Решение № 683 от 20.06.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1234/2022
- Вид
- Решение № 683
- Подписан
- 20.06.2022
- В сила
- 20.06.2022
- Състав
- Явор Петров Джамалов
Други актове по делото
- Решение № 666 от 16.06.2022 · Явор Петров Джамалов
Цитирани разпоредби
- чл. 111 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.508 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 683 гр. П., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Явор П. Джамалов като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20221720101234 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
Съдът служебно е инициирал настоящето производство, тъй като след служебна проверка по делото бе установено, че документа в ЕИСС – Решение №**г. постановено по делото е със страни Е.И.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр П. 2300 ул. «Т.» ** ** ** чрез адв. А.А. срещу “Топлофикация - П.’ АД с ЕИК 113012360, с адрес на управление: гр.
П., ТЕЦ „Република“, а не настоящия ищец Д. Г. А.. - ЕГН:**********, съдебен адрес : гр.П., ул."Р.Д. н** ** **;, като мотивите и диспозитива на решението касаят факти и обстоятелства относно Е.И.Д. а не настоящия ищец.
Съдът след като се запозна с данните по делото и прецени същите, намира искането за основателно, поради следните съображения:
Както бе отбелязано в документа в ЕИСС – Решение №**г. постановено по делото е със страни Е.И.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр П. 2300 ул. «Т.» ** ** ** чрез адв. А.А. срещу “Топлофикация - П.’ АД с ЕИК 113012360, с адрес на управление: гр. П., ТЕЦ „Република“, а не настоящия ищец Д. Г. А.. - ЕГН:**********, съдебен адрес : гр.П., ул."Р.Д.н** ** **;, като мотивите и диспозитива на решението касаят факти и обстоятелства относно Е.И.Д. а не настоящия ищец, който е вярно посочен в Решение №**г., на хартиен носител приложен по делото .
Предвид горно в случая е налице е разминаване между формираната воля на съда изразена в решението на електронен носител и хартиен носител, тъй като е допусната техническа грешка при поставянето на файла в електронното досие на делото. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната вола и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и 1 изразяването на волята. В настоящия случай това е именно така, предвид изложеното погоре.
С оглед на горното и по изложените съображения районният съд, РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №**г., като след :
РЕШЕНИЕ гр. П., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VH-ми състав, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесет и втора година, в състав:
Районен съдия : Явор Джамалов и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01234 описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
Вместо :
По изложените в исковата молба обстоятелства, Е.И.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр П. 2300 ул. «Т.» ** ** ** чрез адв. А.А., моли да бъде постановено решение с което да бъде установено, че не дължи на “Топлофикация - П.’ АД с ЕИК 113012360, с адрес на управление: гр. П., ТЕЦ „Република“ представлявано от изп. дир.
Любомир Спасов, сумата от общо 2595,28 лв. от която: Главница в размер на 1545,27 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.” ** за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 906,46 лв. за периода от 30.11.2003 г. до 05.05.2010 г.; както и законната лихва върху размера на главницата от 1545,27 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.05.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и направени разноски по делото в размер на 143,55 лв., поради погасяванетс им по давност към датата на завеждане на исковата молба.
Ответното дружество “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., чрез депозирания отговор на исковата молба, както и в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Пернишки съдебен район, се установява, че срещу ищцата, са били предприети действия по реда на чл. 410 от ГПК, като е било образувано е ЧГД № ** г. по описа на ПРС и издадена ЗИПЗ № 2639/18.05.2010г., и изпълнителен лист от 05.08.2010 г. за 2 сумите, както следва: Главница в размер на 1545,27 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.” ** за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 906,46 лв. за периода от 30.11.2003 г. до 05.05.2010 г.; както и законната лихва върху размера на главницата от 1545,27 лв.. считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.05.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и направени разноски по делото в размер на 143,55 лв.
На 20.10.2010 г. е образувано ИД № ** г. по описа на ЧСИ А.В., което е било прекратено поради настъпила перемция след изтичане на двугодишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. с постановление на ЧСИ, архивирано със следните данни, положени с печат на гърба на изпълнителния лист: дата на образуване - 20.10.2010 г.; последно валидно изпълнително действие - 23.12.2010 г. и връчена ПДИ - 02.02.2011 г.
С Молба вх. № 22049 от 21.09.2018 г. дружеството ответник е образувало ново изп.дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Б., което към момента е висящо, със същия изпълнителен титул, за същите суми, период и имот.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия, за които последния се е снабдил с изпълнителен лист.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 3
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка е налице в момента, в който постъпи обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до произнасянето по което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата съдебна практика, възприемаща първото становище.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на 4 новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
Разпечатката съдържа 37 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/319d6165-63cf-4184-8e8f-35ce1d068dcb