Определение № 365 от 20.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Благоевград, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20251200501218 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на З. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ул.“Ал.Стамболийски“ №32, ет.3, против определение №1345/14.07.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№3396/24г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С атакувания акт е прекратено производството по делото досежно насрещния отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, касаещ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, поради недопустимост и насрещната искова молба в тази част е върната.

Недоволна от така постановеното определение е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявеният насрещен иск досежно описания имот.

Противната страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакуваното определение и настоява за потвърждаването му, за което също подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени наведените от жалбоподателката доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното дело е образувано по искова молба (вж.поправена такава от 06.02.2025г), подадена от И. Н. А., против З. И. Ч., с която е поискано от съда да признае за установено, че ответницата не е собственик на 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, да се отмени нотариален акт №188/24г в частта му над 1/6 ид.ч., както и в условията на кумулативност – да се допусне делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, ведно с прилежащите към него мазе №10, с площ от 18, 73 кв.м. и таванско помещение №8, отразено в КККР на гр.Благоевград под самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, при следните квоти: за И.А. – 5/6 ид.ч. и за З.Ч. – 1/6 ид.ч.

Установява се още, че с насрещна искова молба ответницата З.Ч., наред с иск по чл.30, ал.1 ЗН, е предявила и насрещен иск, с който е поискала от съда да признае за установено, че не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, позовавайки се на придобивна давност, текла в нейна полза от 2008г до връчване на преписа от исковата молба по делото.

При тези данни правилно РС е приел, че производството по насрещния отрицателен установителен иск следва да се прекрати, поради недопустимост на този иск. По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на 2 съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно, без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

В случаите, когато е иницииран исков процес за делба на съсобствен имот или вещ и при предявени съгласно чл. 342 от ГПК до приключване на първото по делото заседание възражения от страна на съделител относно съсобствеността на делбения имот, заявявайки самостоятелни собственически права, делбеният съд е длъжен да обсъди тези възражения и да се произнесе по тях с постановеното решение по допускането на делбата, като в случай, че приеме, че имотът не е съсобствен, а еднолична собственост на един от съделителите, той следва да отхвърли иска за делба.

В тази хипотеза предявяването на насрещен установителен иск в делбата е безпредметно, респ. недопустимо, доколкото съделителят, претендиращ самостоятелни права върху делбения имот ще получи ефективна защита, чрез надлежно заявеното от него възражение в делбения процес относно правото на собственост (вж. Р№120/13.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№6714/13 г., І г. о., О№72/23.02.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 629/16 г., ІІІ г. о., О№800/06.11.2014 г. на ВКС по ч. гр.д.№5660/2014 г., ІІІ г. о. и др.). Ето защо и изводът на РС за недопустимост на насрещния отрицателен установителен иск е законосъобразен.

Неоснователни са оплакванията, че предявеният насрещен отрицателен установителен иск е допустим, тъй като по този начин ищцата по насрещния иск защитавала правото си на собственост върху процесния самостоятелен имот. Съгласно т.2 на ТР№8/12г на ОСГТК на ВКС в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Ето защо и жалбоподателката, в качеството си на ответник по първоначалния иск за делба ще има възможността да докаже претендираното от нея право на собственост върху спорните идеални части от процесния имот (5/6 ид.ч., останалата 1/6 не е спорна) на претендираното от нея правно основание, което изключва правният й интерес от насрещния отрицателен установителен иск.

Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателката, че правният й интерес 3 от предявяване на насрещния иск произтичал и с оглед обстоятелството, че по този начин ще се прекрати съществуващия между страните правен спор и няма да е налице впоследствие необходимост от провеждане на осъдителен иск за собственост. В тази насока следва да се посочи, че при наличието на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата, с което въпросът за съсобствеността върху имотите, страните и квотите на съделителите е разрешен със сила на пресъдено нещо, с последващ иск между същите страни, респ. техните правоприемници не може да се пререшава спор за собствеността върху същия имот, така както, когато с влязло в сила решение по установителен иск спорът за собствеността, респ. съсобствеността е разрешен, той не може да се пререшава в производство за делба на същият имот между същите страни (вж. О№572 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№5736/2013 г., III г. о., ГК и др.). В този смисъл съдът счита, че предявеният иск за делба ще прекрати съществуващия спор между страните, поради което изложените доводи, че впоследствие ще се наложи предявяването на други искове, не намират опора в закона и данните по делото.

Независимо от горното следва да се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и поради следните съображения:

С първоначалната искова молба ищцата И.А. е предявила при условията на обективно съединяване и отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответницата не е собственик на 5/6 ид.ч. от процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, който според настоящия състав е процесуално допустим, с оглед обстоятелството, че ответникът по иска се легитимира като индивидуален собственик на целия делбен имот с констативен нотариален акт за собственост, нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, за който се твърди наличието на съсобственост и липса на самостоятелен характер (вж.

Р№50037/29.03.2023г на ВКС по гр.д.№2691/22г, I гр.о.). Според константната съдебна практика отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на уважаването на положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск.

Отхвърлянето на отрицателния установителен иск за конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото. Ето защо,след като отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост формира сила 4 на пресъдено нещо между страните по спора, че ответникът по иска е носител на отричаното от ищеца вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник по предявен отрицателен установителен иск да предяви насрещен отрицателен установителен иск за собственост на същото право (вж.Р№530/05.07.2010г на ВКС по гр.д.№1560/09г, I гр.о., Р№32/10.03.2016г на ВКС по гр.д.№4741/15г, II гр.о., Р№68/18.06.2019г на ВКС по гр.д.№3931/18г, II гр.о., Р№160/21.01.2020г на ВКС по гр.д.№1555/19г и др.). В настоящата хипотеза чрез предявяването на насрещния отрицателен установителен иск се отрича правото на собственост върху същите идеални части (5/6 ид.ч., останалата 1/6 не е спорна) от процесния имот с идентификатор ***, които са предмет на отричане и по първоначално предявения отрицателен установителен иск. Евентуалното отхвърляне на предявения от ищцата И.А. отрицателен установителен иск ще има за последица формиране на сила на пресъдено нещо, че ответникът е носител на отричаното вещно право, поради което насрещният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим.

В този контекст атакуваният акт, като правилен и законосъобразен, ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1345/14.07.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№3396/24г по описа на с.с.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Благоевград, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20251200501218 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на З. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ул.“Ал.Стамболийски“ №32, ет.3, против определение №1345/14.07.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№3396/24г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С атакувания акт е прекратено производството по делото досежно насрещния отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, касаещ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, поради недопустимост и насрещната искова молба в тази част е върната.

Недоволна от така постановеното определение е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявеният насрещен иск досежно описания имот.

Противната страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакуваното определение и настоява за потвърждаването му, за което също подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени наведените от жалбоподателката доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното дело е образувано по искова молба (вж.поправена такава от 06.02.2025г), подадена от И. Н. А., против З. И. Ч., с която е поискано от съда да признае за установено, че ответницата не е собственик на 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, да се отмени нотариален акт №188/24г в частта му над 1/6 ид.ч., както и в условията на кумулативност – да се допусне делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, ведно с прилежащите към него мазе №10, с площ от 18, 73 кв.м. и таванско помещение №8, отразено в КККР на гр.Благоевград под самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, при следните квоти: за И.А. – 5/6 ид.ч. и за З.Ч. – 1/6 ид.ч.