Решение № 20107 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20107 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110107423 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба на В. Г. В., подадена чрез адв. Х., срещу ***********, с която са предявени частични осъдителни искове, както следва: за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. – частичен иск от 5 000 лв., представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 4000-1501-23- 00002, настъпила на 14.03.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 10 лв. – частичен иск от 494 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 5 000 лв., считано от датата на извършеното плащане 09.05.2023 г. до датата преди подаването на исковата молба 08.02.2023 г.

В проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличение, като искът за заплащане на застрахователно обезщетение се счита за предявен за сумата от 4 748, 33 лв., а искът за мораторна лихва се счита за предявен за сумата от 469, 74 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът В. Г. В. е собственик на л.а. ******** с рег. № ********. На 13.03.2023 г. ищецът паркирал лекия си автомобил в ****************, а на следващия ден установил по автомобила множество щети – издраскани врати, увреден капак, счупена предна решетка, счупен дистроник. Към датата на увреждането автомобилът бил имуществено застрахован в дружеството на ответника по имуществена застраховка „Каско на МПС“ № 930002210014604/28.03.2022 г., валидна от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г.

На 14.03.2023 г. застрахованият ищец подал искане за обезщетяване на причинените вреди в **********, била образуван щета № 4000-1501-23-000022, извършен бил оглед и опис на причинените щети. На 09.05.2023 г. ********** е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 918, 74 лв., което според ищеца не покрива всички вреди, поради което и за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от 1

********** чрез юрисконсулт П., в които исковете се оспорват като неоснователни.

Ответникът твърди, че извънсъдебно е изплатил застрахователно обезщетение в деиствителния размер на вредите, възлизащ на сумата от 1 918, 74 лв., като е обезщетил всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото застрахователно събитие. В дружеството на ответника не е постъпвало изявление на ищеца, изразяващо несъгласие с определеното застрахователно обезщетение, поради което и счита, че ********** не е дало повод за завеждане на делото. Поддържа, че съгласно приетите от ищеца Общи условия – чл. 43 - обезщетенията при щети, настъпили в паркирано състояние, за които не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване в това число и злоумишелни деиствия на трети лица не могат да надвишават 3 щети или 10 % от съответната застрахователна стоиност на автомобила. Оспорва претенцията за мораторна лихва.

В открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищеца, който поддържа исковата молба, претендира разноски и представя списък.

Не се явява процесуален представител на ответника. В подадена писмена молба се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски, възразява се срещу правото на ищеца на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че В. Г. В. е собственик на л.а.

******** с рег. No ********, застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ № 930002210014604/28.03.2022 г., валидна от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г., при **********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 09.05.2023 г. ********** изплатил на В. Г. В. сумата от 1 918, 74 лв., представляваща застрахователно обезщетение.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените и приети като писмени доказателства по делото документи: застрахователна полица № 93002210014604 по застраховка Каско на МПС, уведомление за настъпило застрахователно събитие от 14.03.2024 г. и преводно нареждане от 09.05.2023 г. от застрахователната полица се установява, че застрахователната стойност на автомобила е 43 000 лв.

Приет като доказателство по делото е опис по щета № 4000-1501-23-000022 от 14.03.2023 г., в който са отбелязани следните увреди по л.а. ******** с рег. № ******** и необходими операции за отстраняването им: предна броня – ремонт, боядисване, „рамка сензор парктр“ – подмяна, „упр устр радар сенз“ – подмяна, преден капак – ремонт, боядисване, преден ляв калник – боядисване, предна лява врата – боядисване, задна лява врата – боядисване.

Приети като доказателства по делото са Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства. В чл. 43 от раздел Х „Застрахователно обезщетение“ е предвидено, че застрахователните събития, настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, не могат да надвишават както следва: до 3 щети, но не повече от 10 % от съответната застрахователна стойност при леки автомобили.

Изслушана е съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е прието като доказателство по делото като неоспорено от страните. Съдът намира заключението на вещото лице за обективно и професионално изготвено, като го кредитира с доверие и го поставя в основата на фактическите си изводи. В отговор на поставените задачи вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по л.а.

2

******** с рег. № ********, описани в описа на застрахователя, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие е 6 667, 07 лв. За целите на експертизата са извършени справки при доставчици на резервни части, различни от официалния представител на марката на автомобила и експертът е установил, че за увредените части не се предлагат алтернативни такива. Посочено е, че средната пазарна стойност на норми час труд към 2023 г. за възстановяване на уврежданията по лек автомобил л.а. ******** с рег. № ******** е 25 лв. без ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени за разглеждане кумулативно при условията на акцесорност са главен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сума, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие, която ищецът в качеството му на застрахован претендира от ответника в качеството му на застраховател по договор за имуществена застраховка и акцесорен с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендираната сума.

Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ. Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което е покрит от застраховката риск, и в причинна връзка, с което са настъпили вреди в претендирания размер; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

С ъ гл а с н о чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. С оглед на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал.

2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези н а чл. 363 и чл. 364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ - свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на 3 задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя.

В случая по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка „Каско“ на л.а. ******** с рег. № ********.

Ответникът не оспорва да е настъпило застрахователно събитие, което да подлежи на обезщетяване. Напротив във връзка със заявената извънсъдебно претенция от ищеца е заплатил сумата от 1 918, 74 лв., представляваща дължимото според него застрахователно обезщетение.

Съдът намира, че възраженията на ответника относно наличието на клаузи в Общите условия, представляващи валидно основание за отказ от плащане, са изцяло неоснователни.

На първо място следва да се подчертае, че с отговора на исковата молба ответникът е направил оспорване, че са налице основания по чл. 43 от Общите условия. Не са наведени обаче никакви конкретни фактически твърдения относно настъпили застрахователни събития в паркирано състояние. А и с оглед разпределената доказателствена тежест относно възраженията му, ответникът е следвало да докаже възраженията си.

Освен това съдът с оглед служебното си правомощие да извършва проверка за действителност на сделките, може да се направи извод, че клауза ограничаваща отговорността на застрахователя е недействителна. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона съдържащи се в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В посочените разпоредби на на чл. 363, чл. 364 , чл. 395, чл. 403, ал. 4 и чл.