Определение № 1434 от 27.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1434 гр. С.З., 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500757 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274- 278 и чл.32, т.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв., чл.2, т.1 и чл.8 от ЗДДС, и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/МРАВ/ на ВАС- С..

Въззивният съд е сезиран с подадена в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК с частна жалба с вх.№ 11768/28.09.2023г. от „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******, чрез адв. В. П. Г. от САК против: Заповед с № 1179/08.09.2023 г., постановена по ч.гр.д. № 1913/2023 г ., 3-ти с-в по описа на Районен съд – К. с правно основание: чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Със същото Разпореждане, инкорпорирано в Заповед с № 1179/08.09.2023г. по гр.д.№ 1913/2023г. по описа на РС- гр.К., обл.С., е отказано на жалбоподателя присъждането освен на дължимото адв. възнаграждение, така също и с включен в него 20 % ДДС, като излага подробни свои фактически и правни аргументи в тази насока в частната си жалба. Моли да се отмени този незаконосъобразен спорен него отказ, и се постанови дължимото му адв. възнаграждение от 400 лева да се присъди ведно с дължимия му се 20 % включен ДДС, тъй като е бил редовно регистриран по ЗДДС, със законните последици, като не претендират за разноски по делото - внесената ДТ- 15 лв. по настоящото въззивно обжалване.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК другата странаответникът Ю.Ю.И. от село Г.С., обл.С.З. не е представил писмен отговор по делото.

Въззивният ОС- С.З., в настоящия си съдебен състав, като обсъди доводите на ч.жалбоподател, мотивите на атакуваното Определение, представените пред РС писмени доказателства, извършените от страните процесуални действия, приложимите по казуса материалноправни и 1 процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен начин следното :

Заповедното производство по ч.гр.д. с № 1913/2023 г ., 3-ти с-в по описа на Районен съд - К. е образувано по заявлението от "Й.Б." ЕАД с ЕИК ******, подадено чрез пълномощника му адв. В. Г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично задължение в размер на 273.77 лв.

(двеста седемдесет и три лева девет лв. и 77 ст.)- главница, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда. Заявителят е поискал и присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. с вкл. ДДС.

Към заявлението са приложени и надлежни пълномощни, от които е видно, че Адвокатско дружество "Г. и П.", с ЕИК: ******, и адв. В. П. Г. има валидно учредена представителна власт да представлява дружеството и да осъществява процесуалното представителство пред всички съдилища и съдебни инстанции по граждански дела, заведени от и срещу дружеството, в това число и във връзка с подаване на заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Към заявлението е приложен и договор за правна защита и съдействие с изх. № 1013552/20.07.2023 г. /на лист 50 от първоинст. дело/.

Цитираните по-горе пълномощни и договора за правна защита и съдействие с основание- подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, да завежда и води делото на дружеството срещу: Ю.Ю.И., ЕГН: **********- което лице е идентично с длъжника в настоящото производство, и който договор в частта за извършеното плащане има характер на разписка за получената сума съгласно ТР с № 6/2012 г. на ОСГТК, са приложени към заявлението.

На датата 08.09.2023 г. Районен съд - К. е издал Заповед № 1179/08.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата в общ размер на 273.77 лв.- главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25.00 лв.- държавна такса и 400.00 лв,- адвокатско възнаграждение. Мотиви за отхвърляне на възнаграждението, претендирано с ДДС до претендирания размер не са изложени.

Съгласно задължителното за всички съдебни инстанции разрешение, дадено в т. 7 от ТР № 4/18.06.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешнонесъобразено с правилата на чл.78 от ГПК, включително, когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Страната счита, че настоящия случай покрива изцяло цитираната хипотеза, доколкото съдът погрешно е присъдил адвокатско възнаграждение без ДДС, вместо такова с вкл. ДДС, въпреки че адвокатът е 2 регистриран по ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2.

В процесния случай претендираната сума със заявлението по чл. 410 от ГПК е в общ размер от 273.77 лева. Досежно тази сума е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.20014 г., съгласно която при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв. Тъй като пълномощникът на Заявителят е регистриран по ЗДДС, то по аргумент от § 2а от ДР на Наредбата, върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се начисли ДДС. Така, дължимото на заявителя адвокатско възнаграждение е в размер на 480.00 лв. с вкл. ДДС.

Съгласно правилото на § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Следователно при определен минимален размер съгласно чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004, следва да бъде начислен допълнително и дължимия ДДС.

В случая на адвокат, регистриран по ДДС, той начислява своите възнаграждения с включен ДДС. При заплащането от страна на клиента му на дължимото възнаграждение, клиентът има право на разноските, които да получи от насрещната страна, в случай на благоприятен изход на спора.

Поради това, че правото на възнаграждение на адвоката се определя при спазване изискванията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се приеме, че това възнаграждение, определено за предоставяните от адвокатите услуги в минимален размер, не включва ДДС и при наличие на регистриран по ДДС адвокат, следва върху възнаграждението да се начисли и ДДС.

В настоящата хипотеза, адвокатът е регистриран по ЗДДС, следователно върху предвиденото минимално възнаграждение в Наредба № 1 следва да бъде начислено ДДС съгласно § 2а от ДР от същата наредба. Следователно, когато адвокат е предоставил правна помощ и този адвокат е регистриран по ЗДДС, то върху възнаграждението се начислява 20 % ДДС. А съответно в този размер се присъжда на страната, за която изходът по делото е благоприятен и е получила правната помощ, насрещната страна дължи да заплати възнаграждението с включен ДДС- /така в Определение № 60302 от 02.08.2021 г. по ч.т.д. № 794/2021 г., т.к. II т.о. на ВКС/.

Съгласно т. 1 от ТР с № 6/2012 г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по 3 банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай, са представени доказателства за заплащане на претендираните разноски за правна защита- с оглед приетото в т. 1 и т. 11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК. както вече беше посочено по- горе в т. 1 е предвидено, че когато е уговорено плащане на възнаграждението на адвоката в брой- то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В конкретния случай е сключен договор за правна и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, какъвто е именно процесния случай /видно от представеното по делото официално Удостоверение за регистрация по ЗДДС и Акт за регистрация по ЗДДС от 17.01.2012г. на НАП/, адв.В. П. Г. от САК и тя е била своевременно и редовно регистрирана по ЗДДС. Поради което дължимото му адв. възнаграждение съгласно императивната норма на чл.78, ал. 1 от ГПК и чл. 36 от ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба Na 1/09.07.2004г. за минималните адв. възнаграждения на ВАС- С. следва да е задължително с включен 20 % ДДС, понеже за тези адв. възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати /какъвто е процесния/ дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото общо възнаграждение /общо минимално плюс 20 % ДДС/, които следва да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество.

При такава законова хипотеза предоставените от процесуалния представител- адвокат правни услуги съставляват облагаемата възмездна доставка, и е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. ред.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС- С., за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият 20 % ДДС се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. В процесния случай адвокатът е регистрирано по ЗДДС лице и адвокатското възнаграждение се претендира с дължимия 20 % ДДС. Предвид което при спазване на горепосочените нормативни правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвоката за осъществената възмездна адвокатска помощ на ищеца и частен жалбоподател е в размер на общо 480 лв. с включения 20 % ДДС, от който 400.00 лв. основно възнаграждение по Наредбата x 20 % ДДС или общо от дължимите 480 лева.

Поради което въззивният съд счита, че с оглед на гореизложеното, се налага извода, че районният съд не е присъдил направените разноски от Заявителя за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, въпреки че са налице 4 всички основания последното да бъде присъдено, поради което Заповедта за изпълнение, следва да се отмени в частта за разноските, по-конкретно за присъденото адвокатско възнаграждение, като на заявителя се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част с включен ДДС.

В тази нейна част обжалваната Заповед се явява незаконосъобразна и неправилна. Ето защо с оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови съдебен акт, с който да отмени Заповед с № 1179/08.09.2023 г., постановена по ч.гр.д. № 1913/2023 г ., 3-ти с-в по описа на Районен съд - К., в частта за разноските, а именно в частта, с която е присъдена сумата в размер на 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като вместо това, съдът следва да постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за сумата представляваща адвокатско възнаграждение в претендирания размер- 480.00 лв. с включен 20 % ДДС, ведно със законните последици от това.

Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. на чл.274- 278 и чл.32, т.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв., чл.2, т.1 и чл.8 от ЗДДС и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за МРАВ на ВАС- С., въззивният ОС- С.З.