Определение № 628 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500419 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Ричи 2015“ЕООД, ЕИК:203894504, със седалище и адрес на управление: с.Първенец, обл.Пловдив, ул. Речна № 2, чрез пълномощника по делото адвокат М. П., срещу Определение № 90/03.01.2024 г. постановено по гр.д. № 17624 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения от „Ричи 2015“ ЕООД против ТП на „ДЛС Тракия“ иск за признаване, че договора между тях от 20.01.2023 г. е прекратен по вина на ответника.

В частната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се, че с предявения иск не се претендира разваляне на договора, както е било прието в обжалваното определение. Посочва се, че са предявени два обективно кумулативно съединени искове: първият за прекратяване на договорните отношения /а не разваляне/ поради виновно поведение от страна на ответника, а вторият осъдителен - да бъде възстановена задържана без основание парична сума от страна на ответника, представляваща внесена от ищеца гаранция за изпълнение на сключения договор. Приема се, че изложените от районния съд мотиви не съответстват на съдържанието на исковата молба. Сочи се, че главният иск е за неоснователно обогатяване от страна на ответника, за което се позовава на текущо образувани съдебни производства със същия предмет и същото основание. За пълнота се сочи, че предмета на договора е продажба на стояща на корен дървесина. Намира се за житейско нелогично да се счете дървесината, която не е отделена от кореновата система, за движима вещ, предвид, че същата е трайно закрепена 1 към земната повърхност. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Препис от частната жалба за връчване не е представен, съгласно чл.129, ал.3 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „Ричи 2015“ЕООД, с. Първенец, обл.Пловдив, против Териториално поделение на „Държавно ловно стопанство Тракия“ с.Стряма, местност Чекерица, общ.Раковски, обл.Пловдив, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове, уточнени с молба от 21.12.2023 г.:

-да се признае за прекратен договор № Д -34-9#1 от 20.03.23 г. по вина на ответника поради проявена от същия недобросъвестност и неспазването на добрите търговски практики, чийто изразни форми са неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника и нарушение на правата на купувача по договора;

- да се осъди ответникът да възстанови на ищеца сумата от 15 751, 78 лева, съставляваща внесена гаранция за изпълнение на договор № Д -34-9#1 от 20.03.23 г., като задържана без основание от същя.

- да се осъди ответникът да заплати законна лихва върху главницата от 15 751, 78 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.

Изложените от ищеца твърдения са, че е страна по договор № Д -34-9#1 от 20.03.23 г. с предмет „покупко - продажба на прогнозни количества дървесина от Обект № 2312“, по силата на която ответникът е имал задължението да прехвърли на ищеца собствеността върху реално добита и извозена до временен склад дървесина. Излагат се твърдения за неизпълнение от ответника на задълженията му по договора. Твърди се за отправено от ответника изявление за едностранно прекратяване на договора и задържане от същият на внесената от ищеца гаранция за изпълнение по договора от 15 751, 78 лева, които се оспорват като извършени при липсата основание. Излагат се твърдения за неизправността на ответника по договора. С исковата молба ищецът уведомява ответника, че не признава прекратяването на договора от него като вместо това прекратява договора поради проявена недобросъвестност от страна на ответника и предприети действия в 2 противовест на добрите търговски практики и нравствени норми.

С уточняваща молба по делото от 21.12.2023 г. се сочи, че срокът на договора е до 30.11.23 г., като същият е бил предсрочно прекратен без основание от страна на ответника. Излагат се твърдения относно правата и задълженията на страните по договора. Оспорва се основанието за прекратяване на договора от ответника, както и се навеждат твърдения за неговата неизправност по договора.

С определението № 90/03.01.2024 г. районният съд е прекратил производството по отношение на предявния иск за признаване, че договорът между страните от 20.01.2023 г. е прекратен по вина на ответника, след като е приел същият за недопустим.

Настоящият съдебен състав споделя извода за недопустимост на иска, по отношение на който е прекратено производството с обжалваното определение.

Според възприетото в съдебната практика, по силата на чл. 124, ал. 1 ГПК може да се предяви установителен иск за разрешаване граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право /правоотношения/; липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен; установяването на обстоятелството дали ответник по иск незаконосъобразно е прекратил или развалил договор не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо; неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора; правото да се развали/ прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно, като по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто договорът за наем не е./ в този смисъл решение № 127/29.10.10 по т. д. № 20/10, І ТО; решение № 13/30.01.19 по г. д.

№ 1806/18, ІV ГО; определение № 535/18.07.13 по ч. т. д. № 2472/13, І ТО; определение № 458/11.06.18 по г. д. № 1270/18, ІІІ Г0/.

В аспекта на горното и предвид изложените фактически твърдения в исковата молба и уточняващата молба, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск за признаване прекратяването на процесния договор по вина на ответника. С оглед претендираното неизпълнение от страна на ответника и оспорване на основанието за задържане на платената гаранция по договора от 15 751, 78 лева, правният интерес на ищеца е от предявяването на осъдителен иск за връщането на гаранцията, с който е и сезирал районния съд. При разглеждането на 3 осъдителния иск подлежи на преценка изправността на страните по договора и правото на всяка от тях да прекрати договора.

Изложените изводи не се променят от доводите в частната жалба, че се договорът е с предмет продажба на стояща на корен дървесина, която е трайно закрепена към земната повърхност. Подобни фактически твърдения не са изложени в исковата молба, както и не се претендира разваляне на договора, според изложеното жалбата. Предвид последното не подлежи на преценка приложението на чл.87, ал.3 ЗЗД.

По отношение на цитираната съдебна практика съдът намира същата за неотносима, доколкото са разгледани казуси, основани на различни фактически твърдения и искане към съда.

В аспекта на горното настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд за недопустимост на иск за признаване за установено прекратяването на договора № Д -34-9#1 от 20.03.23 г. по вина на ответника, поради което правилно производството по него е било прекратено.

На основание изложените доводи обжалваният съдебен акт следва да се потвърди, като правилен и законосъобразен, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90/03.01.2024 г. постановено по гр.д.

№ 17624 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения от „Ричи 2015“ ЕООД против ТП на „ДЛС Тракия“ иск за признаване, че договора между тях от 20.01.2023 г. е прекратен по вина на ответника.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4