Присъда № 67 от 20.12.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 67/20.12.2023г. ПО НОХД № 773/21 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Видинската районна прокуратура е обвинила С. М. З., роден на 14.10. 1970г. в гр. Видин, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Видин, ул.“Чайка“ №39, българин, българско гражданство, с основно образование, безработен, разведен, неосъждан за това, че на 10.09.2020г. в гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин на *** се е заканил с убийство на В. ЕЛ. Н. от същия град, казвайки му, че ще накара някой да сгази с кола него или жената с която живее на съпружески начала ЕЛЗ. Г. ИЛ. от гр. Видин и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3 , предложение „първо“ във вр. с ал.1 от НК

Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи предвиденото за това престъпление наказание.

Подсъдимия редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник.

Подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че заявеното от пострадалите не отговаря на истината, не дава други обяснения. Защитникът му моли Съда при произнасяне на присъдата да съобрази, че обвинението не е доказано и да се постанови оправдателна присъда.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства Съдът установи следната фактическа обстановка:

Свидетелят и пострадал в настоящото производство В.Н. живее на съпружески начала със свидетелката Е.И., като от това си съжителство същите имат родени пет деца в периода от 2008 г. до 2019 г.

Свд. Н. твърди , че е взимал на заем финансови средства от подсъдимия С.З. няколко пъти.

Връщането на така предоставените средства било уговорено да става от получаваните от свидетелката И. средства за отглеждането на децата, за което същата предоставяла пълномощно на различни лица от обкръжението на З..

В последствие свд. И. да оттеглила пълномощните, като преди това тя открила разплащателна сметка, по която получавала полагащите и се социални помощи и добавки.

След като предприела това подсъдимия З. останал недоволен от тези действия. При среща между свидетелите Н. и И. от една страна и З. от друга , състояла се в офиса на последният, подсъдимия нанесъл на свд. Н. побой, при който, видно от Съдебно медицинско свидетелство № 23/2020 г. на д-р Анка Иванова му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болка и страдание. По думите на свд. Н. така нанесеният му побой бил придружен с отправянето на закани от страна на обв. С.З. към него и жена му. За случилото се те подали сигнал на телефон 112, а в последствие и жалба в прокуратурата. В последствие свидетелите Н. и И. твърдят , че били посещавани в дома си неколкократно от името на подсъдимия З. с предупреждение да си оттеглят жалбата, както и да издължат опредЕ. сума, след което повече няма да бъдат търсени.

На 10.09.2020 г. свд. Н. си бил в къщи на ***, както и останалата част от семейството му. Следобед към 16.00-17.00 часа по улицата пред дома им преминал бавно лек автомобил, марка „Мерцедес“, в който както свд. Н., така и свидетелите И. и Б. видели, че се намира подсъдимия С.З.. Водач на автомобила било друго лице.

Автомобилът стигнал до края на улицата, обърнал и се върнал по същия път. Пред дома на свд. Н. той спрял и отвътре на прозореца се показал подс. З..Същия се обърнал към свд. Н., който в този момент бил излязъл на улицата. Подсъдимия отново поискал от свд. Н. да си 1 оттегли жалбата.Казал му , че в противен случай ще накара някой да „сгази с кола него или жена му“/ с която живее на съпружески начала- свидетелката Е.И./.Отправил и заплахи срещу децата им. Свд. Н. отново отказал да „оттегли“ жалбата. Той повикал големия си син да му донесе телефона, като казал на подсъдимия З., че ще извика полиция, при което последният си тръгнал. Свд. Н. действително позвънил на телефон 112 и подал сигнал за така отправените му заплахи. В последствие подал нова жалба и за този случай.

След така отправените му закани и предвид предходните действия на подсъдимия З. спрямо него, свд. Н. е бил много уплашен за здравето, живота и сигурността на себе си и цялото си семейство. Наложило се да носи у себе си нож за самозащита, когато излиза от дома си, а в къщи да държат също подготвени средства за самозащита.

В този смисъл е и заключението по изготвената в хода на съдебното производство Комплексна съдебна псохолого-психиатрична експертиза . Експертите са категорични , че при извършеното изследване и след запознаване с делото е установено , че пострадалия Н. е бил и е в състояние правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и че към момента на отправяне на заканите същите са възбудили основателен страх за осъществяването им , но към момента на изготвяне на експертизата у пострадалия не са налични настъпили трайни страхово - ангажирани промени в емоционалната сфера.

Съдържанието на сигналите, подавани от пострадалия Н. на телефон 112, е отразено в приобщената по делото по реда на чл.283 от НПК аудио-техническа експертиза и кореспондира напълно с изложеното в свидетелските показания на В.Н. , Е.И. и Л.Л..

По делото е изготвена и приобщена като доказателство по реда на чл.283 от НПК съдебна психолого - психиатрична експертиза, видно от която подсъдимия З. не страда от психическо заболяване, не е налице умствена изостаналост или психопатия, включително алкохолна или наркотична зависимост. Същият е могъл правилно да възприема фактите и обстоятелствата от обективната действителност и да дава достоверни обяснения за тях, като е действал като вменяем, без да е бил повлиян от увлечение, лекомислие или алкохолно опиянение.

Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по несъмнен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства - от показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, от заключенията по изготвените съдебни психолого – психиатрични експертизи,от аудиотехническата експертиза, от приложеното Съдебно медицинско свидетелство № 23/2020 г. на д-р Анка Иванова ,както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, справка за съдимост и др.

И тримата свидетели –очевидци- В.Н., Е.Б. и Е.И., са категорични , че на инкриминираната дата именно подсъдимия е отправил към Н. закана , че ще го убие като го сгази с кола , както и че ще сгази и свидетелката И.. Същите дават показания и относно състоянието си след отправените заплахи, което е обективирано и в протокола от изготвената аудио техническа експертиза и Съдебно медицинско свидетелство № 23/2020 г. на д-р Анка Иванова и кореспондира изцяло със заявеното от свидетелите. И тримата свидетели са категорични , че Н. , а и цялото му семейство са били много изплашени, Н. дълго време след това ходел с нож в себе си, децата , като чуели , че минават автомобили по улицата се криели по леглото, приготвили си камъни и буркани , за да се защитават.

От разпита на св.Л.Л. – полицейски служител , извършил проверка по повод жалби на Н. се установява , че последния действително е депозирал жалби срещу подсъдимия ,поддържал е заявеното включително и за отправените заплахи, за което свидетеля Л. е изготвил протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР на подсъдимия.

Свидетелите Г. и В. дават показания за наблюдаван от тях конфликт между подсъдимия и 2 пострадалия , пред офиса на първия. От показанията на същите не може да се направи еднозначен извод , че се касае именно за посочения в обвинението случай , но безспорно свидетелства за отношенията между подсъдимия и Н..И двамата са категорични , че пострадалия е казал на подсъдимия , че „ще го даде на полицията и прокуратурата“. В тази насока са и показанията на св. Р. сочещи на конфликт между З. и пострадалия. Същия свидетелства , че Н. му е казал, че има да взима пари от подсъдимия и му е завел дело.

Съдът възприема като достоверни показания на свидетелите-очевидци В.Н., Е.Б. и Е.И., тъй като те се характеризират с достатъчна изчерпателност относно основните факти, предмет на доказване. Взаимно се допълват, досежно възприетото лично от всеки от тях, като в съвкупност очертават цялостната рамка и съдържание на престъплението, за което подсъдимият бил предаден на съд. Посочените свидетели били преки очевидци на отправената към пострадалия закана с престъпление против неговата личност, а в конкретния случай с убийство от страна на подсъдимия, намирали се в непосредствена близост до мястото на инцидента и несъмнено имали възможност правилно и пълноценно да възприемат случилото се.

Съдът възприема като достоверни и показания на свидетеля Л.Л. – полицейски служител ,извършил проверка по жалбата и снел обяснения от лицата.

Съдът възприема като достоверни и показания на свидетелите Г. , В. и Р. досежно обстоятелството , че З. и Н. са били във влошени отношения, обстоятелството , че не веднъж са влизали в пререкания,начина по който пострадалия и жената с която живее на семейни начала са напуснали офиса на подсъдимия, като дори не са се върнали да си вземат колелото, факта , че Н. е искал да сигнализира и е сигнализирал компетентните органи за извършеното от З.. Показанията им взаимно се допълват, съобразно възприетото лично от всеки от тях и кореспондират с показанията на свидетелите очевидци относно обстоятелствата предшестващи деянието и станали причина за същото , отношенията между подсъдимия и пострадалия, като в съвкупност очертават цялостната рамка , така като е посочена от обвинението.

Относно показанията на свидетелите Г. и С. съдът намира , че същите не са относими към инкриминирания случай . Показанията им касаят личните им отношения с пострадалия.

При така изградената доказателствена основа, изведена след анализ на доказателствата по делото съдът приема за недостоверни и не кредитира показанията на св. Г.. Същия твърди , че е имал пълномощно от членове на семейството на пострадалия да изтегли преведени по сметките им пари. Г. твърди , че е теглил парите , тъй като бил дал на Н. масивен златен ланец и си е събрал парите за ланеца по този начин. Заявява , че Н. е имал нужда от пари и му е дал ланеца вместо пари, както и че е изтеглил около 7 пъти по около 800 лева за да си възстанови стойността на ланеца – общо около 5600 лева. Горното твърдение е житейски нелогично , противоречащо на всички събрани по делото други доказателства, неподкрепено от други доказателства и като такова Съдът не му дава вяра.

Св. С. , който заявява , че е в приятелски отношения с подсъдимия не дава показания от значение за делото. Поради горното съдът не коментира същите.

Подсъдимия не се признава за виновен и отказва да даде обяснения. Заявява само , че твърдяното от пострадалия не отговаря на истината.

Анализът на събраните по делото гласни доказателства сочат, че З. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си . В тази насока е и заключението по изготвената експертиза. Същият не е действал в състояние на афект , не е бил предизвикван от пострадалия.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

3

От обективна и субективна страна подсъдимият С. М. З. е осъществил състава на чл.144, ал.3 , предложение „първо“ във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2020г. в гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин на *** се е заканил с убийство на В. ЕЛ. Н. от същия град, казвайки му, че ще накара някой да сгази с кола него или жената с която живее на съпружески начала ЕЛЗ. Г. ИЛ. от гр. Видин и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

От обективна страна:

От анализа на правната норма на чл.144 от НК, а и съобразно еднозначната практика на ВКС, за осъществяване на това престъплението от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление против неговата личност, а в конкретния случай с убийство, която да е възприета от лицето и да би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. При това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.

В случая, думите отправени към свид. Н., че ще накара някой да сгази с кола него или жената с която живее на съпружески начала ЕЛЗ. Г. ИЛ. и предшестващите скандали и нанесения побой в офиса на подсъдимия,поведението на З. – преди и след извършване на деянието , което е възприето и от свидетелите Г. и В., представляват закана за убийство лично към свид. Н. и жената с която живее на съпружески начала , обективирана чрез думи и действия. По своята същност, реализирана по този начин заканата е била възприета от пострадалият като действителна заплаха и тя била обективно годна да възбуди основателен страх от осъществяването й. В този смисъл са и заключенията на експертите, изготвили съдебно психолого - психиатрична експертиза на Н..