. В съдебно заседание, страните поддържат подадената въззивна жалба и направените доказателствени искания, както и подадения отговор, с която потвърждават, че не оспорват подписа върху договора, а автентичността на документа. Претендират се разноски от двете страни. С протоколно определение от 11.04.2023 г. съдът отново е оставил без уважение направеното доказателствено искане във въззивната жалба за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице. При направеният анализ по същество въззивният съд намира същата за неоснователна.

Съгласно даденото тълкуване на нормата на чл. 440 от ГПК в Решение № 23 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2019 г., II г. о., което настоящия състав споделя, и скът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Искът е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. Нормата на чл. 440, ал. 1 ГПК урежда кога е налице правен интерес от този иск засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия.