Решение № 260313 от 20.05.2021, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …

Гр. Враца, 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 594 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* срещу Н.Г.Н..

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 494,15 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 110,62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г.

В условията на евентуалност, в случай че така предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са предявени три осъдителни иска с правно основание, както следва: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 494,15 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването на вземането; 2/ с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 110,62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г. и 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н.Г.Н. за следните суми: 494,15 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*****, сключен на 08.09.2018 г.; сумата от 110,62 лв. възнаградителна лихва за периода 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г.; сумата от 16,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 25,00 лв. представляваща платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срок възражение от длъжника. След указание до ищеца е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че вземането му спрямо ответника се основава на сключен на 08.09.2018 г. между страните договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*******.

Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит, кредиторът издал на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. На 08.09.2018 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-******* за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от договора в параграф „Параметри и услуги“ за срок от 4 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.09.2019 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски. Било договорено кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен на 4 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 42,95 лева. За ползването на услугата по чл. 4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия“, като била посочена и общата стойност на плащанията. Сочи, че в случай че кредитополучателят не направи плащане на вноската на съответния падеж, тя следвало да бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвявала от деня на извършването ѝ с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.

Твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.12.2019 г., към която дата е последното плащане по заема. Било уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 21.05.2020 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за изискуем.

Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, така както са заявени в заповедното производство.

В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че процесните вземания не са предсрочно изискуеми, ищецът предявява три осъдителни иска за процесните суми. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът счита, че предявените установителни искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва както по основание, така и по размер.

На първо място твърди, че волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в приложената покана за доброволно изпълнени от 21.05.2020 г., не е достигнало до него, тъй като поканата не му е връчена преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо ищецът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем своевременно.

На следващо място, счита, че процесният договор е нищожен на различни основания. Към договора не били приложени и по делото не били представени общи условия към договора за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК, а според разпоредбата на чл.22 ЗПК в такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен.

Освен това, договорът бил съставен с шрифт, по-малък от 12 в разрез с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което представлявало самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22 ЗПК.

Счита, че с договорения в чл. 1, т. 4 от договора фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 % се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което било налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Сочи, че в процесния договор лихвеният процент и ГПР са посочени само като общи стойности, без да е налице ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 44,90 %/.

Поради подробно изложените в отговора аргументи счита, договорът за потребителски кредит е недействителен ab initio поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл.

10 а, ал.4 ЗПК.

Излага още, че от представения по делото погасителен план се установявало, че не е изпълнено задължението на кредитодателя да информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не били спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, поради което договорът бил недействителен и на това основание.

Приема, че на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК имали императивен характер и възможност за отклонение от тях законодателят не бил предвидил.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*****, сключен на 08.09.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и Н.Г.Н., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит за закупуване на стоки в размер на 163,96 лева, които суми Н. е следвало да погасява на 4 месечни вноски в размер на 42,95 лева. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 18,77 % и годишен лихвен процент в размер на 17,32 %.

В чл. 2 от договора е уговорено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, като видно от чл. 1 револвиращият потребителски кредит е с кредитен лимит от 1000 лева. Посочено е, че картата позволява чрез нея да бъдат извършвани тегления в брой от банкомати /АТМ/, плащания чрез терминални устройства /POS/ и други услуги, посочени в това приложение или достъпни чрез АТМ и/или POS в страната и чужбина.

Представена по делото е и обратна разписка, издадена от „Вегедем експрес“ ООД с търговско наименование „Еконт експрес“, от което е видно че на 19.09.2018 г. ответникът Н.Н. е получил издадената по договора кредитна карта CARD – ********.

Приета по делото е и последна покана от 21.05.2020 г., адресирана от ищцовото дружество до ответника, с която последният се уведомява, че вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като е просрочил плащането по две или повече месечни вноски. По делото не са представени доказателства последната покана да е връчена на ответника.

Прието е и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общо усвоените средства от кредитополучателя са в размер на 1276,90 лв., която сума представлява сбор от 156,90 лв. /за покупка на стоки/ и 1120.00 лв., усвоени чрез теглене в брой от банкомати.

Изчислен е размерът на непогасените задължения на кредитополучателя /главница, договорни лихви, неустойки, такси и др./ по процесния договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard от 08.09.2018 г. към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 30.09.2020 г., а именно сумата от общо 622,48 лв., по пера както следва: главница - 494,15 лв., договорна лихва по револвиращ кредит за периода от 15.11.2019 г. до 15.04.2020 г. - 86,62 лв., месечна такса за обслужване – 24,00 лв. и мораторна лихва за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г. – 17,71 лв.

Съдът кредитира приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза като пълно и обективно.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер.

Наличието на валидно сключен договор за заем се установява по несъмнен начин от събраните писмени доказателства. Доказа се по делото и фактът на реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателя Н.Г.Н.

– чрез превод, извършен от кредитора на търговеца, от които са закупени стоки, както и чрез извършени тегления на суми в брой от банкомат /в този смисъл заключението по ССчЕ/.

Разпечатката съдържа 44 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/319d1ffa-6104-48c2-b657-40b77acde26a