Разпореждане № 2358 от 27.06.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2358 гр. Благоевград, 27.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20251210101521 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „А “ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С , бул.„Б “ № , представлявано от Х М М и П В , срещу длъжника С. Ф. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Б , ул.“Ч “ № , за следните суми: - 436, 10 лв. /четиристотин тридесет и шест лева и десет стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 613898/26.05.2020 година, сключен между „С “ АД и С. Ф. Т., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 година, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 година до окончателното изплащане на вземането; - 261, 62 лв.

/двеста шестдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ - начислена неустойка; -312, 93 лв. /триста и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.07.2020г. до 31.05.2025г. Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 613898/26.05.2020 година, сключен между „С “ АД и С. Ф. Т.; Общи условия на договора за потребителски кредит и др.

Заявлението е оставяно два пъти без движение с Разпореждане № 2086/10.06.2025 година и Разпореждане № 2161/17.06.2025 година, поради констатирани от съда нередовности, подробно описани в разпорежданията.

1

В дадения на заявителя срок са депозирани молби, като в молба с вх. № 16110/26.06.2025 година същият посочва, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 1350,00 лева, които са съобразени при подаване на заявлението, а след цедиране на вземането длъжникът не е извършвал плащания.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това

С подаденото заявление е представен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 613898/26.05.2020 година, сключен между „С “ АД и С. Ф. Т., по силата на който на кредитополучателят е отпуснат кредит в размер на 600,00 лв.; при следните параметри : годишен процент разходи 42,58%; фиксиран лихвен процент 00,00 %; срок на погасяване – 12 месеца, като към договора е приложен и погасителен план, в който е отразен размера на главницата -600лв, лихвата-00,00лв, вноската – 600 лв., неустойка-00,00 лв. В процесния случай, уговореният годишен процент на разходите е от 42,58 %. Видно от приложения по делото договор за кредит е, че в чл. 17, ал. 1 от Договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда регламентиран в договора, а съгласно чл. 20 от Договора е определен начина на формиране на дължимата неустойка. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.

2

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Въпреки, че в погасителния план неустойката не се посочва, но видно от претенциите на заявителя, както и твърденията за извършени плащания по договора за кредит, става ясно, че такава неустойка е била начислена и длъжникът е извършвал плащания по същата, то съдът приема, че неустойка е начислена от кредитодателя.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 42.58%, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните и при изчислението на ГПР обаче неустойката не е включена като разход по кредита.

Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република Б за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се 3 оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според съда ще надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл.

23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит - погасителният план няма действие между страните (в горния смисъл Решение № 50056/29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г. I т. о., Решение № 50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г. IV г. о., и др.).

В производството по чл. 410 от ГПК когато претендираното вземане се основава на потребителски договор, съдът дължи проверка за наличие на неравноправни клаузи и при констатиране на такава вероятност искането за 4 издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, освен за чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, като бъдат приспаднати извършените плащания.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Видно от депозираната по делото молба с вх. № 16110/26.06.2025 година заявителят е уточнил, че длъжникът е извършил плащания по договора за кредит в размер общо на 1350,00 лева, които са съобразени при подаване на заявлението, а след цедиране на вземането длъжникът не е извършвал плащания.

Съдът, като взе предвид, че длъжникът е извършил плащания по договора за потребителски кредит в размер на 1350 лева, а размерът на отпуснатия заем е 600 лева, т.е. същият е внесъл изцяло размерът на отпуснатия кредит, то заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а на разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията си съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.