Присъда № 84 от 30.06.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 84/30.06.2026 година по НОХД № 421/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия Х. Х. А. /H H A/, роден на ********** г., в гр. ***, Сирия, гражданин на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, на 14.07.2024г., в района на гранична пирамида № 268, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и субективна стрА. от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определянето му съдът вземе предвид от една стрА. високата степен на обществена опасност на деянието, от друга стрА. чистото съдебно минало на подсъдимия, обуславящо ниската степен на обществена опасност на личността му, както и причините и мотивите за извършване на деянието. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в размер на 255.65 /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. М. М. от АК - Ямбол в хода на съдебните прения пледира съдът да наложи минимално по размер наказание на подзащитния му при условията на чл.55 от НК, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено и съдът да не бъде налага кумулативно предвиденото за престъплението наказание глоба.

Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдим по делото е Х. Х. А. /H H A/, роден на ********** г., в гр. ***, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, с адрес в гр. ***, Сирия.

Няколко месеца преди 14.07.2024 година подсъдимият по икономически причини влязъл от република Сирия в република Турция с намерение да продължи към друга държава. По време на престоя си в република Турция подсъдимия решил да влезе в република България, но тъй като не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе в стрА.та ни, подсъдимия решил да стори това без изискуемото се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на това си решение подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да подпомогне подсъдимия да влезе в република България, преминавайки през 1 българската граница без необходимите му документи и разрешения. Във връзка с постигната договореност на 14.07.2024 година, около в ранните часове подсъдимия като част от група от 12 лица, всички имащи намерение да влязат в стрА.та ни, водена от двама водачи с неустановена самоличност, бил отведен от гр. Истанбул в близост до турско българската граница. Около 05.00 часа групата достигнала възпрепятстващото съоръжение на българо турската граница. След това, около обяд същият ден - 14.07.2024 година, подсъдимият влязъл през границата на стрА.та ни от република Турция в република България, в района на 268 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през отвор направен от водачите на групата във възпрепятстващото съоръжение, находящо се на българо–турската границата. ОстА.лите единадесет лица, с които подсъдимия се придвижвал и двамата им водачи също влезли в република България по идентичен начин, по същото време и от същото място.

При влизането си в стрА.та ни на 14.07.2024 г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република България. След влизането си в стрА.та ни подсъдимия и спътниците му продължили движението си на територията на република България първоначално пеш, а след това като пътници в лек автомобил марка КИА, с рег. № ***, управляван от румънски гражданин.

Около 17.00 часа на 14.07.2024 година автомобила, в който пътувал подсъдимия заедно с остА.лите 11 лица от групата, бил спрян на главен път I-7 в землището на с.Гранитово, община Елхово, обл.Ямбол от служители на МВР. При извършената полицейска проверка никой от пътниците в автомобила, сред които и подсъдимия, не представил документи за самоличност.

След това подсъдимия и остА.лите лица, с които се придвижвал били задържани и отведени в ГПУ - Елхово.

При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ - Елхово в него не са били открити никакви вещи, вкл. и документи за самоличност.

Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.

Лицето се е идентифицирало с имената Х. Х. А. /H H A/ - роден на ********** г., в гр. ***, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, с адрес в гр. ***, Сирия.

Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите И. З. и Н. Д. М., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени са от лица 2 незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля И. З. факти са пряко относими към действията на подсъдимия след влизането му в Република България, а тези на св. Н. Д.

М. и към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият Х. Х. А. /H H A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 14.07.2024г., в района на гранична пирамида № 268, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият Х. Х. А. /H H A/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От показанията на свидетелите М. и З. и обясненията на подсъдимия Х. Х. А. /H H A/ преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на преминаване на държавната ни граница от подсъдимия, а именно около обяд на 14.07.2024 г. в района на 268 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, на българо - турската граница.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да влезе на територията на република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където 3 осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в стрА.та ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.

Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимия.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Х. Х. А. /H H A/ за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.