Определение № 174 от 26.02.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. гр. Добрич, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Т.а

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500075 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 121 вр. чл. 274 и сл. от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 1299/18.01.2024г. по регистратурата на Районен съд - Добрич, подадена от М. Г. Д. с ЕГН **********, гр. Д. и упълномощения от нея адвокат Б. П. К., срещу определение № 10/02.01.2024г. по гр.дело № 3018/2023г. по описа на Районен съд - Добрич, с което производството пред сезирания съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна.

Определението се оспорва с подробни аргументи като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че предявеният от частния жалбоподател спор е трудов и по правилото на чл.

114 от ГПК е подсъден на сезирания Районен съд - Добрич, чиято териториална компетентност се определя според мястото, в което частната жалбоподателка, ищца по делото, обичайно е полагала своя труд. Иска се определението да бъде отменено и спорът да бъде разгледан в Добричкия районен съд, а не във Варненския районен съд.

Ответникът по жалбата е представил отговор, с който оспорва същата, позовавайки се и на представените с нея доказателства, като изразява становище за законосъобразност на атакуваното определение и настоява за неговото потвърждаване.

Като постави на разглеждане частната жалба, Окръжен съд - Добрич установи следното:

При данни, че обжалваното определение е съобщено на жалбоподателката на 15.01.2024г., частната жалба е постъпила в установения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – на 18.01.2024г. Подадена е от 1 страна по делото с право за оспорване на определението по подсъдността, съгласно чл. 121 от ГПК, отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. 260 и чл. 261 от ГПК, и е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано пред Районен съд Добрич по искова молба с вх.№ 20557/21.11.2023г., с която М. Г. Д. е предявила срещу Висше училище по мениджмънт с ЕИК 124140232, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Оборище“ № 13А, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. В срока за отговор ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото, като се е позовал на факта, че седалището му е в гр. Варна, където е и определеното в трудовия договор място на работа на ищцата. Изтъкнал е, че ищцата не е обосновала в исковата си молба основание за промяна на установената от чл.

108, ал. 1 от ГПК местна подсъдност според седалището на ответника – юридическо лице и, че не е налице основание за приложение на изборната подсъдност по чл. 114 от ГПК, предвид установеното с трудовия договор място на работа в гр. Варна. Приложил е доказателства за последното заверени копия на допълнителни споразумения към трудов договор № 35/09.07.2018г. от 26.09.2019г. и от 19.02.2021г., като е заявил, че други споразумения за изменения мястото на работа на ищцата между страните не са подписвани.

Не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено със заповед № 20/12.10.2023г. на ректора на Висше училище по мениджмънт (ВУМ). Заеманата от ищцата длъжност въз основа трудов договор от 09.07.2018г. и допълнителни споразумения към него от 26.09.2019г. (за изменение на отпуск) и от 19.02.2021г. (за изменение на работно време) е била „главен асистент“ в катедра „Туризъм“, Стопански факултет на ВУМ със седалище в гр. Варна. На тази длъжност ищцата е била възстановена с влязло в сила на 02.06.2023г. решение № 788/29.07.2022г. по гр.д.№ 295/2022г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отменено като незаконосъобразно предходното й уволнение, извършено със заповед № 1/18.01.2022г. на ректора на ВУМ гр. Варна. В двете допълнителни споразумения (трудовият договор не е представен по делото) е посочено място на работа „Висше училище по мениджмънт в гр. Варна“.

За да постанови изпращане на делото по правилата на местната подсъдност на Районен съд – Варна, първоинстанционният съд е приел, че в исковата молба няма твърдения и по делото липсват доказателства ищцата да е полагала труд в гр. Добрич; че в сключения между страните трудов договор, приложен към отговора на исковата молба, е посочено конкретно място на работа на ищцата, а именно ВУМ в гр. Варна, като и в исковата молба ищцата е посочила същото място на работа; че доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата, по правилото на чл. 66, ал. 3 от КТ също следва, че мястото на работа на ищцата е седалището на ответното дружество, а именно гр. Варна.

2

Определящо за изборната подсъдност по чл. 114 от ГПК е не мястото на работа, уговорено в трудовия договор, а мястото, където работникът/служителят обичайно е полагал труд. Тази подсъдност, в отклонение от общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, е израз на специалната закрила, която законът дава на работника по предявен от него спор с работодателя. Тя е приложима към всеки трудов спор, като при такъв по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ ищецът има право да предяви исковете по мястото, в което обичайно е полагал своя труд преди прекратяване на трудовото правоотношение – това е действителното място, в което работникът/служителят обичайно осъществява трудовите си функции, и то може да е различно от мястото на работа като задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ. Дори в трудовия договор да е посочено конкретно място на работа на работника/служителя, от значение за подсъдността е не то, а мястото, в което фактически лицето обичайно е полагало труда си.

В исковата молба действително липсва изрично позоваване от ищцата на специалната изборна подсъдност по чл. 114 от ГПК, но след като тя е сезирала Районен съд – Добрич, следва да се приеме, че е упражнила именно това свое право. При неяснота и по повод възражението на ответника съдът е следвало, по арг. от чл. 8, ал. 3 и чл. 9 от ГПК, да даде възможност на ищцата да обоснове процесуалното си действие пред Районен съд – Добрич.

Последното е направено с изложението в подадената частна жалба и приложените към същата документи. Така преценката за законосъобразност на обжалваното определение следва да бъде извършена въз основа съдържащите се по първоинстанционното дело доказателства и тези, представени с подадената частна жалба и отговора по нея, при съобразяване позоваването на жалбоподателката на разпоредбата на чл. 114 от ГПК (съобразно ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС).

Както вече се посочи, възражението на ответника за местна неподсъдност на спора е обосновано с това, че неговото седалище и уговореното в трудовия договор място на работа на ищцата е в гр. Варна, а след обосноваване на основание за избор на подсъдност по мястото, където обичайно ищцата е престирала работна сила и с твърдение това да е гр.

Варна. За да е основателен направеният отвод, е необходимо да бъде доказано от работодателя, че мястото, в което ищцата е работила обичайно, не е било в гр. Добрич, а е съвпадало с мястото на работа, посочено в трудовия договор.

С оглед местната подсъдност на делата по трудови спорове обичайното местополагане на труда е посоченото в трудовия договор място на работа, ако това съответства на действителното фактическо положение. За определянето на мястото, където работникът/служителят обичайно полага своя труд, значение има мястото, където той извършва трудова дейност попродължително време, където се извършва основната – най-значимата дейност за работодателя и където се приемат и предават резултатите от труда, като никой от отделните критерии няма решаващо значение, а оценката 3 им е винаги комплексна и зависи от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай.

От представените с исковата молба доказателства се установява, че след отмяна на предходното прекратяване на трудовото правоотношение и възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност „главен асистент“ във ВУМ гр. Варна, тя е подала пред работодателя заявление с вх.№ ВВ-23009/16.06.2023г., с което е заявила желание и готовност да изпълнява длъжността си с месторабота в сградата на ВУМ в гр. Добрич и да заеме позициите, по които е работила преди незаконното й уволнение – преподавател, директор на програма и заместник редактор на списание, като е поискала съставяне на констативен протокол в удостоверяване факта на явяването й на работа на същата дата. Със заявление от 18.06.2023г. и съгласно заповед на ректора за ползване на платени отпуски, ищцата е подала молба за ползване на годишен отпуск в размер на 13 дни от 19.06.2023г. до 05.07.2023г., вкл. С трето заявление от 06.07.2023г. и приложено към него молба ищцата е поискала разрешение да ползва още 23 дни платен годишен отпуск от 07.07.2023г. до 08.08.2023г., вкл., като е изразила несъгласие със становището на работодателя относно мястото, в което да полага труд и е настояла това да бъде в учебния корпус на сградата на ВУМ в гр. Добрич, офис № 2 - обособен за нейно ползване преди уволнението й, за промяна на което страните не се били договаряли, а също така е потвърдила вече заявените си искания да бъде възстановена заетостта й от преди уволнението.

С последващо заявление от 14.08.2023г. ищцата посочила, че се явила на работа след ползвания отпуск, че работното й място в офис 2 в сградата на ВУМ в гр. Добрич, който й е бил предоставен и е ползвала преди уволнението, е в състояние, което не позволява използване за нормална трудова дейност; поискала е от работодателя този офис да бъде почистен и оборудван, да й бъде предоставен график, по който ще преподава през предстоящата уч. 2023/2024г., за да се подготви, да й бъде предоставен достъп до електронните ресурси във ВУМ и е заявила, че е в невъзможност да изпълнява трудовите си функции на място, ще продължи да работи дистанционно. Със заявление от 17.08.2023г. ищцата уведомила ответника, че отново се явила в готовност да й бъдат възлагани служебни задачи в сградата на ВУМ в гр. Добрич, отишла в офис 2, в който било работното й място, но установила, че е заключен и на вратата е поставена табела „склад“, а служителят, който до тогава работел в него, бил преместен в съседен офис.

Ищцата посочила, че с преобразуване на офиса й в склад се възпрепятствал достъпа й до него, с това работодателят не я допускал до работното й място и отказвал да й предостави възможност да изпълнява трудовите си функции; поискала да й бъде предоставено друго аналогично подходящо работно място, от където да може да ръководи находящата се във ВУМ гр. Добрич специалност по хранителни технологии в кулинарните изкуства, на която била директор и която администрирала от 2020г. И с последващи заявления от 18, 21, 22, 23, 24, 25, 28, 29, 30, 31 август, а също и през септември и 4 октомври 2023г., ищцата уведомявала работодателя, че се явява на работа в сградата на ВУМ в гр. Добрич, но не й е осигурено подходящо работно място.

С писмо изх.№ ИВ-23-171/24.08.2023г., получено от ищцата на 28.08.2023г., ректорът на ВУМ гр. Варна е отговорил на депозираните от нея множество заявления след възстановяването й на работа. Обърнал е внимание, че работното място на ищцата, съгласно сключения трудов договор, е във ВУМ – Варна, че заявеното от нея желание работното й място да бъде определено в гр. Добрич към момента не може да бъде изпълнено, че ищцата не се явява на работа в определеното й работно място във ВУМ гр. Варна от 16.06.2023г., че претенциите й да бъде възстановен офисът й са неоснователни; че искането й да работи в сградата в гр. Добрич е едностранно решение на ищцата, въпреки несъгласието на работодателя; че заеманата длъжност „главен асистент“ не налага предоставяне на самостоятелен кабинет; че известната на ищцата трайно установена практика и в двата корпуса на ВУМ (в гр. Добрич и в гр. Варна) е всички преподаватели да ползват определено общо помещение с всички необходими условия за работа, в т.ч. и техника; че ползваните преди уволнението офис, лаптоп и телефон са били предоставени само и единствено по повод сътрудничество на ищцата към отдел „Проекти“ и ангажиментите във връзка с това, а към настоящия момент нови такива ангажименти не се предвижда да й бъдат възлагани и подобен инструментариум не й се следва; че ищцата има необезпокояван достъп до сградата на ВУМ в гр. Добрич, която ежедневно посещава и по своя преценка, без разрешение от работодателя, напуска като заявява, че ще продължи да работи от дома си и че местоработата на ищцата е в гр. Варна, но тя не се явява за изпълнение на служебните си задължения.