Решение № 57 от 23.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000306 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК, о бразувано по въззивна жалба вх.

№7762/27.03.2023г., поправена с молба вх. №9511/18.04.2023г. по описа на ВОС, на ищеца М. М. И., ЕГН **********, с адрес в гр. В., подадена чрез пълномощник адвокат Б. Р., ВАК, и въззивна жалба вх. №6433/14.03.2023г. по описа на ВОС на ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище гр. София, подадена чрез адвокат Т. С., ВАК, срещу решение №92/24.02.2023г. на Окръжен съд Варна, постановено по т.д. №649/2022г. по описа на ВОС.

Предмет на обжалване с въззивната жалба на ищеца М. И. е частта на първоинстанционното решение, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от него осъдителни искове за дължимо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 18.03.2018г. по път III-208, в посока град Айтос, при км.42 + 050 , по вина на водача на товарна композиция - влекач марка „Скания Р 500“ с рег. № А 7506 НА, със закачено на него полуремарке марка „Стас О 38 3 ФАК“ с рег. № С 4152 ЕС Х. К. К., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска 1 отговорност”, сключена с ответното дружество „ОЗК Застраховане” АД по полица №ВG/23/117001783121 за 2018г. , за разликата над присъдените 70 000 лева до част от претендирания размер от 90 000 лева, ведно със законната лихва за забава по чл.429, ал.3 КЗ, считано от 22.02.2022г. (датата на уведомяване и предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице) до окончателното плащане.

Предмет на обжалване с въззивната жалба на ответното дружество ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК 121265177, гр. София, е решението на първоинстанционния съд в частта му, с която искът е уважен в размер над 15 000 лева до присъдените 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2022г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба на ищеца М. М. И., ЕГН **********, се прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част като се оспорва извода на първоинстанционния съд, че за възмездяване на причинените му неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение в общ размер на 70 000 лева. Като обосновава подробно аргументи за надлежно установените по делото увреждания, които е получил вследствие на процесния деликт по вид, обем и тежест, за приложимите критерии при определяне на дължимото обезщетение, и позовавайки се и на утвърдената съдебна практика относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай, щецът – въззивник моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявените осъдителни искове в размер на 90 000 лв., ведно със законната лихва считано от 22.02.2022г. - датата на отправяне на претенция към застрахователя, до окончателното плащане. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата по тази въззивна жалба страна ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх.

№10626/28.04.2023г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение. Ответникът счита, че размерът на претендираното обезщетение не съответства нито на реално претърпените от ищеца вреди, нито на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 от ЗЗД, позовавайки се в тази връзка и на изложените в собствената му въззивна жалба аргументи за необоснована завишеност по 2 размер на присъденото обезщетение.

Във въззивната жалба на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане” АД се прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Като се основава на събраните по делото писмени доказателства (в частност медицински документи), свидетелските показания и приетото заключение на назначената по делото съдебна медицинска експертиза, ответникът – въззивник счита, че определения от съда общ размер на обезщетението за неимуществените вреди от 70 000 лева е необосновано завишен, не отговаря на всички обективни критерии, които ППВС 4/68г. налага за постигане адекватност и справедливост, и не съответства на вида и обема на травмите, получени от ищеца в резултат на процесното ПТП. Оспорва като необоснован и извода на решаващият състав за недоказаност на възражението съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице като, аргументирайки се с мястото, на което е седял ищеца (пътник на предна дясна седалка), и вида на получените от него травми, счита, че следва да се приеме, че същият е пътувал без поставен предпазен колан, с което си поведение е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП и е създал възможност за настъпване и повишаване обема на вредоносния резултат. Моли за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и отхвърляне на иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 15 000 лв. до присъдения размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата. В условие на евентуалност моли за намаляване на размера на присъденото обезщетение при отчитане на действително претърпените болки и страдания и техния интензитет.

Насрещната по тази въззивна жалба страна – ищецът М. И., не е подала писмен отговор.

В хода на проведеното открито съдебно заседание всяка една от главните страни, представлявани по пълномощие от упълномощен адвокат, заявява, че поддържа подадената от нея въззивна жалба и моли за нейното уважаване, съответно за отхвърляне на жалбата на насрещната страна.

Претендират насрещно и разноски, за което са представени и съответни списъци по чл.80 ГПК.

Подпомагащата ответника страна Ю. К. Х. не се явява, не изразява 3 становище по въззивните жалби.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното право на ищеца М. М. И., ЕГН **********, с адрес в град В., като трето увредено лице, да получи пряко от ответното застрахователно дружество „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК 121265177, седалище град София обезщетение за причинените му вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.03.2018г. по път III-208, в посока град Айтос, при км.42 + 050, по вина на водача на товарна композиция - влекач марка „Скания Р 500“ с рег. № А 7506 НА, със закачено на него полуремарке марка „Стас О 38 3 ФАК“ с рег. № С 4152 ЕС Х. К. К..

За претърпените неимуществени вреди е претендирано обезщетение в размер на 150 000 лева, съответно сумата от 96,25 лева – за обезщетяване на претърпените имуществени вреди (направени разходи за медикаменти и други медицински консумативи).

В предмета на делото са включени и акцесорни претенции за присъждане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху търсените обезщетения за вредите, считано от датата на отправенета претенция до застрахователя - 22.02.2022г., до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

В частта, с която искът за имуществени вреди е уважен изцяло за сумата 96,25 лева, съответно частично за сумата 15 000 лева – дължимо обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2022г. (датата уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното им плащане, постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това и като съобразява предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира за установени виновното и противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водача на товарна композиция Х. К. К., ЕГН **********, механизма, при който е настъпило пътнотранспортното 4 произшествие на 18.03.2018г., както и отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца М. М. И., ЕГН **********, като пътник в ударения л.а. „Сеат Кордоба” , рег.

№ В 8751 КК, управляван от водача Ю. К. Х., конституиран по делото като трето лице – помагач на страната на ответното застрахователно дружество.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Спорни са единствено размерът на дължимото обезщетение за справедливото възмездяване на причинените неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По същество първоинстанционното решение във влязлата в законна сила негова част има същите правни последици като решение по уважен частичен иск, доколкото със същото е произнесена отговорността на ответника „ОЗК Застраховане” АД - застраховател на застрахования деликвент Х. К. К. като водач на товарна композиция - влекач марка „Скания Р 500“ с рег. № А 7506 НА, със закачено на него полуремарке марка „Стас О 38 3 ФАК“ с рег. № С 4152 ЕС , за обезщетяване на част от причинените в резултат на деликта вреди на ищеца М. И. - трето увредено при застрахователното събитие лице (в частност и неимуществените такива).

Съгласно разпоредбите на чл.297 и чл.298, ал.1 от ГПК това решение е задължително за страните в настоящото производство и за съда, като спорът в тази му част не може да бъде пререшаван (чл.299, ал.1 от ГПК). Решението се ползва със сила на пресъдено нещо (СПН) относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане, произтичащо от същото право. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането за обезщетение на вредите да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

5

Формираната СПН на решението по исковете за обезщетяване на част от причинените при процесното ПТП вреди (имуществени и част от неимуществените) относно основанието преклудира и правоизключващите отговорността на прекия причинител (респ. неговия застраховател) възражения, че вредите от деянието не са по изключителна вина на застрахования водач, а са съпричинени от пострадалия.

С оглед на това и като съобразява, че въведеното в хода на първоинстанционното исково производство възражение на ответния застраховател за съпричиняване на вредите, обосновано с твърдението, че пострадалия ищец М. И. е пътувал в ударения лек автомобил на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, е отхвърлено като неоснователно, съдът намира за недопустимо повторното разглеждане на това правоизключващо възражение в настоящтото въззивно производство с предмет – дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди за разликата над част от присъдения с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд размер. В този смисъл е и съдебната практика (решение № 50156/15.03.2023 г. по т.д. № 1243/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92/07. 09. 2016 г. по т.д. № 185/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и в решение № 89/28. 01. 2020 г. по т.д. № 2741/2015 г. на ВКС, І т.о., и решение № 20/30. 06. 2020 г. по т.д. № 376/2018 г. на ВКС, І т.о.).

Независимо от горното, фактът, че ищецът е бил пътник на предна дясна седалка, вляво от която не се намират обемни части и детайли, не е достатъчен да се приеме обосновано, че ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан, именно в резултат на което под въздействието на инерционните сили тялото му е залитнало, за да се удари в по-далечно стоящи обемни части и/или детайли във вътрешността на автомобила. Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, реално е възможно счупването на 10-то и 11-то леви ребра и разкъсването на слезката да са резултат на действието на поставен обезопасителен колан, преминаващ в тази област на тялото при пътник, седящ в дясната половина на автомобила. Сходно е и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза (САТЕ). Анализирайки посоката на удара, породените в резултат на това инерционни сили и местата на травмите по М.