Протокол № 792 от 05.05.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 792 гр. П., 05.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220102508 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

Ищецът Н. Н. А. - редовно призован чрез процесуалния си представител, се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана“ – гр. П..

Постъпила е молба с вх. № 11976/28.04.2025 г. от адв. Т. Ж. от АК-П., назначена в качеството на служебен защитник, в която сочи, че поради независещи от волята й обективни причини, не може да се яви в о. с. з., тъй като е ангажирана за придружител на неин близък в гр. Пловдив за насрочена оперативна интервенция. Не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа искането си за допускане на свидетелите И. П. С. и С. А.

Я..

Постъпили е уточнителна молба с вх. № 3195/03.02.2025 г. и вх. № 3196/03.02.2025 г. лично от ищеца Н. А..

Ответникът ГДИН-София - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпраща законов или процесуален представител.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

СЪДЪТ разпорежда ДА СЕ СВАЛЯТ белезниците на ръцете на ищеца по делото.

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Поддържам ИМ и молбата за уточнение на периода.

Моля да се приемат като доказателства по делото справките пристигнали от Затворите в Република България. Поддържам и искането направено от адв. Ж. за разпит на двама свидетели. В ИМ съм въвел твърдения за нарушаване на три признака – лично, обществено положение и пол. В Затвора в Стара Загора съм ползвал котлон в килията и бяхме настанени четирима осъдени на дожИ.тен затвор. Правя уточнение в ИМ, че на стр. 4 съм имал предвид, че покъсно с разрешение на Началника на Затвора позволиха в местата за лишаване от свобода да ползваме в обособено помещение котлон и малка фурна. Когато дойдох през 2014 г. тук в Затвора в П. пуснах молба за котлон до Началника на Затвора и той я остави без уважение и 2014 г. депозирах молба до Главния Директор за котлон в килията, както дожИ.тните ползват в други затвори и ако не ми разреши в килията, да разреши в обособено помещение. Уточнявам, че през 2017 г. в килиите вместо котлон са разрешили парти грил със Заповед на Началника в Ловеч и това ме мотивира отново да се обърна към нашия Началник и да поискам. През 2017 г. устно поставих въпроса на Началника за парти грил в П. и той каза „Не може“. В този смисъл е нарушено равноправното третиране от страна на ГДИН-София, защото още през 2008 г. в Затвора в Стара Загора е разрешено котлон в килиите, в които са настанени затворници в зона с повишена сигурност и охрана. Аз също съм ползвал в групите в Стара Загора с останали други л/с. Уточнявам на стр. 5 твърденията си във връзка котлон и малка фурна - Заповед от 16.08.2017 г. От тази Заповед на министър Цачева официално е регламентирано във всички места за л/с в Република България да се ползват в обособено помещение котлон и малка фурна и да се съхраняват същите вещи в специални помещения. Моето оплакване е, че въпреки тази Заповед на министърката, началникът не разрешава и до ден днешен да се ползва от никой котлон, фурна и парти грил нито в обособено помещение, нито в килията. Считам, че съм неравноправно третиран по признак лично положение, обществено положение и пол. Полът го намесвам заради Сливенския затвор със жените, включително и в затворите, където имат женски пол настанени в местата за л/с. За мен 2 общественото положение е да се направи сравнение между един затвор с друг затвор, а досега практиката на ВКС и на по-долните по степен съдилища, личното положение се прави сравнение един и същи затвор, без да се вземат под внимание други затвори за сравнение. Затова искам да разгледате този мой довод за обществено сравнение, както и мъжки пол с женски пол.

Петгодишната давност се погасява когато е установена и призната. Съдът първо трябва да установи нарушението. Представям преписи на писмени доказателства, които моля да приемете, а именно: 3 бр. служебни бележки, касов бон и документ за закупена мини фурна, справка с изх. № 92/14 от ГДИН, Затвора - П., отговор от ГДИН-София с изх. № 4376/1 от 24.04.2015 г., заявление от 19.05.2017 г. от Н. А. до Началника на Затвора – П., молба от 23.12.2014 г. от Н. А. до Началника на Затвора – П., молба от 25.03.2015 г. от Н. А. до Началника на Затвора – П. и Заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на министър Цецка Цачева.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба от Н. Н. А., с адрес Затвора-П., в която същият твърди, че при излежаване на присъдата си в Затвора в Стара Загора същият е ползвал котлон в килията си, където са били настанени четирима осъдени на дожИ.тен затвор със специален режим в зона с повишена сигурност и охрана, в периода от 2011 г. до 2014 г. В предишен период от 2008 г. до 2011 г. същият сочи, че е ползвал с всички останали л/с котлони в обособено помещение.

Твърди, че през месец март 2014 г. е преместен от Затвора – Стара Загора в Затвора – Пловдив, където отново му е било разрешено от администрацията на затвора ползването на котлон в килията в зона с повишена сигурност и охрана. Твърди, че във всички други килии е имало по един котлон. Сочи, че също така им е било разрешено ползването и на аксесоари нужни за готвене като лъжици, купи, черпак, цедки, както и посуда – тенджери и тигани.

Твърди, че през м. април 2014 г. е преведен от Затвора –Пловдив в Затвора –П. в килия в зона с повишена сигурност и охрана. Твърди, че многократно е отправял запитване – устно и писмено към Началника на Затвора – П. за ползване на котлон в килията или обособено помещение, ведно с нужната посуда и прибори за готвене – тенджера, тиган лъжици, купи, черпак, цедки. Сочи, че е получил отрицателен отговор, тъй като в Затвора – 3

П. никога не са осигурявани такива условия за готвене или претопляне на храна на л/с било в килията или в обособено помещение, както било правено в други затвори в страната.

Твърди, че на по-късен етап е било разрешено ползването на фурна в килиите в зона с повишена сигурност и охрана в затворите в София, Стара Загора и други, а на него в П. това също му било отказано от Началника на Затвора-П.. Сочи, че на още по-късен етап е узнал, че е разрешено ползването на парти грил в килиите в зона с повишена сигурност и охрана в Затвора – Ловеч. Твърди се, че отново е направил устно запитване до Началника на Затвора – П. за парти грил, което също му е било отказано с горепосочените доводи.

Ищецът сочи, че с горепосочените доводи са нарушени правата му и счита себе си за дискриминиран.

В ИМ цитира чл. 20 от ХОПЕС, чл. 6 от КРБ, чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., както и съдебна практика на КС на РБ за равенството на гражданите.

Въвежда твърдения за нарушаване на три признака – лично положение, обществено положение и пол, като сравнява собственото си положение на л/с в Затвора-П. с други л/с, излежаващи присъдите си в други затвори в Република България.

Твърди, че ответникът ГДИН-София е нарушил равноправното третиране на л/с и осъдени на дожИ.тен затвор без заменяне, изтърпяващи присъдите си в Затвора П. със своето действие или бездействие, като не позволява ползването на котлон, фурна и парти грил в килиите или в обособени помещения. Сочи, че в посочения смисъл е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение, яд, главоболие и чувство за беззаконие в РБългария, която е член на ЕС, защото не е успявал да си стопли храната, да си пече филии, да си пържи картофи и т. н.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ГДИНСофия на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗДискр., затова че е нарушил равното третиране на лишени от свобода подсъдими и осъдени по смисъла на нормативните актовеот ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и съюзните норми от ПЕС, вр. с ПСЕ на лично, обществено 4 положение и/или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр., като му се заплати обезщетение в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В ИМ е посочена банкова сметка и титуляр за изплащане на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

Правят се доказателствени искания.

С молба № 131/03.01.2025 г., депозирана от адв. Т. Ж. е направено уточнение на процесния период, а именно от 18.06.2019 г. до 13.06.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който считат, че настоящата искова претенция е частично недопустима поради факта, че А. вече е водил идентично дело на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. за установяване на нарушение, и за осъждане на ответника ГД“ИН“ да преустанови нарушението дискриминация по недопускане за ползване на котлон и малка фурна в затвора, в резултат на което е постановено Решение № 1496/13.12.18г., но Гр. дело№ 440/18г. на РС- П. за исков период декември 2014 г. - май 2017, по което дело иска за установяване на дискриминация е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, след което решението с било потвърдено от въззивния съд с Решение № 59/191. по В.Гр. дело № 59/19г. на ОС-П., което е влязло в законна сила.

В случая настоящия иск е по чл. 71, ал. 1, т.З от ЗЗДискр. за обезщетение от претърпени вреди от дискриминация заради недопускане на котлон и малка фурна в затвора, и след като вече е било доказано с влязло в сила решение, че за определен период от време не е допускана дискриминация срещу л/с А., считам че за същия период от време няма и основания за търсене па обезщетение, за претърпени вреди от дискриминация.

Относно основателността на иска се твърди, че за да е налице бездействие на административния орган, което да е довело до дискриминация, в случая от началника на Затвора - П., следва да се касае неизвършване на фактически действия по задължение, които органът е длъжен да извърти по силата на закона. Неоснователното бездействие следва да е фактическо и да рефлектира върху правната сфера на лицето, търсещо правна защита.

Определящо е, че задълженията за фактически действия на органа, както и тяхното съдържание, трябва да настъпват пряко по силата на правна норма и 5 не трябва да са опосредени от допълнително волеизявление.

В Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 г. па министъра на правосъдието, раздел III „Вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, по т. 3 от списъка, е отразено - „котлон и малка фурна за общо ползване-съхраняват се в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Аналогично е правното положение и следващите две издадени заповеди - Заповед № JIC-04-746/08.12.21 г. на Зам.-министър на правосъдието Мария Павлова, и при Заповед № ЛС-04-268/17.06.22 г. на министьра на правосъдието Надежда Йорданова.

Следователно, котлонът и малката фурна са за общо ползване и се съхраняват в специално определени помещения, а редът за тяхното ползване е предоставен на началника на затвора.

Но отправеното до него искане началникът па затвора се е произнесъл и не е разрешил на жалбоподателя да бъдат предоставени цитираните уреди, тъй като същите пак, съобразно утвърдения списък, следва да се съхраняват в специално определени помещения.

Съдържанието на списъка е прието в преценка но целесъобразност.

Преценката обективира в акта съображения за сигурност, безопасност и превантивен ефект в местата за лишаване от свобода. Обема и характера на отговорността на администрацията и този аспект определя и естествената невъзможност за намеса в тази преценка.

В случая нормативния акт дава оперативна самостоятелност по преценка на началника на Затвора - П. дали да бъдат допуснати в затвора котлони и малки ел. печки, съобразно възможностите на сградния фонд в съответното затворническо отделение за обособяване на помещения, за съхранението им, тъй като тези вещи не са предвидени да държат при себе си л/с в затвора.