Решение № 1668 от 09.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1668 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330106941 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът И. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, обл. *****, ул. „*******” № ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. К. Й. К. и адв. Д. Г. Б., вписани в регистъра на ******* с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „*******“ № ***, ет. ***, офис **, моли съда да осъди ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В“, ет. 7, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л. и по процесуално пълномощие от ******* Н. М. Л. и М. Р. Д., да му заплати по банкова сметка с IBAN: ******* при ******* сумата от 368, 91 евро (721, 53 лева), подлежаща на връщане като получена в периода 07.03.2024 г. – 14.04.2025 г. без основание като възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по сключен помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ********* от *******, по силата на който й била предоставена сума в размер от 4 000, 00 лева, която следвало да върне до 01.03.2026 г., ведно с договорената възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги. Отразеният в договора лихвен процент на дневна база бил 0, 11%, а годишният процент на разходите (ГПР) – 41, 00%. Поддържа, че закупената „допълнителна услуга“ по своето същество включва действия по усвояване и управление на кредита, за което на основание чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския 1 кредит (ЗПК) кредиторът не следва да изисква възнаграждение. Изтъква, че разписаното в договора възнаграждение за пакет от допълнителни услуги ******* (в размер от 1 800, 00 лева) и ******* (в размер от 2 360, 00 лева) следва да бъде включено в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер, както и че ако възнаграждението за допълнителните услуги бъде включено в ГПР, размерът му би бил доста над императивно разписания в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер. Твърди и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора и че това представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Доколкото договорът за кредит е недействителен, то се поддържа и че всички суми над главницата следва да бъдат възстановени на потребителя. Претендират се сторените разноски в процеса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответникът признава иска и моли да бъде постановено решение при признанието му. Възразява се, че с поведението си ответното дружество не е дало повод за иницииране на исковото производство и след като признава исковата претенция, то разноските, сторени в процеса, следва да бъдат възложени в тежест на ищцата. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си пълномощник поддържа иска, а ответникът, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит ******* (л. 39) и приложимите към него Общи условия версия ******* (л. 40 – л. 44) запознаването си с, безусловното приемане и получаването на които ищецът удостоверил в Декларация от 03.07.2024 г. (л. 40), ответникът, от една страна като „Кредитор“, се задължил да му отпусне паричен заем от 4 000, 00 лева. Ищецът, от друга страна като „Клиент“, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 48 – л. 51), връчен му на 02.07.2024 г., и който усвоил заемната сума, следвало за срок от 36 месеца да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва от 2 965, 93 лева при годишен и дневен лихвен процент съответно от 41, 00% и 0, 11%, начисляван върху непогасената главница за периода на ползването й от датата на нейното усвояване при условна продължителност на годината от 360 дни и на месеца от 30 дни, както и възнаграждения от 1 800, 00 лева и 2 360, 00 лева за допълнителни услуги съответно *******, или общо 11 125, 93 лева, при годишен процент на разходите от 49, 15% чрез анюитетни месечни вноски с падеж на 1-во число на месеца, първите 35 от които от по 309, 2

05 лева и финалната от 309, 18 лева, подробно описани в Погасителен план (л. 45 – л. 46) към съглашението.

В Раздел VІ „Параметри” от него и чл. 15 от Общите условия било уговорено, че допълнителните услуги не са задължителни и се закупуват от клиента по негово желание, като „*******” му предоставя право на разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит в рамките на един час от постъпването му в системата на кредитора приоритетно пред останалите незакупили такъв пакет кредитоискатели, а ******* – на едностранно изменение на погасителния план чрез отлагане или намаляване на части или накуп на допустимия брой погасителни вноски и промяна на датата на падежа им при изпълнение на специфичните изисквания по чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3, както и че възнаграждението за посоченото обслужване се плаща разсрочено с добавка от по 115, 56 лева към всяка от погасителните вноски.

Според приложеното към отговора Извлечение по сметка (л. 47) в периода от 25.07.2024 г. до 31.10.2024 г. кредитополучателят осъществил плащания по процесния договор в общ размер към 03.07.2025 г. на 5 227, 82 лева, с които погасил изцяло и предсрочно задълженията си, както следва: главница – 4 000, 00 лева, възнаградителна лихва – 504, 51 лева, и възнаграждение за допълнителни услуги – 721, 53 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 368, 91 евро (721, 53 лева) като платена в изпълнение на нищожна клауза за дължимост на възнаграждение за допълнителни услуги ******* и ******* от Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, поради което искът му намира материалноправното си основание в чл. 34 от ЗЗД. Нормата задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и 3 обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на възнаграждение за допълнителни услуги „*******” и ******* се оспорва с конкуриращи се фактически доводи – че е включена в съдържанието на договор, който е изцяло недействителен на основание чл.

22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, че противоречи на закона (чл. 10а от ЗПК), че го заобикаля (чл. 19, ал. 4 от ЗПК) и чe накърнява добрите нрави. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, 4 който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.