Определение № 1974 от 16.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1974 гр. София, 15.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900899 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение

№591/25.08.2023г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д.

№150/2021г., с което е потвърдено решение № 234 от 31.01.2020г., постановено по т.д. № 9452/2016г. по описа на СГС, 6-8 състав, с което „МОЛ ВАРНА“ ЕАД е осъден на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО /отм./ да заплати на „ЛЮК“ АДСИД сумата 843 800 лв., представляваща обезщетение за вреди - пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение, произтичащи от нарушение на правото на „ЛЮК“ АДСИД спрямо притежавана от него търговска марка „Mall Varna“, регистрирана в Патентното ведомство на Република България с рег. №66466 от 08.08.2008г., осъществено от ответника чрез поставяне на статични рекламни съоръжения със знака „Mall Varna“ на фасадата на сграда, представляваща търговски център, собственост на ответника, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав Враненчик“ 186; поддържане на интернет сайт с адрес: mallvarna.com; изготвяне и разпространение на рекламни брошури, означени със знака „Mall Varna“ и използване на знака „Mall Varna“ в списание, издавано по поръчка на ответното дружество, за периода 28.12.2011г. до 28.12.2016г., ведно със законната лихва върху до окончателното й заплащане, като е отхвърлен искът с правно основание чл.76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО /отм./ за заплащане на сумата от 16 876 000лв., представляваща обезщетение за вреди – пропуснати ползи от неполучени приходи от наеми от търговски и развлекателен център в гр.

Варна с наименование „ПФОЕ МОЛ“, впоследствие променено на „АУТЛЕТ ЦЕНТЪР“ за периода 28.12.2011г. - 28.12.2016г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 28.12.2016г. до окончателното й 1 изплащане.

Първата касационна жалба е подадена от ответника „Мол Варна“ ЕАД срещу решението на САС, в частта му, с която е потвърдено решението на СГС за присъждане на сумата от 843 800 лв. Касаторът поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че е неправилен и в противоречие с европейското право изводът на въззивния съд, че е налице използване на знака за услугите от клас 36 от МКСУ „сделки с недвижимо имущество”, за които е регистрирана словната търговска марка на ищеца, тъй като услугите са различни и „МОЛ ВАРНА“ ЕАД използва процесния знак само по отношение на услугите „продажби на дребно” от клас 35 на МКСУ.

Сочи, че САС не е съобразил, че наетите в мола помещения са във връзка с главната услуга, която е продажба на дребно на стоки за трети лица и е различна от брокерската услуга по клас 36 от МКСУ. Счита, че начините на използване на марката не са в кръга на услугите, за които е регистрирана марката на ищеца и следователно няма нарушение. Посочва, че при отдаването на имоти в търговския център под наем, той не действа за трети лица, а в своя полза, като отдава под наем собствени помещения, но това е съпътстваща спрямо главната му дейност, която е продажба на стоки на дребно. По изложените подробно доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част и отмяната му. Претендира и разноски.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Мол Варна“ ЕАД поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност и по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Представляват ли, при липса на уточнение коя услуга е главна и коя съпътстваща, брокерските услуги, квалифицирани в клас 36 от МКСУ, предоставяни в търговски вериги тип мол, самостоятелно основание за обосноваване на неправомерно използване на търговската марка от страна на лицето, което осъществява продажба на дребно за трети лица в мола, за което притежава собствена регистрирана търговска марка в клас 35 от МКСУ?“, който въпрос касаторът поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на СЕС, обективирана в Решение от 04.03.2020г. по съединени дела С-155г. и С-158/18г., решение на СЕС по С-418/02 /Практикер/, решение на СЕС по С-501/15 – Кактус С.А.;

2. „Представляват ли брокерските услуги по отдаване под наем на недвижими имоти самостоятелни услуги в търговските центрове, тип мол?“, за който се поддържа противоречие с решение на СЕС от 10.07.2014г. по дело С - 420/13;

3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за основателност на иска за обезщетение за вреди – пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение? Следва ли при разрешаване на делото въззивният съд да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни 2 за спора факти и обстоятелства в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото съобразно оплакванията в жалбата и да даде собствено разрешение на предмета на делото?“, за който поддържа, че са разрешени в противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и много други актове като решение №113/24.02.2022г. по гр.д. №2906/2021г., 1 г.о., решение № 14/26.04.2022г. по т.д.№1349/2021г., 2 т.о. и др. посочени.

Ответникът по касационната жалба – „ЛЮК“ АДСИЦ оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 23.11.2023г., подаден чрез процесуалния му пълномощник – адв. Я.Ш.. Твърди, че част от въпросите не са обсъждани от апелативния съд, а по отношение на процесуалните въпроси, че не е налице основание за допускане до касация, тъй като съдът не е действал в противоречие с практиката. Претендира разноски.

С допълнителна молба с вх. №503979/27.09.2023г. касаторът „МОЛ ВАРНА“ ЕАД претендира отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по подробно изложените мотиви по следния въпрос: „При съблюдаване на Указанията на EUIPO, Решение на Съда от 04.03.2020г. по съединени дела С-155/18 Р Burlington, Решение на САС по дело С-418/02 Practiker и с Решение С-501/15 Р от 11.10.2017г. Cactus SA, както и МКСУ, като актове задължителни за българския съд, Съдът да произнесе кои са главните услуги, които следва да осъществяват търговците в търговски вериги тип мол, за които биха могли да подадат заявление за регистрация на търговска марка и в кой клас съгласно МКСУ попадат конкретните услуги. В случай, че главните услуги, предоставяни от търговски вериги тип мол са услуги по продажба на дребно, попадащи в клас 35 от МКСУ, счита ли се, че е ясно върху какво се простира защитата на марката и да се установи за кой клас стоки и услуги следва да се използва, ако липсва заявено първоначално уточнение още при депозиране на заявката за регистрация на марката?“.

Втората касационна жалба е подадена от ищеца „ЛЮК“ АДСИЦ срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено отхвърлителното иска решение по претенцията му с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО /отм. / за сумата от 16 876 000 лв., представляваща обезщетение за вреди – пропуснати ползи от неполучени приходи от наеми от търговски и развлекателен център в гр. Варна с наименование „ПФОЕ МОЛ“, впоследствие променено на „АУТЛЕТ ЦЕНТЪР“, за периода 28.12.2011г. 28.12.2016г. и по чл.86 ЗЗД за лихва върху нея. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано. Счита, че неправилно и въпреки събраните пред въззивната инстанция нови доказателства, съдът е приел, че макар да имало значително намаляване на приходите на ищеца за процесния период, липсвала причинно-следствена връзка с неправомерното използване на знака. Счита, че такава причинна 3 връзка е налице и се позовава на заключението на вещото лице С.М., от което е видно, че при едни и същи условия за търговци, приходите на ищеца са намалели с 76,65%, а на ответника – само с 9,73%. Не била обсъдена огромната разлика в цените на отдаваната под наем площ от двете дружества.

С оглед горното претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и частичната му отмяна, като вместо това бъде уважена претенцията му. Претендира и присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „ЛЮК“ АДСИЦ поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност и по чл. 280, ал. 1, т.

1 от ГПК, като поставя следния въпрос:

1. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства и релевантни факти в тяхната съвкупност?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/08.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСТГК на ВКС, решение №222/06.04.2017г. по т.д.№425/2015г., 2 т.о., решение №134/30.12.2013г. по т.д.34/2013г. на ВКС, 2 т.о., решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. и мн.др.

Ответникът по тази касационна жалба – „Мол Варна“ ЕАД е подал отговор от 20.03.2024г., чрез процесуалния си пълномощник – адв. Й. И., с който оспорва същата по подробно изложените съображения и претендира недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.

Третото-лице помагач - „Хидрострой“ АД не изразява становище по жалбите.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел от фактическа страна, че съгласно свидетелство за регистрация с № 660466 от 18.08.2008г. на Патентното ведомство на Република България, справка за търговска марка „Mall Varna“ към 07.02.2017г. и словна търговска марка „Mall Varna“ се установява, че в процесния период 28.12.2011г. 28.12.2016г. ищецът „ЛЮК“ АДСИД е притежател на търговска марка “MALL VARNA” – словна, за стоки и/или услуги с класове 36, 37, 38, 39, 40, 42, 44 по Ницката класификация със срок на закрила до 17.08.2026 г. Също така е приел, че ответникът съгласно приложената справка притежава търговска марка МОЛ ВАРНА (MALL VARNA) – словна, за стоки и/или услуги с класове 16, 35, 41, 43 и 45 по Ницката класификация, вписана в Регистъра на марките, воден при Патентното ведомство на Република България, с рег. № 74772 от 09.07.2010 г., с дата на заявката 15.12.2006 г. и срок на закрила до 15.12.2026 г.

Въззивният съд е посочил, че с решение от 30.08.2010 г. по т.д. № 460/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав и решение № 961/13.06.2011 г. по т.д. № 553/2010 г. по описа на 4

Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, е признато за установено по иска с правно основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗМГО във вр. с чл.73, ал.1 от ЗМГО, предявен от „ЛЮК“АДСИД против “Милър Мол Варна Уан” ЕАД ( със сегашно наименование “МОЛ ВАРНА” ЕАД) фактът на нарушение на притежаваното от ищеца право върху словна търговска марка “Mall Varna” с регистрационен № 66 466 от 18.08.2008г. и със срок на закрила до 17.08.2016г., регистрирана за стоки класове 36, 37, 38, 39, 40, 42, 44, изразяващо се в поставяне на статични рекламни съоръжения с представяне на регистрираната марка Mall Varna на фасадата на сграда, представляваща търговски център, собственост на “Милър Мол Варна Уан” ЕАД, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №186; поддържане на интернет сайт с адрес mallvarna.com; изготвяне и разпространение на рекламни брошури със запазената марка Mall Varna; изготвяне и разпространение на рекламни винили, поставяне на съоръжения за външна реклама, със запазената марка Mall Varna; използване на марката Mall Varna в списание, издавано по поръчка на “Милър Мол Варна Уан” ЕАД и представляващо използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, т. 4 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на марката, като установеното нарушение не е преустановено.